С проф. Евгений Минков, председател на Съюза на фармацевтите в България, разговаря Боряна Антимова.

Професор Минков, как гледате на акцента в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина - "само магистър-фармацевт ще има право да открива аптека" - нищо ново не е, и все пак?
Аз съм за това - лицензът за откриване на аптека да бъде на фармацевт. А не както си мислеха някои - има пари човек, наема си един фармацевт. И той ще му играе по цигулката...
Фармацевтите полагат Хипократова клетва, защото професията действително изисква един много висок морал. Не може печалбата да е в основата на всичко!
От двеста години, откакто съществува нашата професия, фармацевтът е длъжен да разговаря с пациента, да го насочи как да приема лекарствата.

Както за лекаря, така и за аптекаря важи максимата, че добрата дума лекува повече от което и да било лекарство?
Сега много се коментират семейните лекари. Аз помня, като дете ние си имахме домашен лекар. Не става въпрос само да си добър в диагнозата и да предпишеш правилните лекарства. Ти за да го лекуваш, трябва да му влезеш в душата, да го разбереш...

Вие сте първият клиничен фармацевт у нас...
На много министри от години говоря за тая клинична фармация. И единствен, който ме чу, беше Иван Черноземски. Той ме помоли да направя една програма за клиничните фармацевти. Разбира се, това беше един много голям труд, защото за пръв път у нас се чуваше това нещо.

А сега, като има такива амбициозни програми за клиничните фармацевти, дали ще се обърнат към вас?
 Тяхна си работа. Който ме потърси, се отзовавам. Клиничната фармация е нещо абсолютно необходимо, особено в болниците. И статистиката показва, че там, където има клиничен фармацевт, средствата за лекарства намаляват с 30%. Защото рационално се провежда лекарствената терапия. Три са основните показатели, по които се определя лекарството - ефективност, безвредност, но и икономичност. В различните страни това е регламентирано различно. В по-напредналите като САЩ, Германия, Франция клиничният фармацевт минава на визитация заедно с лекарите. И се решава на място при определено заболяване кой от препаратите е най-подходящ.

Представям си какво бихте говорили на вашите студенти, ако преподавахте днес... Как бихте ги възпитавали, да не търгуват със здравето?
Непрекъснато им говоря на фармацевтите - стига с тая печалба бе! Вярно, на човек му трябват пари, за да се развива и т.н. А при нас какво има - влиза в една аптека от 20 квадрата. Работи -нека работи. Има пари. Ами вложи ги в аптеката! А той почва да купува апартаменти и коли. Нямам нищо против личното благосъстояние, но първо да си оправи аптеката, от която си вади хляба!

Какво ще стане с малките аптеки в селищата със затихващи функции? Та може ли хората да изминават километри, за да вземат лекарства за своите близки?
Лека-полека ще се закрият, защото не са рентабилни... Но не бива само икономическите показатели да са фактор за откриване на аптека. И затова смятам, че държавата трябва активно да се намеси. Например в Австрия - капиталистическа страна - в някои отдалечени краища държавата субсидира съществуването на аптеки. Как ще караш човека, оставил болен вкъщи, да изминава десетки километри за едно лекарство?! А ако е възрастен човек и не може да отиде?!

За здравната реформа говори ли ви се?
При нас така наречената лекарствена политика не е на необходимото ниво. Много обсъждания и кръгли маси се правиха. Но ние нямаме един документ, който действително да жалонира тази политика. А това е ангажимент на министерството. Законът и нормативните документи са само част от лекарствената политика. Тук влиза производство, наука - за нея никой не говори, фармация и медицина без пари за наука - нищо не става!

Професоре, какво най-много ви тежи като изтъкнат фармацевт?
Че ние, фармацевтите, винаги сме се чувствали като петото колело на здравеопазването. Че не ни ценят достатъчно като специалисти. А фармацевтът, както и лекарят, не спира да се учи цял живот.