Публикация

Д-р Ставракиев: Параграф 22 в здравеопазването

Върховният административен съд постанови на 30 юни, че лимитирането на направленията за прегледи и изследвания нарушава българските закони. Пловдивският лекар д-р Георги Ставракиев първи заведе и спечели дело срещу районната каса. Д-р Ставракиев е зам.-председател на районната лекарска колегия в Пловдив. Той е акушер-гинеколог, има специализирана лекарска практика.
Репортер на health.bg разговаря с него...


Върховният административен съд постанови на 30 юни, че лимитирането на направленията за прегледи и изследвания нарушава българските закони. Пловдивският лекар д-р Георги Ставракиев първи заведе и спечели дело срещу районната каса. Д-р Ставракиев е зам.-председател на районната лекарска колегия в Пловдив. Той е акушер-гинеколог, има специализирана лекарска практика.
Репортер на health.bg разговаря с него.


- Д-р Ставракиев, след решението на Върховния административен съд чувствате ли се победител?
- Трудно е да се каже как се чувствам. Ситуацията в момента в здравеопазването наподобява тази от романа „Параграф 22”. От една една страна, сме длъжни да изпълняваме определени нормативи за качествено лечение на пациентите като законово поставени и като етични норми. От друга страна, сме ограничени с финансов ресурс, който е не само еднолично определен, но и крайно недостатъчен. Дефицитът в системата към 1 юли 2007 г. беше 740 млн. лева. Но това не притесни тогава управляващите, въпреки нашите протести и прогнози за срив в здравеопазването. Това число сега, година по-късно е много по-голямо. Как да си вършим работа така, както са ни учили, както ни повелява етиката и както очакват от нас болните? Ние сме с вързани ръце. А ако излезем от рамката, или казано с други думи - превишим лимита и прегледаме някои извън отпуснатото от касата – тогава сме глобени. Ето затова започнаха и делата. Аз бях първи, но в момента още 10 дела чакат решението на магистратите. Иначе казусът по моето дело вече е решен. Становището на ВАС е факт, то е окончателно и не подлежи на обжалване. Преди близо година, когато касата в Пловдив ми наложи санкция затова, че съм превишил лимита, реших, че съм длъжен да направя нещо. Още повече, че в случая не само аз съм ощетеният. Ощетени са най-вече пациентите. Разбирате ли, въвеждането на лимити противоречи на медицинската логика. Точната диагноза изисква консултации, прегледи и изследвания. Как да диагностицираме, да лекуваме, като на практика еднолично определени правила от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ни поставят в абсурдна ситуация?

- Какво се случва на практика д-р Ставракиев, например когато ви свършат талоните, а болният има нужда от допълнително уточняване на диагнозата?
- И лекари, и болни попадаме в абсурдна ситуация. Ще ви дам два примера. Преди пациентът имаше право на един първичен преглед и два вторични, или казано с други думи в рамките на 30 дни да посети още два пъти за консултация лекаря. Сега при един първичен преглед има право само на половин вторичен преглед.

- Това какво означава, как така на половин преглед?
- Това означава, че ако имаме прегледани 10 болни, можем втори път да прегледаме само 5 от тях.

- Но как ще направите избор и какво ще кажете на другите 5, които няма да бъдат прегледани?
- Това е въпросът. Как да отсеем кой има нужда и кой не. Аз съм гинеколог. Питате ли ме как трябва да обясня на една бременна жена, че вторият преглед трябва си го плати. Как да обясня на семейството й, че това ненормално правило не е измислено от мен, а от някои чиновник, който и идея си няма от здравеопазване. Другият абсурд е свързан и с направленията за високоспециализираните изследвания – например за ядрено-магнитен резонанс, за което касата плаща 165 лева. За да се изпрати пациент на апарата, касата трябва да даде разрешение. То понякога се бави по няколко седмици. А пациентът няма време да чака. Повечето от колегите го правят без това разрешение на касата, а после ги санкционират. Друг абсурд са делегираните бюджети в болниците. Най-голяма лечебно заведение в Пловдив – Университетската болница „Свети Георги”, обслужва пациенти от цяла Южна България, като се изчерпи бюджета й обаче, трябва да спре да приема болни. Това нормално ли е? Здравеопазването не се планува, не можеш да кажеш тази година колко ще са болните българи или пък да заставиш хората в следващите 5 месеца да не се разболяват, за да се вместим в бюджетната рамка и в лимитите. Ние не можем да избираме на кого да дадем здраве и живот. Искаме да можем да оказваме пълен обем услуги, да лекуваме така, както са ни учили.

- Какво трябва да се направи според вас и какво да се промени в системата, за да заработи най-после?
- Към момента е необходимо спешно индексиране на цените на медицинските дейности. Те не са променени от 2006 година. Необходима е и актуализация на бюджета на здравната каса. Това може да стане с пари от бюджетния излишък, който, ако е вярно това, което се говори, ще стигне 5 млрд. лева. В здравето трябва да се инвестира, не да се икономисва. Аз и моите колеги мечтаем един ден да стигнем в това отношение Албания. Там се отделят близо 6 % от брутния вътрешен продукт за здраве, в България - едва 4,3.

- Да ви върна отново към делото, което спечелихте. Какво следва от решението на ВАС?
- Очаквам касата да реагира, но се съмнявам, че това ще стане тази година. Ако сме правова държава, всеки санкциониран трябва да потърси правата си, да заведе иск и касата да му върне взетите глоби с лихвите. Това обаче е много индивидуално и ще е лично решение на всеки изпълнител на медицинска дейност. Освен това, според решението на съда, въвеждането на каквито и да лимити за медицинска дейност е абсолютното незаконно. Нарушен е в отделни точки Законът за здравното осигуряване. Според магистратите изискванията на касата влизат в противоречие и със сега действащия Национален рамков договор, който независимо че е от 2006 година, е актуален и валиден. Решението на съда обаче, ще ни помогне сега при преговорите със здравната каса за новия договор за 2009 година. Ние ще настояваме за промяна и за отмяна на лимитирането. Надявам се от догодина лекарите да не зависят от измислените регулативни стандарти, нито подобни ограничения да дискриминират болните.


Коментари