БЛС, пациенти и медицинският одит работят по създаването му. Идеята включва и назначаването на риск мениджъри в болниците.

Представители на етичната комисия на БЛС, пациентски организации, агенцията за медицински одит работят в момента заедно по идеята за създаване на борд от експерти, който в случай на жалба за лекарска грешка от страна на пациенти да преценява дали става дума за това или има други причини. Това съобщи доц. Златица Петрова, която изнесе по темата лекция на конференция с участието на мениджъри от болничните заведения. Самата конференция бе посветена на 20 г. от създаването на Факултета по обществено здраве към Катедрата по здравен мениджмънт. Темата бе управление на лечебните заведения, управление на качеството и др. Моят доклад предизвика изключителен интерес. У нас до момента няма регламентирана система за регистрация на лекарски грешки, която да служи като превенция, поясни доц. Петрова, която в продължение на години бе директор на агенцията за медицински одит от самото й създаване.

Директорите желаят да се разговаря и неблагополучията да бъдат регистрирани, но това е свързано с култура на поведението. У нас надделява страхът, че ако си признаеш грешката, ще бъдеш притиснат и съсипан. За този страх допринасят и медиите. В медицината понякога може да се приложат всички необходими методи, но въпреки това да настъпи неблагоприятен изход, допълни доц. Петрова. В много държави към лекарските камари има т.нар. арбитраж, който първи разглежда такива спорове. В Германия,Франция има комисии, които предварително правят оценка на случая.

В момента у нас се водят дела, но експертизите по тях се бавят с години. „Системата е направена така. Когато нямаш дефиниция, няма правила, лекарят е беззащитен, остава в ръцете на съдебната власт, която е компетентна за точките на закона. Материята обаче е специфична и е свързана с интерпретация на медицинската част. Точно тук биха помогнали експертните комисии, които биха дали становище", коментира доц. Петрова.

Директорите на болници са готови да работят по т.нар. риск мениджмънт

"Сигурна съм, че на директора на габровската болница, където наскоро почина родилка, никак не му е лесно. Всички помним Шейново, където през 2011 г. си отидоха две родилки в рамките на месец. Не може в ХХI в. в болница под наблюдение да се случва такова нещо. Там всичко се изясни. Използваха се анонимни експертизи. Битуващото разбиране, че гарван гарвану око не вади, не е съвсем вярна. Когато работиш под напрежение, може да се стига до грешки. Затова се прави оценка. В Шейново имаше пропуски в целия път на пациента. В лечението на едната родилка, препратена към „Пирогов” също имаше грешки – забавена реакция, имаше видеозапис на острия корем. Това обаче трябва да се оцени и прецени комплексно и тогава да се говори”, каза още тя.

Ясно е, че нещата не са черно-бели. Лекарят трябва да избере най-добрия подход за лечение, но това зависи о т условията, от компетентността на самия специалист. Именно затова по болниците в света има риск мениджъри. Лекарите пък трябва да имат професионалната застраховка за такива рискове. Това вече се изисква по Закона за здравето. Необходимо е само да се разграничи степента на риска при различните професионални групи – например той е по-висок риск при анестезиолози, акушер-гинеколози.

Професионалните организации като БЛС имат ограничени възможности. Те поддържат регистър на жалбите и сигналите на пациентите, създали са алгоритъм за управлението им и правила за работа на централната комисия по професионална етика, където се разглеждат тези въпроси. Повечето жалби са свързани с качеството на медицинската помощ, достъпността, ефективността, каза доц. Петрова. За съжаление инструментариумът , който законът дава на лекарския съюз, е ограничен – липсва възможността да се прави медицинска експертиза на случая. Има правомощия само да проверява етичната страна на взаимоотношенията са пациента.

Въпросът с лекарските грешки не се свежда само до обезщетения

Те могат да се плащат, само ако се определи вина. Но за да стигнеш до извода, че някой е виновен, трябва да се направи експертиза. Тя може да се базира само на ръководства, консенсуси за добра медицинска практика. Иначе не може да се определи дали е медицинска или лекарска грешка. Има разлика. Медицинската е свързана с обстоятелствата, а при персоналната има лична отговорност - погрешно използван план за лечение или неправилно проведена диагностика. Затова са важни конференции като МОРЕ, която се провежда всяка година във Варна, които да очертаят рамката, правилата за работа, които не ограничават лекарите в преценката на всеки конкретен случай, но дават сигурност за лекари  и пациенти.

Правени са проучвания и 73% от хората говорят за качеството на медицинската помощ – недоволни са от това, че тя не се получава навреме, че не е достъпна, че докторът не се е справил. Темата за качеството интересува хората повече от тази за парите и корупцията. Все пак човек отива в болницата, за да бъде излекуван. Но това невинаги зависи от лично от лекаря, но и от системата, от организацията. Тя може да бъде много по-добра, ако се използва капацитета на системата. Здравната политика обаче не се прави само от политици, а от експертите в областта на здравеопазването. У нас системата е неустойчива, всяко ново правителство отрича постигнатото от предишното и започва да прави наново.