Проф. Ивайло Търнев е началник на Клиниката по нервни болести в УМБАЛ „Александровска”, ръководи и Департамента по когнитивна наука и психология в НБУ.

С проф. Ивайло Търнев разговаря Галина Спасова

Проф. Ивайло Търнев е началник на Клиниката по нервни болести в УМБАЛ „Александровска”, ръководи и Департамента по когнитивна наука и психология в НБУ. В юношеството си бил запленен от литературата и театъра, точно оттам, от Кронин и Фицджералд дошъл и силният мотив да се посвети на медицината. Още като студент се ориентира към невропсихологията, а години по-късно е заинтригуван от растящата роля на генетиката в неврологията и вече 21 години това е центърът на активната му научна работа. Всичко тръгва от изследването на една наследствена болест в ромската общност, за да стигне с екипа си до забележителни постижения - за първи път в света откриват и описват 12 нови заболявания. Не по-малко важно за професора е обаче това, че България вече има школа по неврогенетика и че някои от 12-те му докторанти вече са учени с много сериозни постижения и име в Европа. 

- Проф. Търнев, разговаряме на форум, фокусиран върху етиката. Дошъл ли е моментът да се говори за проблема на висок глас?

- Даже сме закъснели, защото етичните проблеми в здравеопазването са толкова много и сериозни, че трудно могат да бъдат решени скоро. И днес е голямо предизвикателство за лекаря да запази етиката и правилата на добрата медицинска практика в условията на работа, в които е поставен. Много повече се говори за финансовите показатели, отколкото за реално поставените диагнози, за излекуваните пациенти. Превърнахме се в изпълнители на клинични пътеки и работим на норма, спазвайки минималните изисквания на пътеките. Те са недофинансирани и в много болници се спестяват скъпоструващите високоспециализирани изследвания, а често без тях не може да се постави точна диагноза. В клиничните пътеки са записани почти всички възможни изследвания, включително образни, лабораторни и генетични, но малко болници си позволяват да ги правят, защото в пъти се надхвърля стойността на пътеките. А професионализмът изисква да се използват всички известни методи, за да се постави точната диагноза и да се проведе адекватно и своевременно лечение.

- Целта е да се пестят пари, а какво става с болния през това време?

- Вместо да му се направят необходимите изследвания още при първата хоспитализация, той се лута из различни болници - понякога с години, понякога с повече от 10 хоспитализации, докато му се постави точна диагноза. И някои от тези пациенти, при които е пропусната високоспециализирана диагностика, идват в толкова напреднал стадий, че вече не можем да им помогнем. Говоря за лечими заболявания. Напрежението е огромно в системата, ние сме разкъсвани от това непрекъснато да подобряваме финансовите резултати на болницата, от една страна, а от друга - да запазим професионализъм и да лекуваме адекватно. Постоянните проверки от касата представляват системен психически тормоз и заставят лекарите да се фокусират към фишовете и кодовете, а не към пациента. Вместо да консултираме, трябва с часове да проверяваме медицинската документация. Касата контролира дали са изпълнени основните диагностични и терапевтични изисквания към пътеката, но не се интересува от качеството. И по един и същи начин оценява и некачествената, и качествената медицинска помощ. Няма поощрения за поставени сложни диагнози, има само глоби за пропуснати кодове. В нашата клиника правим всичко възможно в името на пациента, често с изразходването на много средства. Скоро имахме случай на мъж на 31 години – оказа се, че е с множество мозъчни абсцеси. Трябваше да се направят магнитно-резонансни томографии с контраст, ликворни изследвания, включително вирусологични и микробиологични, да се проведе едномесечен курс с тройна комбинация от антибиотици. И това при нас е ежедневие. Непрекъснато ни изпращат трудни за диагностициране или занемарени случаи, изискващи скъпоструващо лечение. Тези пациенти никое друго здравно заведение не ги хоспитализира. За да оцелеят, повечето общински и областни болници не приемат тежко болни. Препращат ги към нас. А цената на клиничната пътека е една и съща - и в „Александровска”, и във всяка друга болница.

- Как се устоява на такъв дисбаланс...

- Нивото на компетентност на здравните заведения е различно, но няма диференцираност в заплащането на медицинските услуги. Наскоро се видях с моя състудентка, невролог в малка общинска болница, работи на кабинет, без големи отговорности. Нейната заплата е много по-висока от моята в „Александровска”. Заплащането не е най-важното и все пак е демотивиращо. Но много по-демотивиращо е отношението на обществото към лекаря днес. Медиите постоянно хулят и заклеймяват лекари, а не виждат, че моделът на здравеопазването ни окончателно се е срутил и че е нужна спешна реформа. Тук още задържаме млади хора - най-вече заради това, че клиниката е едно от малкото останали места, където се прави наука. Но в последните години има отлив и от докторантурите. Много млади хора директно напускат страната, виждайки как функционира системата.

- ... и се разпада.

- Сега този разпад доби ускорение. Усещам като лекар, който работи дълги години в болница, че това става много по-стремглаво... Като човек, чийто смисъл на живота е бил работата, сега се чувствам обезверен, омерзен, загубил удовлетворение поради невъзможността да се работи качествено, професионално и съответно с етичните норми. Ако мога така да се изразя, чувствам се в социална депресия. Това, което ме държи, са хората, с които общувам и чувствам съмишленици и близки – особено в неправителствения сектор, те са най-истинските. В държавните институции отношенията са толкова деформирани, че модифицират хората там и те загубват емоционалната си интелигентност.

- Да поговорим за любимата Ви рожба, тъкмо в неправителствения сектор - здравното медиаторство.

- Програмата се развива бавно, но възходящо. В момента има 150 здравни медиатори в 80 общини, следващата година ще бъдат 170. Тази нова професия се доказа в национален и международен мащаб. Всички дейности – здравни, социални - сред уязвимите общности и групи в неравностойно положение през последните години се осъществяват с участието на здравните медиатори. Те са мисионерите и гласът на тези общности. Най-добър резултат имаме при профилактичните програми. Знаете, че в България имаше незапомнена епидемия от морбили, 24 хиляди деца се разболяха и бяха направени 188 хиляди извънредни ваксинации. Проектът „Инициатива за ваксинопрофилактика“ обедини усилията на общопрактикуващите лекари, РЗИ и здравните медиатори и създаде нов модел на работа, чрез който да се достигне до децата от уязвимите общности. Националната мрежа на здравните медиатори днес е търсен партньор от организации като СЗО, Европейския център за контрол на заболяванията, УНИЦЕФ, Международната организация за бежанците и др. Прекланям се пред всеотдайната работа на здравните медиатори, за която те получават минималната работна заплата. Не се намериха пари за увеличение. В същото време депутати и общински съветници на няколко пъти си вдигаха заплатите.

Успяхме да надстроим и с подготовка и обучение на медицински персонал от ромската общност. Не сме имали по-вдъхновяващ и по-резултатен проект. Екипът ни подготви 21 роми - студенти по медицина. Но програмата бе спряна. Държавата трябваше да я продължи, но това не стана. И се питам - възможно ли е нещо добро да се съхрани и развие устойчиво в България?

- Работите активно по проблемите на множествената склероза. Какви са надеждите за излекуване при това прогресиращо заболяване?

- България по отношение на лечението му е на европейско равнище. Днес разполагаме със седем средства за модифицираща терапия, която се реимбурсира, и 1650 пациенти в момента са на тази скъпоструваща терапия. Продължава лечението на пациентите след шестата година. Намален е срокът за започване на лечението от две на една година. Има и доста пациенти, които се лекуват в рамките на клинични изпитания с нови медикаменти. Множествената склероза е сложно мултифакторно заболяване, за което има генетични предразполагащи фактори, но често фактори на външната среда като вирусни инфекции, витамин D метаболизъм, стрес, могат да отключат автоимунен отговор. Все още не са изяснени напълно етиологията и патогенезата на заболяването. И не е намерено идеалното средство за лечение, с голяма ефективност и без странични ефекти. Едва ли има друго заболяване в неврологията с толкова много изследователска работа, свързана с терапията. Множествената склероза е заболяването, за което в неврологията най-често се актуализира консенсусът за лечение - и в световен мащаб, и у нас.