Интервю с д-р Катя КарачороВа, управител на МБАЛ "Рокфелер" в Петрич, за реформите в болницата и необходимостта здравното заведение да работи с комбиниран капитал...

Д-р Карачорова, Вие сте управител на МБАЛ "Рокфелер" от 2005 г. В какво състояние беше болницата преди да поемете ръководството й, и какво се промени за тези две години и половина?
Болницата имаше задължения към доставчици за над 1 млн. лв., лоша материална база, недобре обезпечена с апаратура и инвентар. За тези две години извърших структурна реформа след сериозен анализ. Създадоха се нови сектори и отделения, болницата се газифицира. Освен това се изгради функционираща информационна система с интранет и Интернет и има нова автоматична централа с Gate-away-ycтpoйство за по-евтина връзка с всички мобилни оператори. Направихме цялостен ремонт на ВиК инсталацията и подменихме подовата настилка на почти всички отделения с гранитогрес и теракот. Закупи се нова апаратура, линейка и томограф-скенер със съдействието на кмета на община Петрич г-н Вельо Илиев.

Болницата на "червено" ли е? Откъде идва преразходът и как той би могъл да се редуцира?
Все още сме "на червено", но не в тези стойности, тъй като дълг от милион трудно се стопява. Миналата година за първи път от последните 8 г. завършихме с положителен финансов резултат от 150 хил. лв. Преразходът на средства идва от голямата материална база и скъпата издръжка. Изходът е сключване на договор с НЗОК по нови клинични пътеки, които носят повече приходи. Това ще стане след откриване на новото ортопедично отделение и въвеждането в експлоатация на компютърния томограф, който е най-модерен в Югозападния регион.

В обществото се наблюдава спад в доверието към лекарите, медицинските сестри и санитарите. Защо се получава така?
Реформата в здравеопазването започна предимно в доболничната помощ, без да бъде финализирана. Получава се така, че много болни не могат да бъдат вместени в дадена клинична пътека и се налага да заплатят част от лечението си. Голям е процентът на болни, приети по спешност, които не могат да минат по клинична пътека. Това води до демотивация на медицинския персонал да работи с пълен капацитет и до разочарование в пациентите, чиито доходи не са големи.

Какъв би трябвало да е статутът на многопрофилната болница, за да може тя да функционира нормално? Трябва ли тя да бъде публична собственост, частна собственост или да е с комбиниран капитал?
Според мен болницата би трябвало да бъде публично-частна собственост (с комбиниран капитал), вид акционерно дружество. В момента собствеността е 100% общинска, но делегираният общински бюджет не може да предостави достатъчно приходи за издръжката на болницата. Ето защо би трябвало да се включи и частен капитал (от акционери, работещи в болницата и др. заинтересовани за развитието й платежоспособни лица). Така болницата ще разполага с по-големи възможности за развитие и модернизация.

Как се отразява при вас здравната реформа на заплатите на медицинските специалисти? Има ли създадена категоризация на медицинския труд?
Заплатите не са добри, както и в цялата страна. Заплатите се формират от заработените клинични пътеки, платени услуги и субсидии. Тенденцията е квалифицираните специалисти, с доказан принос за формиране на приходната част на дружеството, да получават по-добро възнаграждение. Има категоризация в зависимост от условията на труд.

Срещате ли проблеми с НЗОК, РЗОК и НОИ, когато имате здравно неосигурен пациент или при разрешаването на други казуси?
Проблемите са свързани с високите изисквания на НЗОК. Неосигурените пациенти заемат малка част от потока преминали болни. Ако има още една или няколко здравноосигурителни каси, нещата вероятно ще се подобрят, защото монополът ще отслабне. В момента няма договаряне между НЗОК и лечебните заведения, а само между лекарския съюз и НЗОК. Това договаряне не бе осъществено през т.г., надявам се да бъде реализирано през 2008г.