Публикация

Ще останат ли градчетата без болници?

През последните седмици в здравните заведения, институциите, синдикалните организации усилено се коментира бъдещето на болничното здравеопазване у нас. Това се случва в контескта на едногодишното ни членство в Европейския съюз, където действащите стандарти обвързват броя на болничните легла с числеността на населението.

Може ли с държавни и общински средства у нас да се поддържат 270 болници? Неизбежна ли е дилемата дали да имаме по-малко болници с модерно здравеопазване или повече на брой, но с по-малки възможности? Ако се приложи широко дискутираният вариант около 100 болници да не получават финансиране от НЗОК, какво ще се случи с тях за в бъдеще?

Кой е разумният подход - преструктуриране, приватизация или закриване? Какво ще се случи с пациентите от малките населени места? Много от тях ще бъдат принудени да пътуват с километри, за да стигнат до болнично заведение. Много лекари и медицински специалисти ще останат без работа.

Нагласите за решаването на тези въпроси са нееднозначни.


През последните седмици в здравните заведения, институциите, синдикалните организации усилено се коментира бъдещето на болничното здравеопазване у нас.

Това се случва в контекста на едногодишното ни членство в Европейския съюз, където действащите стандарти обвързват броя на болничните легла с числеността на населението.

Може ли с държавни и общински средства у нас да се поддържат 270 болници? Неизбежна ли е дилемата дали да имаме по-малко болници с модерно здравеопазване или повече на брой, но с по-малки възможности? Ако се приложи широко дискутираният вариант около 100 болници да не получават финансиране от НЗОК, какво ще се случи с тях за в бъдеще?

На проблемите на малките болници в Южна България е посветена срещата, организирана от МБАЛ - Свиленград и Български лекарски съюз, която ще се проведе на 18 януари, петък, от 14.00 часа в конферентната зала на кметството в Свиленград. В нея ще участват управителите на 25 общински болници от цяла Южна България.

Като гости на форума са поканени доц. Борислав Китов – председател на парламентарната комисия по здравеопазване в Народното събрание, доц. Атанас Щерев – зам.-председател на същата комисия, доц. Желязко Христов - председател на КНСБ.

Срещата е предизвикана от решението на Националната здравноосигурителна каса от 27 декември, с което на лекарите се позволява само един трудов договор.

Според директора на МБАЛ - Свиленград д-р Димитър Ермов, това изискване рефлектира пряко върху дейността на общинските болници. Те ще останат без специалисти и няма да могат да обслужват пациентите си по клиничните пътеки, което ще доведе до закриването им.

На срещата категорично ще изразим нашето становище, че не желаем това да се случи, заяви още управителят на свиленградската болница.

МБАЛ - Свиленград обслужва над 30 селища в общините Свиленград и Любимец, разполага с пет отделения, 100 легла и всички необходими лаборатории и апаратура.

През последните три години с помощта на общината сградата на лечебното заведение бе санирана и газифицирана, бяха извършени основни ремонти в три отделения, а през изминалата година болницата получи сертификат за качество на управлението по ISO 9001.

Кой е разумният подход при общинските болници - преструктуриране, приватизация или закриване? Какво ще се случи с пациентите от малките населени места? Много от тях ще бъдат принудени да пътуват с километри, за да стигнат до болнично заведение. Много лекари и медицински специалисти ще останат без работа.

Нагласите за решаването на тези въпроси са нееднозначни.
Health.bg потърси мнението на водещи професионалисти и представители на законодателната власт.

Д-р Андрей Кехайов, председател на БЛС:
На базата на европейските изисквания се правят погрешни изводи.


Въпросът за съдбата на общинските болници е много сериозен, защото засята голяма част от пациентите, както и всички работещи в тези здравни заведения. Около 50 на сто от пациентите у нас преминават през общинските здравни завесения.

Това заяви пред health.bg председателят на БЛС д-р Андрей Кехайов.

”Липсата на визия и стратегия в Министерството на здравеопазването, както и административният подход от страна на НЗОК ще задълбочат кризата в здравеопазването.” – прогнозира д-р Кехайов.

Той допълни, че е необходим цялостен и обективен анализ, за да се реши как да функционира здравната система.

По отношение на изискването на Европейския съюз броят на болничните легла да бъде обвързан с числеността на населението, председателят на БЛС коментира, че на базата на европейските норми често се правят погрешни изводи.

„Всяка страна има специфични особености и несъобразяването с това може да доведе до колапс на системата.” – заяви д-р Кехайов.

Той допълни, че трябва да се преструктурират някои болници.

Към евентуална отмяна на мораториума върху приватизацията на лечебни заведения, според нето също трябва да се подходи с оглед на цялостното функциониране на здравеопазването.

„Приватизацията не е решение в условията на ограничено финансиране, тя е свързана с много сериозен риск, ако се направи „на парче”, без стратегия.” – коментира председателят на БЛС.

Той заяви готовността на лекарската организация да участва в обсъждането на евентуални промени в здравното законодателство.

Татяна Пампулова, управител на МБАЛ-Девин:
Общинските болници носят отговорността за здравеопазването по места.


Общинските болници са се доказали с работата си. Те носят основната отговорност за здравеопазването в районите. Особено в градове като Девин, където най-близката болница е на 45 километра, а пътищата са трудно проходими.

Основният проблем пред общинските болници е липсата на специалисти.
Ако се пристъпи към преструктуриране трябва има яснота как ще стане това.

Проф. Димитър Чавдаров:
Нямаме реална картина на заболяванията на българите.


Важно е да има стратегия за приватизацията на болниците и ясно виждане какви ще са критериите и сроковете за това, заяви известният невролог проф. Димитър Чавдаров.

Според него в момента няма реална преценка кои болници вършат реална работа и кои – не. За успешни се смятат болниците, които имат по-сериозно финансиране, а не тези, в които се извършват най-професионална диагностика и терапия.

Много сериозен проблем е разминаването между болничната документация и реалните заболявания на пациентите. Лекарите често са принудени да вписват фалшиви диагнози, за да се вместват в изискванията на НЗОК.

Понякога мотивът за подмяната на диагнози е желанието да се получат повече пари от здравната каса. По света няма клинични пътеки, а касите плащат за определени диагностични и лечебни процедури. Навсякъде има ограничения – не могат да се правят безкрайни изследвания – но се отчитат и индивидуалните особености при всеки пациент.

В България скоро няма да може да се направи реална стратегия за здравеопазването, защото никой не знае колко хора боледуват на година от дадено заболяване. Получи се така, че от „скъпите” и „изгодните” от административна и финансова гледна точка болести имаме свръхзаболеваемост, а други диагнози почти липсват. Но това не отговаря на действителността.

Проф. Чавдаров смята, че е оправдано част от болниците да се приватизират, защото държавата и НЗОК не могат да издържат неефективни лечебни заведения. Не е логично малки общински болници да поддържат всички видове отделения, да се опитват да правят сложни диагностични процедури и големи операции, при условие че на няколко десетки километра всеки пациент има достъп до голяма болница.

Частните собственици на приватизираните болници трябва да търсят реалната ниша за тяхното съществуване – като заведения за долекуване, за продължителни грижи за хронично болни и т.н.

От друга страна, трябва да бъде запазена една система от болници, които да бъдат гръбнак на здравеопазването, да поемат спешността, социално значимите заболявания, да бъдат учебна и научна база, да могат да реагират при кризи от различно естество.

Днес много от болниците са претоварени, защото първичната помощ, личните лекари бяха превърнати в едни диспечери и администратори, които нямат време, а често и нагласа да поставят диагнози и да лекуват. Друг е въпросът за квалификацията на част от тези лекари.


Д-р Иван Колчаков, депутат от ОДС:
Чакам отговор от Станишев, какво ще правят в здравеопазването.


Рано е да се коментира това предложение на правителството, тъй като то още е само намерение. За да стане факт, са необходими промени в Закона за лечебните заведения.

Мога категорично да кажа, че това са само голи приказки, тъй като управляващите нямат стратегия за развитието на здравеопазването. Тъкмо поради тази причина съм внесъл питане и чакам отговор от Сергей Станишев какво ще правят в областта на здравеопазването.

Без стратегия това са само половинчати приказки, че ще се приватизират малките болници. Ние отдавна сме наясно и говорим, че 300 болници за малка страна като България са много. Но трябва да са ясни принципите, на базата на които ще се прави приватизацията.

Доц. Атанас Щерев, заместник-председател на Парламентарната комисия по здравеопазване, депутат от ПГ на Българска нова демокрация:
Вместо да пуска балони, правителството да си ходи.


Би могло да се коментира, когато стане ясно какви са намеренията на управляващите. Засега е ясно само , че Министерството на здравеопазването възлага на Националната здравно осигурителна каса да изпълнява политически поръчки.

Това, че управляващите предлагат да отпадне мораториумът за общинските болници, не означава нищо, след като липсва стратегия за развитие на здравеопазването.

Прочетох в едно интервю на д-р Емил Райнов, че лекарите нямат право да искат доплащане. Окачествявам това като нагла лъжа, защото той скрива от обществото, че НЗОК дава само 50% от парите за всяка една услуга в здравеопазването. Затова пътят е само един – вместо да пуска балони сред обществото, това правителство трябва да си ходи.

Д-р Борислав Китов, председател на Парламентарната комисия по здравеопазване, депутат от ПГ на Български народен съюз:
Добро, но закъсняло начинание
.

Предложението на правителството е добро, но закъсняло начинание. Трябва да ви кажа, че и досега нямаше мораториум, тъй като в Закона за приватизация нямаше забрана за приватизацията на общинските болници.

Правителственото предложение дава възможност на определени общини да решат дали да продължат да поддържат неефективни болници, или да ги продадат. Много трудно обаче някоя община ще се реши да продаде някоя болница. Така че това е едно палиативно действие на правителството.

Д-р Григор Малев, председател на Коалиция СДС:
Приватизацията да е ефективна
.

Трябва да има приватизация на здравните заведения, но тя трябва да бъде направена плавно и внимателно. Важно е да се знае,че общинските здравни заведения представляват 1/6 от здравната система на България и обслужват около 2 милиона и половина , т.е. 1/3 от българите.

Затова ако общините не са готови за приватизацията, трябва да премине първо на концесия, за да няма сътресения. Според мен за големите болници по-ефективен модел е публично-частното партньорство. На най-напред трябва да се извърши приватизацията на ДКЦ-ата, повечето от които сега не се управляват ефективно.


" }-->

Коментари