За донорството – алтруистично, но без излишни емоции

Медицинската наука вече е много близо до „отглеждането” на органи от тъкани от самите пациенти. Но дотогава?

Някои отказват приживе да станат донори в смъртта си, за да не се наруши целостта на и без това тленното им тяло.

Иисус Христос ни даде най-светлия пример – жертва живото си тяло, за да ни избави от греховете.

Недостигът на органи за трансплантация става все по-осезаем проблем. Хиляди хора чакат за присаждане на орган, листата с чакащите все повече се запълва и удължава, а донорите са малко.

Въпросът е дали недостигът на органи за трансплантация е предизвикателство пред медиците, или е комерсиален трик, който да покачва цените на животоспасяващите органи.

Въпросът занимава не само България, но и Европа

Намаляването на недостига на органи и донори е главното предизвикателство пред държавите-членки на ЕС по отношение на трансплантацията на органи.

Стана ясно, че това не е само български проблем. В началото на тази седмица беше изготвен доклад на Европейския парламент (ЕП).

В него се предлага широк спектър от мерки за справяне с този проблем, като създаване на европейска донорска карта, насърчаване на изследванията в областта на биотехнологиите и борба срещу трафика на органи.

В доклада на Адамос Адаму (Кипър) относно донорството и трансплантацията на органи се подчертава, че нуждата от трансплантации на органи в Европа нараства стабилно и по-бързо от броя на предоставените за донорство органи.

В момента повече от 60 000 пациенти в цяла Европа се нуждаят от трансплантати и са включени в списъци на чакащите, които се характеризират с висока смъртност.

Донорството на органи трябва да бъде строго некомерсиално

Докладът, приет на 26-ти март 2008 г. от Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните на ЕП с 60 гласа "за" и един "въздържал се", подчертава, че донорството на органи трябва да продължи да бъде строго некомерсиално.

То трябва да бъде алтруистичен и доброволен акт, който изключва директните плащания между донори и реципиенти, с изключение на заплащането на обезщетение за възстановяване на разходите и компенсиране на неудобствата, свързани с донорството.

По-нататък в доклада се изтъква, че всяка комерсиална експлоатация на органи е неетична и не отговаря на най-основните човешки ценности. Депутатите подчертават, че донорството по финансови причини принизява даряването на орган до нивото на размяна на стоки, което само по себе си представлява нарушаване на човешкото достойнство.

Трафик на органи и трансплантационен туризъм

Докладчикът обръща внимание на факта, че недостигът на органи води до засилване на трафика на органи и тъкани, което се превръща във все по-голям световен проблем (по приблизителна оценка става дума за около 150-250 случая годишно само в Европа).

Европейските депутати подчертават също така, че трафикът на органи и тъкани е разновидност на трафика на хора, който нарушава основни права на човека, по-специално правото на човешко достойнство и физическа неприкосновеност.

Тъй като трафикът подрива доверието на потенциални доброволни и неплатени донори към системата, депутатите призовават Комисията и държавите-членки да предприемат мерки за предотвратяване на „трансплантационния туризъм“.

Това трябва да стане чрез изработване на насоки за защита на най-бедните и уязвими донори, за да не се превърнат в жертви на трафика на органи, както и чрез приемане на мерки, увеличаващи наличността на легално доставени органи.

В същото време, в доклада настоятелно се призовава държавите-членки да внесат изменения в своите наказателни кодекси, така че лицата, отговорни за трафик на органи, да подлежат на съдебно преследване.

Това включва санкции за медицинския персонал, замесен в трансплантиране на органи, придобити чрез трафик. Тази мярка "следва да включва разглеждането на възможността за наказателна отговорност на европейските граждани, които са закупили органи в рамките на Европейския съюз или извън него".
 

Европейска донорска карта

Депутатите призовават за въвеждането на европейска донорска карта, която да допълва съществуващите национални системи. В същото време хората, които не са подходящи за донори, трябва да бъдат насърчавани да носят карта с тази информация, с цел да се осигури бързото идентифициране на органи.

Докладът изтъква, че държавите-членки носят отговорност за собствения си правен модел и счита за ненужно да се хармонизират правните системи.

Едновременно с това, той приканва страните-членки да въведат в законодателството си възможност за посочване на юридически представител, който след смъртта на човек да може да вземе решение за донорство на органите му.

По-голяма роля за биотехнологиите

Като се има в предвид, че биотехнологиите могат да предложат в бъдеще възможност за създаването на органи от съществуващи тъкани - от самите пациенти или от донори на тъкани, депутатите призовават комисията да насърчава подобни изследвания.

Подчертава се и ползата от обмяната на органи между държавите-членки на ЕС, като това би било от голяма полза за малките страни, които имат ограничен брой донори. Депутатите изискват също така комисията да подпомогне връзките между националните организации по трансплантация в държавите-членки.

Информираност на обществото

Докладът подчертава важността на обществената информираност за донорството и трансплантацията на органи, тъй като тя може да улесни идентифицирането на донори и по такъв начин да увеличи наличността на органи.

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните подкрепя създаването на „гореща линия за трансплантации“ с еднакъв за ЕС телефонен номер, поддържана от националната организация по трансплантация, която 24 часа в денонощието да предоставя точна медицинска и юридическа информация.

Намаляване на рисковете при трансплантации

Депутатите признават, че е жизнено важно да се обезпечи качеството и безопасността на донорството и трансплантацията на органи, което от своя страна ще намали рисковете при трансплантации.

В този смисъл комисията трябва да изготви предложение за директива, която да установи изисквания за качество и безопасност на донорството в рамките на ЕС.

Тази законова рамка не трябва да представлява допълнителна административна тежест за държавите-членки, нито пък да застраши съществуващите добри практики или пък да съдържа такива изисквания, които биха довели до намаляване на броя на потенциалните и съществуващите донори.

Отношението на българите към донорството на органи

Според специално изследване на "Евробарометър" на общественото мнение в ЕС, проведено през октомври-ноември 2006 г., отношението на българите (и на румънците в още по-голяма степен) към донорството на органи е по-малко позитивно, отколкото това на останалите европейски граждани.

Само 22 на сто от българите са обсъждали донорството на органи (при средно 41% за 25-те членки на ЕС тогава,1); на въпроса дали биха дарили свой орган, 40 на сто отговарят положително (56 процента средно за ЕС), докато 71% подкрепят използването на донорски карти (81 на сто за ЕС).