Публикация

Болните от шизофрения имат нужда от съпричастност

Противно на зрелищните сцени от киното, където болните от шизофрения са агресивни, злодеи или престъпници, в реалността страдащите от това заболяване се просто хора с медицински проблем.
Около 50-60 процента от тях могат да водят нормален живот при съответното лечение и благоприятна социална среда.
При 25 на сто от случаите болестта протича тежко и води до инвалидизация. Дори сред тежките случаи обаче агресивността не е често явление.

В голямата част от случаите именно битуващите в обществото предразсъдъци и неадекватното отношение към хората с шизофрения задълбочават проблемите им. Ако срещнат съпричастност, в голямата част от случаите могат да водят пълноценен живот.


Противно на зрелищните сцени от киното, където болните от шизофрения са агресивни, злодеи или престъпници, в реалността страдащите от това заболяване се просто хора с медицински проблем.
Около 50-60 процента от тях могат да водят нормален живот при съответното лечение и благоприятна социална среда.
При 25 на сто от случаите болестта протича тежко и води до инвалидизация. Дори сред тежките случаи обаче агресивността не е често явление.

В голямата част от случаите именно битуващите в обществото предразсъдъци и неадекватното отношение към хората с шизофрения задълбочават проблемите им. Ако вместо отхвърляне, те срещнат съпричастност, в голямата част от случаите могат да водят пълноценен живот.


Затова е важна добрата информираност, както на близките на хората с такава диагноза, така и на обществото като цяло.


Какво представлява шизофренията?

Шизофренията е едно от най-тежкиге психични разстройства. Обикновено тя започва в късната младежка възраст или ранната зрялост.

Специалистите не са единни за ролята на наследствеността, като данните в изследванията варират в широки граници. Според някои психиатри при 70 на сто от случаите има наследствен фактор, други смятат, че така е само при 10 на сто от пациентите. При децата, родени от здрави родители, вероятността да развият такова заболяване е около 1 процент.

Според редица изследвания при шизофрения се наблюдават нарушения в мозъчната структура и в биохимичната активност.
Същевременно изследователите отбелязват, че заболяването се отключва, когато са налице определени социални фактори – стрес, неблагоприятна или враждебна среда.


Симптомите

Сигнал за отключването на болестта могат да бъдат появата на напрегнатост, обърканост, неоснователен страх от преследване. Когато се чувстват застрашени, пациентите могат да проявят агресия като форма на самоотбрана.

Типични симптоми на шизофренията са неосновани на реалността странни мисли, които околните не могат да оборят с рационални аргументи. Понякога болните получаван халюцинации – чуват гласове или виждат несъществуващи неща. Може да се появи усещане за изгаряне или друг вид нараняване без действителна причина.
При шизофрения се наблюдава разпокъсаност на мисълта, несвързано говорене.

Заболяването може да се прояви и в апатия, необщителност, намалена мотивация, притъпена емоционална експресия.

Шизофренията може да бъде параноидна, кататонна, хебефренна и проста, като параноидната е вай-често срещана.

Типичните за шизофренията симптоми могат да се проявят и при други заболявания, затова поставянето на точна диагноза се извършва в специализирани клиники.


Лечението

Тъй като заболяването протича на периоди с пристъпи и ремисии, целта на лечението е да се ограничат пристъпите.
Правилното медикаментозно лечение има добър ефект за преодоляване на симптомите, но решаваща за възстановяването на пациентите е реакцията на социалната им среда.

„У нас са достъпни всички медикаменти, които се прилагат за лечението на заболяването по света. Но проблемът не е в медикаментите, а в отношението към болните. Когато се чувстват отхвърлени, нямат работа, нито семейство, това влошава състоянието им.” – коментира пред health.bg д-р Владимир Сотиров от амбулаторията за психично здраве "Адаптация”.

Позитивната нагласа на околните е важна, за да могат пациентите да се върнат към нормалния си живот, вместо да се върнат в клиниката, която неотдавна са напуснали.
Всеки следващ пристъп нанася поражения не само върху мозъка, но и върху самочувствието, което прави възстановяването още по-трудно.

„Ако с медикаментите само ще дадем възможност на човека да осъзнае собственото си несретно положение, без шанс да се върне към нормалния живот, какъв е смисълът от лечението? Не ли по-добре да го оставим да живее в собствения си свят? Необходима е комплексна рехабилитационна програма.” – категоричен и д-р Сотиров.


Профилактиката

Според д-р Сотиров специално внимание трябва да се отдели на профилактиката, за която семейството има важна роля, тъй като неправилното отглеждане на децата може да създаде предпоставки за психично разстройство в по-късна възраст.

Ако в семейството детето непрекъснато получава взаимно изключващи се послания, или непрекъснато е обсипвано с упреци, това увеличава вероятността то да развие шизофрения като възрастен, предупреждава психиатърът.

Освен от семейната среда психичното здраве зависи и от личното поведение и отношение към самия себе си.
Колкото повече човек е склонен да дава външен израз на емоционалните си състояния, толкова по-защитен е от болестни процеси в психиката. Хората, които задържат в себе си негативните емоции много по-често страдат от шизофрения или други психични разстройства.


" }-->

Коментари