В края на месец май популацията на кърлежите нараства и рискът от заразяване с пренасяните от тях инфекции се увеличава.
Сред заболяванията, предавани от кърлежи, с най-голяма значимост у нас са лаймската болест, марсилската треска, кримската хеморагична треска ку-треската, туларемията.
Най често заразяването става при ухапване, но е възможно инфекцията да бъде пренесена и при смачкване на кърлежа с пръсти, както и при контакт на насекомото с очите или наранена кожа.

Когато отиваме сред природата, особено в райони с гъста растителност, трябва да предпочитаме светлото облекло, на фона на което лесно можем да видим насекомите. Дрехите трябва да са със стегнати крачоли и ръкави, а обувките да са цели, за да не могат кърлежите да проникнат под тях.

В края на месец май популацията на кърлежите нараства и рискът от заразяване с пренасяните от тях инфекции се увеличава.

Сред заболяванията, предавани от кърлежи, с най-голяма значимост у нас са лаймската болест, марсилската треска, кримската хеморагична треска, ку-треската, туларемията.

Най-често заразяването става при ухапване, но е възможно инфекцията да бъде пренесена и при смачкване на кърлежа с пръсти, както и при контакт на насекомото с очите или наранена кожа.



Как да се предпазим от ухапване?

Когато отиваме сред природата, особено в райони с гъста растителност, трябва да предпочитаме светлото облекло, на фона на което лесно можем да видим насекомите. Дрехите трябва да са със стегнати крачоли и ръкави, а обувките да са цели, за да не могат кърлежите да проникнат под тях.

Можем да използваме препарати, отблъскващи насекомите (репеленти).
Предпазният ефект на репелентите се увеличава до 8-15 дни, ако с тях бъдат обработени и горните дрехи.
Облеклото се накисва за 24 часа в репелент, като може да се добави и синтетичен пиретроид (перметрин). Дрехите се обличат, след като бъдат изсушени. Не се препоръчва нанасяне на перметрин директно върху кожата.

При излети и ваканции трябва всекидневно тялото да се оглежда за впити кърлежи. Особено уязвими са окосмените части на главата, корема, подмишниците, слабините и гънката зад коляното.

Препоръчват се и редовни огледи на домашните кучета, които задължително трябва да са с противопаразитни каишки.

За да предотвратим заразяване, трябва да избягваме контакт с бездомни кучета и котки, гризачи и диви животни.

Тревните площи в населените места трябва да се окосяват, а достъпът на животни да бъде ограничен.


Как да постъпим при ухапване от кърлеж?


Ухапването не се усеща, затова единственият начин да забележим кърлежа е старателният оглед на тялото.

Специалистите съветват за изваждането му да се потърси лекарска помощ, тъй като при неправилно третиране част от хобота може да остане в кожата и да предизвика инфектиране.

От друга страна, за да се ограничи рискът от заразяване, кърлежът трябва да бъде отстранен възможно най-бързо. В случай, че се намираме на отдалечено място и не можем да се обърнем към лекар, какво да направим с минимален риск за здравето ни.

В такива случаи можем да получим противоречиви съвети, но практиката показва, че изваждането на кърлежа трябва да стане внимателно.

Напояваме памук с олио и го задържаме на мястото на ухапването докато то се омазни. Напояваме друг памук с газ или амоняк и също го поставяме за кратко на мястото, без да разтриваме.
След това хващаме кърлежа и внимателно го издърпваме, като леко завъртаме по посока на часовниковата стрелка.

При възможност сваленият кърлеж трябва да се постави в шишенце и да се изследва за наличие на зарази.

Сред изваждането на насекомото мястото трябва да се дезинфекцира с йод, спирт или одеколон. То не трябва да се маже с алкохол или терпентин, нито да се гори с кибритена клечка.

Мястото на ухапването остава зачервено. Ако се забелязва черна точка, това е знак, че главичката на кърлежа или част от нея е останала в кожата. В такива случаи лекарската намеса е задължителна.

Независимо от това, дали успешно сме извадили кърлежа, трябва да потърсим медицинска помощ, тъй като само лекар може да прецени дали има вероятност заразяване с различни инфекции, както и да насочи пострадалия да му се постави ваксина против тетанус.

По преценка на лекаря може да бъдат назначени изследвания и лечение с антибиотици.


Кои са инфекциите, пренасяни от кърлежи?

У нас кърлежите са преносители на лаймска болест, марсилска треска, кримска хеморагична треска, ку-треска, туларемия и други инфекциозни болести по-нисък риск за общественото здраве.


Лаймската болест е една от най-разпространените предавани от кърлежи инфекции в България.
Клиничната картина може да имитира редица заболявания.
Първият стадий започва след инкубационен период от 3 до 30 дни и се характеризира със зачервяване на кожата около мястото на ухапване от кърлежа, което бързо се разширява.

Други начални симптоми са увеличение на лимфните възли в областта на ухапването, отпадналост, температура, болки в мускулите и ставите, главоболие.

Симптомите могат да изчезнат и без лечение, но причинителят остава в организма и заболяването може да прогресира.

Вторият стадий се развива месеци след заразяването. Заболелите често усещат умора, имат проблеми с концентрацията и световъртеж.
Типични са кризите на изпотяване и епизодите със силно учестен пулс.
Наблюдават се неврологични, ставни и очни прояви на заболяването, както и засягане на сърцето, множествени червени петна по кожата.

При третия стадий се проявяват усложненията от нелекуваната лаймска болест. Той протича години след заразяването.

При лечението на лаймската болест се изписват високи дози антибиотици. Възможни са рецидиви.


Марсилската треска е другото най-разпространено заболяване, предавано чрез кърлежи. Тя е разпространена предимно в Южна България и по Черноморието.

На мястото на ухапването често се появява неболезнено уплътнение (тъмно петно), покрито с тъмна коричка, което в много случаи остава незабелязано. Заболяването започва след скрит период от 3 до 7 дни с висока температура, силно главоболие, мускулни и ставни болки, отпадналост, гадене, повръщане и зачервяване на очите.

След още 3-4 дни се появява обрив на едри петна по цялото тяло, включително по дланите и стъпалата. Общото състояние на пациента значително се влошава.

Температурата продължава около 10 дни, но при правилно антибиотично лечение се нормализира до 3-4 дни.
При нелекуваните пациенти може да се стигне до тежки увреждания на черния дроб, бъбреците, нервната система и поява на кръвоизливи.
При навременно лечение с антибиотици настъпва оздравяване и пълно възстановяване.


Друго пренасяно от кърлежите заболяване е ку-треската.
Основен носител на причинителя на ку-треската са селскостопанските животни. При тях обикновено инфекцията протича без клинични прояви.
Освен чрез ухапване от кърлеж, хората се заразяват при вдишване на пръски или прах, съдържащи причинителя на ку-треската или при консумиране на заразени продукти.

Скритият период е на заболяването е от 3 до 30 дни. То започва остро – с висока температура, втрисане, отпадналост, силно главоболие и мускулни болки. При голяма част от заболелите се развива пневмония.

В някои случаи след години заболяването може да стане хронично, като засегне и сърцето.

При правилно и навременно антибиотично лечение прогнозата е добра.


При туларемията източник на заразата са различни видове гризачи (мишки и плъхове, лалугери, зайци), диви животни (лисици, вълци и др.) и домашни животни (овце, свине, крави, кучета, котки и др.). Бактериите причиняващи заболяването, се отделят с урината и изпражненията на болните животни.

Болният човек не е източник на зараза.
Тя се пренася при ухапване от кърлежи и комари, паразитиращи по гризачите.
Това може да стане и при консумация на храна и вода, замърсени с урина и изпражнения на болни животни, както и при вдишване на прах, съдържащ туларемни бактерии. Заразата се пренася и при пряк контакт със зайци и гризачи, при ловуване, клане и дране на животни, при одраскване, порязване, докосване на очите със замърсени с кръв от болни животни ръце.

Заболяването започва 3-7 дни след заразяването с покачване на температурата, втрисане, главоболие, болки в кръста и прасците, понижен апетит. Появяват се болки в гърлото с развитие на “гнойна” ангина.
Увеличават се лимфните възли (шийни, подмишнични, ингвинални) до 8-10 см. в диаметър.

В зависимост от мястото на проникване на бактериите се развиват няколко клинични форми (бубонна – в лимфните възли, кожна, очна, ангинозна, чревна, белодробна и септична


Кримската-конго хеморагична треска е най-тежко протичащата, но и най-рядко срещаната инфекциозна болест, пренасяна у нас от кърлежи.
Среща се в Шуменска, Великотърновска, Бургаска, Старозагорска, Сливенска, Пазарджишка, Хасковска и Кържалийска област.

Освен чрез ухапване от кърлеж заразата може да се пренесе и при контакт.

Кримската-конго хеморагична треска започва с грипоподобни оплаквания - висока температура с втрисане, главоболие, мускулни болки.
Появяват се обилни кръвоизливи от кожата, венците и вътрешните органи. Може да доведе до смърт.

Възстановяването е продължително. Лечението задължително се провежда в болнични условия.

Професионално застрашените могат да се предпазят от заразяване, като профилактично се имунизират.