Хипертонията се подмладява

Повишеното кръвно налягане (хипертонията) е сред най-разпространените нарушения на здравето. От общо 6,5 млрд. население в света над 1,5 млрд. души страдат от хипертония.

В България сред населението в активна възраст (25-65 год.) нейната честота е 40%. При мъжете тя е 2,6 пъти по-висока от тази при жените. Отчетлива е тенденцията към нарастване на честотата сред по-младите (25-40 год.), при все че сред възрастните (над 45 години) тя е по-голяма - 50,3 на сто.

"Подмладяването" на артериалната хипертония, включително до детско-юношеска възраст, очевидно е трайно, поради доказаното наследствено предразположение - дори когато само един от родителите е хипертоник.

Високото кръвно налягане в над 90% от случаите е причинено от самостоятелно заболяване - хипертоничната болест (първична хипертония); в 5-10 на сто от случаите (вторична хипертония) то е следствие на други заболявания - сърдечно-съдови, бъбречни, нарушени функции на жлези.

Причините за поява на хипертоничната болест все още не са известни, но редица фактори достоверно способстват за възникването й. Сред тях, освен полът и наследствената обремененост, са още: възрастта (поради развитие на съдова склероза, т.е. „втвърдяване” на съдовете), затлъстяването, тютюнопушенето, употребата на алкохол, липсата на физическа активност, чувствителността към натрий (при някои хора той повишава кръвното налягане - поглъщан обикновено като готварска сол, но и с други храни и медикаменти, богати на натрий). Наличието на няколко рискови фактори значително увеличава вероятността от поява на хипертонична болест.

При вторичната хипертония, обикновено след излекуване на причиняващото заболяване, се нормализира и кръвното налягане.

Повишеното кръвно налягане е „коварно” нарушение, тъй като в началния стадий на появата му най-често липсват оплаквания. То се установява обикновено случайно, във връзка с профилактични или други изследвания. Регистрира се слабо завишено артериално налягане, което при неколкократно измерване, в рамките на едно денонощие, може дори да има нормални стойности (за такива са приети до 140/90 мм живачен стълб). По-високите стойности се установяват обикновено рано сутринта, вечер или при нервно-психично напрежение.

Тези особености правят актуален метода за 24-часово проследяване на артериалното налягане чрез специални портативни устройства. Ако не бъде предприето лечение на този ранен стадий, повишените стойности на артериалното налягане стават постоянни, с тенденция към нарастване (обикновено до 150-180 мм живачен стълб за систолното и 95-115 мм живачен стълб за диастолното). Появяват се оплаквания от лош сън, главоболие (по-често сутрин и вечер, със „стягане” в областта на тила или челото), шум в ушите, сърцебиене, бърза умора.

В по-напредналите фази на хипертонията настъпват и хипертонични кризи - рязко покачване на налягането, силно главоболие, понякога съпроводено с гадене, повръщане, замайване, влошени зрение и слух, сърцебиене. При хипертонична криза съществува висок риск от мозъчен инсулт или сърдечен инфаркт - тези инциденти са 6 пъти по-чести при хипертониците, отколкото при лица с нормално кръвно налягане.

Хипертонията в напреднал стадий е свързана с поражения на редица органи и в резултат на това - с тежки усложнения. По-високото налягане натоварва сърцето и кръвоносната система и предизвиква промени в тях. Възникват сърдечна хипертрофия (нарастване на сърдечната мускулна маса - предимно на лявата камера) и склерозни изменения в сърдечните съдове, а това води до левокамерна сърдечна недостатъчност и исхемична болест на сърцето.

62% от мозъчно-съдовите и 49% от сърдечно-съдовите инциденти са причинени от неконтролирана артериална хипертония. Увреждат се кръвоносните съдове и на други органи - например на бъбреците, поради което е влошено отстраняването на отпадни вещества в организма; образува се течностен застой, който пък повишава кръвното налягане. Развива се бъбречна склероза с бъбречна недостатъчност. Влошено е и оросяването на мозъка. Повишеното налягане предизвиква кръвоизливи в очните дъна и уврежда зрението.

За лечение на хипертонията се използват различни групи медикаменти според механизма на понижаване на кръвното налягане. Обобщено тези механизми са:

- премахване на излишния натрий в организма, по този начин и на излишните течности, което води до намаляване обема на кръвта в съдовата система (тези лекарства са известни като диуретици,1);
- предотвратяване свиването на съдовете, предизвиквано от различни вещества и елементи (АСЕ инхибитори и калциеви антагонисти,1);
- „отпускане” на кръвоносните съдове, което води до кръвен поток с по-ниско налягане (алфа-блокери и директни вазодилататори,1);
- медикаменти, блокиращи въздействието на хормоните на стреса върху сърдечно-съдовата система (бета-блокери, централно действащи медикаменти).

Хипертонията в напреднал стадий предполага ежедневно и постоянно медикаментозно лечение. Това може да се избегне с профилактика - навременно периодично проследяване на кръвното налягане при лекар или в домашни условия, недопускане и отстраняване на рисковите фактори.

Д-р Рада Прокопова,

Кардиологично отделение МБАЛ "Св. Анна" - София