Пролетта идва с положителни емоции, зеленина и добро настроение. Тя обаче е и сезонът, в който се проявява едно мъчително душевно страдание - депресията.

Доц. Светлозар Хараланов, зам.-директор на СБАЛНП „Св. Наум”, началник на І І психиатрична клиника, каза пред наш репортер:
„Все още се срещат хора, които смятат, че е срамно да имат психически проблем, а в същото време се опитват да го решат чрез прием на транквилизатори по формулата „съседката ми каза”, което е доста по-опасно.

Съвременните антидепресанти са много добри медикаменти, към тях няма привикване, а странични ефекти се проявяват рядко.

Всъщност зависимост се създава към транквилизаторите (успокоителните), а не към антидепресантите.”

Кои са класическите признаци на депресията?

Липса на енергия и силно намалена работоспособност, потиснатост, чувство за безперспективност, нарушения в съня.
Хората с депресия заспиват много трудно, след което се събуждат в малките часове. Това ги изтощава допълнително.
Към тези оплаквания често се прибавят главоболие или други болки, за които често не се открива обективна причина.

Маскират ли се депресиите като телесни проблеми?

В много случаи депресиите се проявяват чрез оплаквания, които наподобяват други заболявания. Понякога действително пациентът има някакво заболяване, но когато то продължи необичайно дълго и не се повлиява от обичайното лечение, може да става въпрос за депресия, която протича успоредно с първичното страдание.
В част от случаите дори няма друго заболяване, но човек упорито се оплаква от някакви болки.

Има ли сезонност при депресиите?

Има и това е установено от дългогодишни наблюдения. Рисковите сезони са преходните – пролет и есен. Причините за това не са напълно изяснени, но явно значение има затруднената адаптация на организма и на личността към промени заради нарушени вътрешни процеси в мозъка.

Освен от сезоните депресиите се влияят и от денонощния цикъл. При класическата депресия засегнатите се чувстват зле сутрин, а вечер са по-бодри.
Докато при депресиите от изчерпване – т.нар. невротични депресии, е обратното – там сутринта носи по-добро настроение, а втората половина на деня и вечерта идват с отпуснатост и нежелание за активност. По-тежките депресии са тези със сутрешна потиснатост.

Всяка по-продължителна потиснатост, лошо настроение и липса на енергия ли е депресия?

Тези оплаквания могат да се дължат и на други причини, но самите прояви са депресивни.
В този случай първо се говори за депресивен синдром. Понякога за него има обективни причини – продължителен или силен стрес – загуба на близки, тежки конфликти в семейството или в работата и т.н.

В други случаи хронични или тежки заболявания могат да предизвикат реактивна депресия, т.е. реакция на психиката спрямо телесното заболяване.
Третият вариант са ендогенните депресии, при които първично е нарушена регулацията на мозъчните функции.
И трите вида състояние са обект на психиатрията, защото, независимо от причината, е налице депресивна симптоматика.

Има ли разлика в подхода при овладяването на депресията според причината?

При ендогенните депресии лечението е насочено към нарушенията в мозъчната биохимия.
Когато депресивното състояние се дължи на някакви външни фактори, може да се приложи и психотерапия, а когато причината е в телесно заболяване, неговото овладяване обикновено подобрява и депресията.

При някои пациенти реактивните депресии отзвучават и самостоятелно, но това изисква доста време, през което пациентът се измъчва.
По принцип депресиите изискват лечение със специални лекарства – антидепресанти, предписани от психиатър и под негов контрол.

Ако дълго време не се обърне внимание на една депресия, какво може да се случи?

Депресията причинява неприятни преживявания за самия пациент, пряко уврежда неговата работоспособност и социалните му контакти, тежко обременява семейството, което трябва да се грижи за него. Но най-сериозният риск е от самоубийство. Защото всяка нелекувана депресия крие този риск. 

Какво е мнението ви за психоанализата, особено популярна в САЩ?

Психоанализата е вид психотерапия. При нея пациентът се чувства удовлетворен от контакта с психотерапевта, от споделянето на проблемите си.
Но от гледна точка на реалното повлияване на депресията – при лекарственото й лечение тя се овладява за дни, докато с психотерапия това става за месеци. А комбинацията между двата метода е най-доброто.
Впечатлението ми е, че в България хората все още нямат склонност да посещават психоаналитик.