На 1 юни 2008 г. беше възстановена Българската академия на науките и изкуствата, закрита през 1948 година, след като е обявена за гнездо на буржоазни влияния и български национализъм. Впоследствие членовете й са били репресирани.
За неин председател бе избран проф. д-р Григор Велев.

Сред приоритетните области в работата на възстановената академия са медицината, здравеопазването и медицинската етика.

Проф. Велев прие да отговори на въпросите на health.bg за бъдещето на институцията и ролята, която тя ще играе в българското общество.

На 1 юни 2008 г. беше възстановена Българската академия на науките и изкуствата, закрита през 1948 година, след като е обявена за гнездо на буржоазни влияния и български национализъм. Впоследствие членовете й са били репресирани.

За неин председател бе избран проф. д-р Григор Велев.

Сред приоритетните области в работата на възстановената академия са медицината, здравеопазването и медицинската етика.

Проф. Велев прие да отговори на въпросите на health.bg за бъдещето на институцията и ролята, която тя ще играе в българското общество.


Проф. Велев, ще поставите ли акцент върху развитието на медицинската наука? В Академията има много имена на лекари и на учени в областта на медицината.
Непременно ще има департамент за медицински изследвания, ще има и други департаменти, които ще бъдат мобилни в зависимост от научните цели и задачи, които трябва да се разработват. В медицинския департамент смятаме да развиваме няколко посоки.
Първо, да разработим модерна концепция за развитието на българското здравеопазване.
На второ място е необходимо да разработим програми за профилактика и борба с онкологичните заболявания.
И на трето място, смятаме да създадем програма за развитието на творческото дълголетие на българския народ – нещо, което на Запад е известно под названието антиейджинг. Тази дума е нова за българина и затова предпочитаме да говорим за програма, която да осигури творческо дълголетие на българите.

Ще се занимаете ли с големите етични проблеми пред медицината? В България има големи спорове по отношение на евтаназията, присаждането на органи, абортите. Ще залегнат ли тези теми във ваша разработка?
Това са теми, които битуват в програмите за изследване на много институции по света. Ние не можем да оставим настрана въпроса за медицинската етика, свързана не само с дейността на лекаря, но и с отношението лекар-пациент.
Ще направим всичко възможно да защитим така наречените движения за пациентски организации, които да бъдат своеобразен коректив на дейността на лекарското съсловие.
Има много, много идеи, които бихме могли да разработим. В това число и въпроса за борбата срещу инфаркта и стресовите състояния. Нещо твърде актуално за България.

Ще контактувате ли с българските висши медицински училища?
Една от основните ни задачи е да разкрием клонове във всички български университети. Това ще даде възможност академията да се превърне в своеобразна асоциация на българските университети. Тъй като БАН беше една затворена система, която се самопроизвеждаше и тук-там, от време на време, избираше за свои членове преподаватели от университетите.
Нашата Академия ще бъде обърната изцяло с лице към българските университети и университетски преподаватели.
В другия ни отдел – за културата и изкуствата, ние също предвиждаме специална програма. Първо, имаме голямо желание да създадем импресарска агенция, която да осигурява концертни изяви на артисти, естрадни изпълнители, народни певци – нещо, което изключително е свързано с тяхното бъдеще. Те сега са обречени на много труден начин на живот.
Искаме да създадем и издателска къща. На първо време планираме издаването на 4 списания. Едното от тях ще бъде посветено на българската литература и поезия. Второто ще бъде за българската култура и цивилизация, третото ще представлява икономически и социален преглед и четвъртото ще е за българска медицина. Така че, ние ще обхванем в пълен обем всички неща, които една модерна гражданска институция може да изпълнява.

Защо решихте да възстановите закритата през 1948 г. Българска академия на науките и изкуствата?
Във всички страни на Европейския съюз академиите са плод на гражданското общество. Решихме да възстановим академията от 1940 г., защото тя е плод на изявата на гражданското общество. Тя не е нито държавна, нито правителствена институция. Желанието ни е да бъдем в крак с Европейския съюз.
Първоначално имаше две идеи. Едната беше за асоциация на университетските преподаватели, втората – да се възстанови Българската академия на науките и изкуствата. Надделя второто мнение, защото Академията обединява и учени, и дейци на културата в България.

Вие заплашвате ли с нещо и ще бъдете ли опонент на Българската академия на науките.
- Някои хора с болна фантазия виждат в наше лице враг, какъвто ние не сме. Напротив, ние имаме най-добро отношение към БАН, дори в нашите планове се предвиждаше да предложим един договор за сътрудничество за развитието на науката. Обаче те, тъй като са възпитани в духа на тоталитарното мислене, не могат да имат друга алтернатива освен монополизма. И това е нещо, което им пречи да бъдат обективни, да бъдат доброжелателни. Ние никога не сме имали намерение нито да воюваме, нито да се конфронтираме, нито да изземваме нещо, което принадлежи на БАН. Те са си избрали фалшив противник. Смятам, че е дори смешно да ни обвиняват, че ние крадем от тяхната история.
Ами БАН през 1947 година престава да съществува като име от съдебния регистър. Второ – уставът на БАН е анулиран и трето – след 47-ма година тя не е гражданска, а държавно-партийна институция.
Ами как може да бъдат наследници на една академия, в която учените са малтретирани, репресирани, пращани по затвори, концлагери и др., и да се гордеят, че те са направили това велико дело?

Вие ще се опитате ли да осъществите контакти със сродните академии в европейските държави?
Това е една от големите задачи. В най-скоро време смятаме да свикаме ново общо събрание, което да разгледа структурата на Академията, да създадем програма и най-важното е да установим международни контакти. Контакти с всички неправителствени организации в Европа, които се занимават с наука и култура.