В продължение на два дни в качеството си на консултант в Международния онкологичен консултативен център в МБАП "Царица Йоанна" проф. Михаел Шапира (главен лекар на клиниката по костно-мозъчна трансплантация и имунотерапия при Университетска болница Хадаса-ейн-Керем в Йерусалим)прегледа и се запозна с медицинската документация на пациенти с тежка форма на левкемия и изнесе пред българските си колеги лекция на тема "Отсъствието на подходящ донор не обезсмисля лечението. Трансплантация на стволови клетки от алтернативни донори".

Професор Шапира, защо според вас има толкова много онкоболни хора у нас?

Не сме правили специално изследване в България, но мисля, че причината е в големия брой пушачи и в прекомерното замърсяване на природата с опасни вещества, които дишаме, ядем, пием. Влияние оказват и отрицателните емоции, стресът, политическата ситуация.

Борите се с една от най-коварните болести....

Аз по природа съм голям оптимист.

Какви са най-новите тенденции в лечението на левкемията?

В последно време стана възможно и лекарственото лечение, но за съжаление досега има само един вид левкемия, който успешно се лекува с медикаменти. Има силен тласък напред в начините на лечение чрез костно-мозъчни трансплантации. Това за момента си остава най-силното лечение при рак. Разбира се, много важна е и съпътстващата химиотерапия след това.

И какъв е процентът на излекуваните?

Много зависи от физическото състояние на пациента, характера на болестта и етапа, на който идва при нас. Някои трансплантации завършват с над 80% успеваемост, но има присадки с много по-малка успеваемост.

Искате да кажете че дойде времето, в което левкемията не е вече болест, от която задължително се умира?!

Да, това време дойде! Но пак казвам: ако болният дойде в много тежко състояние, присадката може да завърши фатално. Но ако от самото начало попадне в ръцете на специалист, шансовете са много високи. Много е важно след костно-мозъчната трансплантация как ще се проведе съпътстващото лечение - химиотерапия и други процедури. Има тумори, при които помага силната химиотерапия. При някои заболявания трансплантацията не помага. При други пък е нужно да се търси алтернативен донор.

Изнесохте пред българските си колеги лекция на тема "Отсъствието на подходящ донор не обезсмисля лечението. Трансплантация на стволови клетки от алтернативни донори". Бихте ли споделили накратко резултатите от вашия опит?

Най-подходящият донор е еднояйчният близнак. Това е като при автоложната трансплантация - на собствени клетки. Но при левкемията, където заболяването започва от самия костен мозък, не е подходящо. Еднояйчни близнаци обаче се срещат много рядко. Тогава се обръщаме към семейството. Най-подходящи са братята и сестрите.

Ако и от тях не може, се обръщаме към майката и бащата. Ако и двамата са подходящи, все пак предпочитаме да вземем клетки от майката. Но в случай че и те са неподходящи за трансплантация, започваме да търсим алтернативен донор. Има световна банка, където се съхраняват данните на хора, желаещи да бъдат донори и се обръщаме към тях, като търсим съвпадение между пациента и донорите. Но не винаги може да има пълно съвпадение.

Има и друг начин - трансплантация на клетки от пъпна връв. При нея лекарят трябва да има пълното съгласие на донорите. Ако от същия донор по-късно се поискат клетки от костния мозък, той може и да откаже и няма юридическа сила, която да го застави да стане донор.

В МОКЦ вие давате т.нар. второ мнение. Но някои ваши български колеги приемат това с обида, като сигнал за недоверие към лекуващия лекар.

Напротив, всеки добър специалист би трябвало да подкрепи своя болен и да му помогне да потърси друга консултация. По този начин хората ще са по-спокойни и по-сигурни, че за тях се прави най-доброто. В Израел например второто мнение е задължително, особено при такива тежки случаи, т.е нравствената норма е закрепена юридически.

Вие сте ортодоксален евреин. Без да ви прозвучи неучтиво, изглежда странно един мъж с кипа (шапчица) и в същото време - с лаптоп, говорещ великолепен английски. Религията не ви позволява да се здрависвате с чужди жени и да ги гледате в очите, но ви се налага да преглеждате и оперирате жени... Моля, изяснете този парадокс.

Да, според религията ни не е прието мъж да се ръкува с чужда жена. Но в юдаизма има един принцип: когато се касае за спасяване на човешки живот, може да нарушиш всичко, включително и най-голямата святост - шабата (съботата). Още във Вавилонския талмуд за лекарите е казано: "Наруши един шабат заради болния, за да може той да посрещне още много шабати". Колкото до лаптопа - счита се, че всичко, което сме получили в съвременния свят - компютърът, оперативната техника, е дар от Бога. И грях е да не се възползваме от този подарък, щом ни помага да спасяваме хора.

Какво е за вас вярата?

Тя е форма на вътрешна нравствена регулация - на съвест, защото човекът е божествен продукт, цялостна личност и не може да се дели на обект на лечение - око, стомах и т.н. А докторът трябва да го изцери, защото душата и тялото са неразделно свързани.

Излъчвате добронамереност и позитивизъм, болните споделиха, че им въздействате по особен начин, че от вас сякаш струи светлина. Как го постигате?

За съжаление живеем в изключително динамичен свят с много лоша екология. Но ако искате, ще споделя някои прости рецепти, достъпни за всеки: стремете се да избягвате стреса; търсете и виждайте у всеки доброто, а не лошото; запазете умението си да се влюбвате. И се постарайте, както казват китайските мъдреци, всеки ден да се храните с 30 хапки от 30 различни храни.