Въпреки лятната ваканция на политическия елит, споровете по бъдещето на здравната ни система не стихват. Към обичайните конфликтни теми – демонополизацията на НЗОК, приватизацията на болниците, заплащането в сектора, доплащането на здравните услуги, през последните дни се прибави още една – изтичането на поверителни данни от НЗОК.
Добрата новина е, че Националната здравноосигурителна каса сезира ДАНС по случая, преди той да е стигнал до медиите...

Въпреки лятната ваканция на политическия елит, споровете по бъдещето на здравната ни система не стихват. Към обичайните конфликтни теми – демонополизацията на НЗОК, приватизацията на болниците, заплащането в сектора, доплащането на здравните услуги, през последните дни се прибави още една – изтичането на поверителни данни от НЗОК.
Добрата новина е, че Националната здравноосигурителна каса сезира ДАНС по случая, преди той да е стигнал до медиите.

И управляващите и опозицията са единодушни, че реформата е неизбежна – системата е недофинансирана, медицински кадри непрекъснато изтичат в чужбина, а здравето на нацията се влошава. Много е вероятно през септември в сектора да започне стачка. „Лечението” на проблемите обаче не е безболезнено. Това е една от вероятните причини за забавянето на оздравителните мерки. Друг такъв фактор е сблъсъкът на разнопосочни интереси. Никак не е без значение и това, че липсва широка обществена дискусия, в която да се постигне ако не консенсус по модела на здравната реформа, то поне яснота какъв тип здравеопазване иска граждански активната част от обществото.

Доскоро дори нямаше по какво да се дебатира. Все още няма национална здравна карта на болничните заведения, нито е огласена дълго чаканата национална здравна стратегия. Не е ясно каква част от болниците ще се приватизират, в каква степен ще се прилага географският принцип за достъпност лечението и доколко ще се следва идеята за оптимизация болничните легла според броя на населението.
Споровете около проекта на депутатите Антония Първанова и Йордан Цонев за пререгистриране на осигурителните фондове в застрахователни са поредният сигнал, че дискусията за това дали вървим към здравнозастрахователна система, или оставаме при здравноосигурителната, също не се е състояла.

Възможен и смесеният тип с допълнително доброволно здравно осигуряване/застраховане. Това обаче поставя въпроса за наличието на индивидуални партиди при доброволните вноски с натрупване през годините, така че гражданите да могат да използват парите си тогава, когато имат нужда. А защо и да не могат да ги прехвърлят на свои близки?
В противен случай едва ли някой ще е съгласен да се осигурява/застрахова доброволно.

Балансът между принципа на солидарност и личните права също не е изяснен, както и ролята частни здравни фондове – дали ще дублират пакета на здравната каса, или ще го надграждат. В конкурентни или в партньорски отношения ще бъдат с НЗОК.

Безспорно, от конкуренцията печели качеството на услугите, от което следва, че демонополизацията на НЗОК е наложителна, както и присъствието на частни фондове на пазара на здравното осигуряване.
Пробивът в информационната система на касата обаче поражда въпроса дали работещият по света пазарен модел няма да бъде изкористен в българските условия.
Логично е частните фондове да се стремят да привлекат здрави хора, чието медицинско обслужване изисква по-малко разходи, а явно у нас не е невъзможно да се получи поверителна информация за здравния статус на гражданите. Няма ли тогава да се окажем в ситуация реален избор да имат само здравите? Какво ще се случи с хората с хронични заболявания?

Вероятно частните фондове имат известно право да искат да знаят с какво точно се ангажират, когато зачисляват някого в списъците си. В такъв случай обаче трябва да се приеме нeобходимата нормативна уредба и информацията за здравето на хората да се събира по законен път. Да се регламентира кое е поверително и кое може да стане достояние на съответния фонд.

Съвсем отделна тема доколко частните осигурители/застрахователи ще са поставени при равни условия и дали някои от тях не са свързани с хора на властови позиции.

Със сигурност на сегашния етап въпросите са много повече от отговорите.
Health.bg продължава да търси отговори на всички въпроси, засягащи здравето на нацията.

Кой какво заяви пред health.bg…

Борислав Китов председател на парламентарната Комисия по здравеопазване:
Предлаганият от членове на работната група проект за демонополизация на Националната здравноосигурителна каса е неприемлив. Той има сбъркана философия и няма да мине през пленарната зала

Константин Тренчев, президент на КТ „Подкрепа”:
Идеята на депутатите Антония Първанова и Йордан Цонев за демонополизация на здравната каса чрез промяна в Кодекса за застраховане е абсолютно необмислена.

Антония Първанова , зам.-председател на парламентарната Комисия по здравеопазване:
В момента съм във ваканция, не съм в София и не мога да коментирам нещата, които се случват.
Аз съм за въвеждането на доброволно здравно осигуряване, не говоря за чужди или български здравни фондове.

Стоян Мавродиев, икономически експерт:
Промяната на модела на първо място трябва да бъде в посока към демонополизация на Националната здравноосигурителна каса и въвеждане на конкуренция в сектора.