Броят на възрастните хора сред населението прогресивно нараства във всички високоразвити и развиващи се страни. Наред с всички положителни страни този факт поставя ежедневно многобройни предизвикателства пред съвременната медицина и даже доведе до обособяването на неин отделен клон - гериатрията или медицината на възрастните хора.

Депресията при възрастни пациенти има сложни и най-чести смесени причини и може симптомите й да се различават от тази при по-младите хора.

Най-важните рискови фактори за възникване на депресиите са установени.

На първо място това е естественият процес на остаряване, свързан както с определени промени в структурата и функцията на мозъка, така и с психологичните и социални проблеми на възрастните хора - загубата на партньора, задълбочаващите се физическа и психическа немощ, появата на множество заболявания, социалната и професионалната изолация и т.н. Факт е също, че при неженените възрастни рискът за развитие на депресия е многократно по-висок.

С възрастта и понякога поради финансови ограничения се развива и недостиг на абсолютно необходими хранителни вещества като витамин В12 и фолиева киселина. Доказано е, че при депресивни пациенти често е налице подобен дефицит и че добавянето на витамин В12 и фолиева киселина към традиционното антидепресивно лечение при тях е свързано с по-добро лечебно повлияване.

Един от основните белези на депресивната болест е спадът на настроението. На преден план в оплакванията им изпъкват необоснованата тревожност и множество органични симптоми, за изясняването на които те с охота посещават многократно различни лекари. Депресията на възрастните хора често се прикрива зад телесни симптоми. Най-честият е чувството на умора и слабост, следвано от болки в различни области на тялото - например главоболие, болка в гръдния кош или гърба, болка в корема. Чести са и тахикардията, усещането за ускорен пулс и аритмия, учестено дишане, замаяност и световъртеж, треперене, запек и загуба на апетит. Разбира се, винаги трябва да се има в предвид и възможното засилване на симптомите на съпътстващо органично заболяване.

Психотерапевтичните (не медикаментозни) методи на лечение имат сравнително по-малка роля в тази възрастова група. Въпреки това обаче не бива да се подценява ролята на семейството на пациента. Членовете на семейството трябва да помагат на пациента както с внимание и разбиране, така и с подканяне за спазване на установената терапевтична схема. Обществото също има важна роля, тъй като възрастните пациенти може да нямат никакви близки, или близките да не са в състояние да осигурят необходимата подкрепа. В отделни случаи намирането на подслон и добра храна, както и известна социална адаптация и осигуряване на контакти в условията на съвместно съжителство има решаваща роля в излекуването на болен с депресивно разстройство. Най-често обаче лечението на депресията в напреднала възраст се извършва с лекарства, с подкрепата на някои психотерапевтични техники.

Съществуват огромен брой антидепресивни лекарства, но рискът от нежелани ефекти е по-голям при възрастните. Тъй като е възможно възрастните пациенти да приемат по няколко медикамента едновременно, при тях са по-вероятни и по-чести негативните лекарствените взаимодействия.

Важен въпрос е и продължителността на антидепресивното лечение. Рецидивите след прекратяване на лечението са относително по-чести при болни в напреднала възраст поради наличието на съпътстващо органично заболяване. Ето защо кратките депресивни епизоди при тези пациенти се лекуват най-малко 6-9 месеца, а ако пациентът е имал подобни епизоди в миналото си - поне 1-2 години. Понякога се налага продължаване на профилактичното лечение дори до края на живота.