Доскоро понятието здравен туризъм се възприемаше като екзотика. Днес и специалистите, и държавата, и бизнесът все повече оценяват възможните ползи от развитието на такъв туризъм за сектора и макроикономиката на страната.

Според Франц Йозеф Гренцебах, председател на една от най-големите германски асоциации за медицински туризъм, България може да покрие дефицита във външнотърговския си баланс при наличие на адекватна политика за привличане на пациенти от Западна Европа.

В България медицинските услуги са значително по-евтини, а страната има потенциал да поеме пациенти от други страни.
Климатът, минералните извори, красивата природа и културните забележителности позволяват съчетаване на традиционната почивка с лечение на определени заболявания или рехабилитация.

Доскоро понятието здравен туризъм се възприемаше като екзотика. Днес и специалистите, и държавата, и бизнесът все повече оценяват възможните ползи от развитието на такъв туризъм за сектора и за макроикономиката на страната.

Според Франц Йозеф Гренцебах, председател на една от най-големите германски асоциации за медицински туризъм, България може да покрие дефицита във външнотърговския си баланс при наличие на адекватна политика за привличане на пациенти от Западна Европа.
Населението в тази част на континента все повече застарява, потреблението на медицински услуги се увеличава и здравните каси срещат все повече затруднения при покриването на нуждите.

В България медицинските услуги са значително по-евтини, а страната има потенциал да поеме пациенти от други страни.
Климатът, минералните извори, красивата природа и културните забележителности позволяват съчетаване на традиционната почивка с лечение на определени заболявания или рехабилитация. Според специалистите, хотелската ни база вече е по-добра от тази в Испания.

Особено перспективни за развитие на здравния туризъм

са стоматологията, офталмологията, ортопедията, балнеолечението, антиейджингът.

За да не остане всичко това в сферата на неосъществените възможности, са необходими общи усилия от страна на държавата, медицинските специалисти, туроператорите, хотелския и ресторантьорския бизнес.

Частният сектор едва ли трябва да бъде убеждаван в ползите от здравния туризъм, който може да помогне за цялостното преструктуриране на туристическия отрасъл и за разчупване на сезонния му характер. Тъй като търсенето на медицински услуги е целогодишно, хотелските бази ще привличат клиенти извън активния туристически сезон. Туроператорите ще могат да предлагат пакетни услуги, включващи престой, медицинско обслужване, възможности за посещения на културни и исторически обекти през свободното време.

Приемането на адекватна държавна политика

в тази сфера едва ли ще стане до края на мандата на сегашното правителство. Ако няма такава политика, след време балнеокурортите може да се окажат точно толкова презастроени, колкото сега са морските или планинските. Не по-малка е ролята на местната власт, която може да даде тон за коректен бизнес или да влезе в до болка познати корупционни схеми.

Развитието на медицинския туризъм зависи и от готовността на здравния сектор да поеме пациенти от други страни.

Качеството на медицинските услуги

трябва да бъде съобразено с търсенето в Западна Европа. В това отношение няма единни европейски стандарти, но за да могат чуждите пациенти да използват здравните си осигуровки за лечение в България, нашите здравни заведения трябва да са в състояние да отговорят на медицинските стандарти, действащи в техните държави.

Основен проблем в случая е несъответствието в квалификацията на кадрите. При поставянето на зъбна корона, например, според българските стандарти е достатъчно тя да бъде в контакт с венеца. Германските изискват коронката да влезе под венеца.
За да отговорят на по-високите стандарти, нашите специалисти се нуждаят от допълнителна квалификация. В момента това става чрез обучение в други страни и чрез гостуване на чужди специалисти у нас. В дългосрочен аспект обаче трябва да се преосмисли обучението в медицинските ни университети.

Материалната база и медицинската апаратура също трябва да са в съответствие с изискванията на западноевропейския пазар. Вече има интерес и от български, и от чужди инвеститори за построяване на клиники. Съществуващите държавни и общински здравни заведения също могат да се обновят с частни средства, ако се използват механизмите на публично-частното партньорство.
В такива случаи интересите на българските пациенти могат да бъдат защитени чрез запазване на собствеността и предмета на дейност на лечебните заведения, както и на квалифицираните специалисти.

В момента изтичането на медицински кадри е сред основните проблеми на българското здравеопазване. Привличането на чужди пациенти може да бъде сериозен стимул за задържането им в страната, тъй като ще бъде едновременно източник на приходи и на престиж.

Каква е ползата за българските граждани

от навлизането на чужди пациенти и чужди инвестиции? На първо място, конкуренция в предлагането на услугите и пренасяне на по-добри практики в здравния мениджмънт. Защото се оказва, че могат да се предложат по-добро лечение и по-високи заплати за специалистите при стандартни цени за пациентите. Разбира се, това важи за сфери, в които има добра възвращаемост на инвестициите. Според анализи, проведени в Германия, при денталния туризъм приходите от единица работна сила са по-високи от която и да е друга сфера на медицинския туризъм или туристическата индустрия като цяло, затова и интересът на инвеститорите към него е по-голям.

Здравният туризъм събра за първи път

на обща дискусия в хотел "Орхидея" на "Златни пясъци" медицински специалисти, представители на държавната власт, бизнеса, академичната общност, местни институции.
Форумът, който се проведе на 14 юни, бе организиран от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, стоматологичната клиника "Дентапрайм" и Варненската туристическа камара с партньорството на Министерството на здравеопазването и Агенцията по туризъм. Участниците бяха единни в подкрепата си за развитието на здравния туризъм. Чуха се и критични мнения за нивото на кадрите, както и предупреждения, че при липса на отговорна държавна и местна политика всички курортни кътчета може да бъдат презастроени.

Едно към едно

Матей Матеев, заместник-министър на здравеопазването:

„Медицинският туризъм е опит да се скъси листата на чакащите в някои европейски страни. Във Великобритания, например, има операции, за които се чака по няколко месеца. Полски хирурзи редовно пътуват до Великобритания, за да оперират.
България може да успешно приема чужди пациенти с катаракта, запуснати фрактури на тазобедрената става, както и нуждаещи се от балнеолечение.
Могат да пътуват както пациентите, така и лекарите”.


Благой Рагин, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация:

„Готови сме да организираме като промоция на българския здравен туризъм безплатен тур за чужди гости съвместно с Министерството на външните работи. Необходимо ни е тяхното съдействие от тях, за да поканим чужди специалисти по здравен туризъм, журналисти, бизнесмени, туроператори”.


Христо Христов, заместник-председател на Агенцията по туризъм:

„Всички са узрели за предприемане на по-радикални мерки за развитие на здравния туризъм. С Министерството на здравеопазването работим по програма за развитието му. Готови сме на партньорство с академичните среди, бизнеса, неправителствените организации. Трябва да се изготви необходимата законова уредба”.


Доц. Марин Нешков, председател на варненската туристическа камара:

„За да са развива здравният туризъм, трябва да се предложи комбинирана програма, защото хората не идват само да си направят зъбите. Трябва да се стимулира спа туризмът, който сега се предлага само като част от друг продукт.
При здравния туризъм водещ е икономическият, а не социалният момент – инвеститорът цели да печели”.


Д-р Ченко Чалъков, изпълнителен директор на държавното дружество „Специализирани болници за лечение”:

„Необходима е законност, иначе и балнеокурортите ще бъдат презастроени. Трябва да има оптимално съотношение между дебита на минералните извори и броя на леглата. В момента в Хисар минералната вода е раздадена 120 процента”.