Проф. д-р Петър Панчев, уролог, съветва каква вода да пием и как да не затлачим „пречиствателната система” на организма

Проф. Панчев е ръководител на Клиниката по урология в УМБАЛ „Александровска”, София.

Проф. Панчев, разпространено е мнението, че човек трябва да поема голямо количество вода, особено през лятото. Колко точно вода трябва да се пие на денонощие и какво отношение има по-голямото количество към функцията на бъбреците?

Като се вземе предвид, че при един възрастен човек водата е около 60-70% от телесното му тегло, а за едно дете може да достигне над 70%, е ясно колко голяма е важността й за организма. Поначало количеството вода, необходимо за правилното функциониране на всички жизненоважни органи, е около 1,5-2 литра на ден. Особено през летните месеци, когато разходът на вода е много по-голям – заради ускореното дишане, честото изпотяване и др. Но трябва да се подчертае, че става дума за приемането на истинска вода. Не говорим за прясно изцедени и консервирани плодови сокове, газирани напитки, сладки безалкохолни питиета, още по-малко за синтетичните плодови сокове. Става въпрос за натурална вода от чешмата, минерална или трапезна вода.

Каква вода трябва да се пие – от чешмата, минерална или трапезна? Вие коя препоръчвате?
Минералната вода от Горна баня, Хисар и софийската минерална вода имат добра киселинност и могат да се пият постоянно. Но по принцип за минералните води важи правилото, че когато се пие един месец, приемът трябва да се прекъсне за няколко дни, за да се балансира минерализацията в организма. По време на паузата се пие обикновена трапезна, изворна или чешмяна вода, и после пак може да се мине на минерална. Добре е и да се редуват различните марки минерална вода. Бутилираните трапезни или изворни води могат да се пият постоянно. За предпочитане са тези видове, които са минали през санитарен контрол.

Има ли опасност от претоварване на бъбреците, ако се пие повече от 2 л вода на денонощие?
Бъбреците са контролният орган, отговорен за изхвърлянето на течностите от организма. Но претоварването не е само на бъбреците. Претоварва се и сърдечно-съдовата система. До водна интоксикация едва ли ще се стигне, но както обезводняването, така и прекомерното пиене на вода не е полезно. Затова трябва да търсим златната среда.

Продължава ли да важи разпространеното твърдение, че плодовете и зеленчуците със син цвят са опасни за бъбреците – като например сините домати, сините сливи? Можем ли да си позволяваме да ядем от тях, или те причиняват бъбречни кризи?
Може да се каже, че тези плодове и зеленчуци наистина влияят отрицателно върху функцията на бъбреците. Това старо твърдение категорично не е отхвърлено. Но приемането на умерени количества не е вредно. Всяка храна в добри дозировки е полезна. Както е и при лекарствата, когато се приемат в указаните дозировки, лекуват. Когато се приемат в по-големи количества, вредят.

Винаги си повтаряме, че солта е вредна. Но като че ли българите продължаваме да ядем много солено.
За съжаление, със солта и захарта се прекалява. Но сега е лесно. Продава се заместител на сол. Иначе си самоувреждаме организма, робувайки на добрия вкус. Не е редно. Първо се засяга сърдечно-съдовата система и оттам нататък страдат всички системи в човешкия организъм.

Има ли златни правила, които да спазваме за профилактика на бъбреците?
Бъбреците са чувствителни на липсата или на прекомерния прием на течности, както и на охлаждане. Затова трябва да се пият достатъчно течности, и както казват уролозите: „за здрави бъбреци - топло на краката, топло на кръста”. Това са златните критерии за профилактика на бъбреците от заболявания, които могат да бъдат причинени от околната среда.

Какви са симптомите, които трябва да ни обезпокоят, че бъбреците ни страдат и че трябва да потърсим уролог?
Всяко смущение в отделянето на урината, честото и болезнено уриниране трябва да накарат човек да се обърне към специалист.