Лечение на хемороиди и фисури по световно утвърдена методика.

Хемороидалната болест(хемороиди) е позната на медицината от векове. Още Хипократ описва симптомите на това неприятно страдание от което по съвременни статистически данни страдат 50% от населението на света.

Най-общо казано хемороидите са варикозни изменения на нормално съществуващите вътрешно и външно хемороидално венозно сплетение.

Съществуват вътрешни, външни и смесени хемороидални възли.

Вътрешните хемороиди са разраствания с формата на възглавнички, произхождащи от вътрешното венозно сплетение и са разположени на около 2-3 см. от аналния отвор, т.е. в аналния канал.

Външните хемороиди произхождат от външното венозно сплетение и ограждат ануса непосредствено подкожно.

Смесените хемороиди представляват варикозни разширения на венозните съдове, осъществяващи комуникация между описаните външно и вътрешно венозно сплетение.

Причините за поява на заболяването могат да се разделят на две основни групи.

1. Предразполагащи

Към тази група се отнася вродената слабост на съединителната тъкан и в частност вродената слабост на съдовата стена. Пациенти с този проблем често страдат от разширени вени на долните крайици, варикоцел(разширени вени на тестисите) и хернии.

   2 . Предизвикващи

Към тях спадат заседналия начин на живот, диета бедна на фибри, тежки физически натоварвания, бременност, хроничен запек, продължителни тежки диарии т.е. всички фактори предизвикващи повишаване на вътрекоремното налягане.

Съществуват много различни класификации на хемороидалната болест, но най-често изполваният начин на стадиране е следният:

І-ва степен: Хемороидалните възли са оточни, кръвонапълнени и при дефекация предизвикват кървене, но не пролабират извън ануса.

ІІ-ра степен :Хемороидалните възли са оточни, кръвонапълнени и при дефекация пролабират (излизат) извън ануса, но след това се прибират спонтанно. Кървенето е чест симптом и е по-обилно от това при І-ва степен.

ІІІ-та степен: Хемороидалните възли пролабират при дефекация и дълго време на се прибират. Често пациента ги намества сам с ръка.

ІV-та степен: Хемороидите са извън аналния канал, оточни, болезнени, предизвикващи пролапс на лигавични гънки, кървят и секретират слуз.

Най-честите оплаквания свързани с хемороиди са кървене при дефекация(кръвта е алено червена и не е примесена с изпражненията),болка, оток, сърбеж, секреция на слуз от ануса.

Поради факта, че тези симптоми са характерни за голяма група заболявания, за да се постави точна диагноза се налага да се посети специалист, както и да се извършат някои инструментални изследвания.

Диагнозата се поставя чрез:

• Подробна анамнеза изясняваща характера на оплакванията, начина на живот и условията на труд.
• Оглед на перианалната област;
• Ректално туширане (опипване на перианалната област с пръст);
• Проктоскопия (оглед на аналния канал и началната част на ампулата на ректума със специален апарат наречен проктоскоп);
• Ректо-романо-скопия (оглед на правото черво и част от сигмоидното черво чрез апарат наречен ректоскоп, като при това се достига до 25 см. от ануса);
• Фибро-колоноскопия (оглед на цялото дебело черво достигайки до 160 см. от ануса,чрез апарат наречен фиброскоп)

Последните два метода се прилагат и с цел да се изключи проблем, изхождащ извън хемороидалната зона, в това число изключване на колоректалния карцином като причина за оплакванията.

Едва след поставяне на точна диагноза може да се проведе лечение, водещо до добри резултати.

Методи за лечение на хемороидалната болест

Немедикаментозно лечение. То включва хигиенно-диетични мероприятия, стриктна хигиена на перианалната област, промяна на хранителния режим, прием на повече течности, създаване на ритмика на дефекацията и отстраняване на запека, създаване на двигателен режим. Особено полезни са спортното ходене и плуването. С тези мероприятия се облекчават симптомите на хемороидалната болест във всичките и степени, а за І-ва и ІІ-ра степен може да се стигне до дълга ремисия.

Медикаментозно лечение. То включва прилагане на медикаменти укрепващи съдовата стена, подобряващи циркулацията, действащи отбъбващо с цел повлияване на отока и възпалението. Приложими са самостоятелно за стадиите І-ви и ІІ-ри или като подготовка за предстоящо парахирургично и хирургично лечение или в следоперативния период с цел скъсяване на възстановителния период

Парахирургични миниинвазивни процедури.

Инфраред коагулация, биполярна коагулация – извършват се чрез специален апарат – коагулатор,чрез който се разрушават хемороидалните възли. Процедурата е безболезнена, подходяща за І-ва и ІІ-ра степена на заболяването и особно за случаите, усложнени с кървене.

Склеротерапия-представлява инжектиране на специални склерозиращи препарати в хемороидалния възел. При извършване на тази процедура има слаба до умерена болка, не се налага болничен престой. Приложима е за вътрешни хемороиди І-ва и ІІ-ра степен. Има успеваемост около 70% при стриктно спазване на указанията и подбор на подходящи за тази методика пациенти.

RBL(Rubber band ligation-еластично привързване). Това е метод с широко приложение, извършва се без упойка и не изисква болничен престой. Приложим е за вътрешни хемороиди І-ва до ІІІ-та степен, включително и при усложнените с кървене случаи. Процедурата представлява налагане в основата на хемороидалния възел на гумено пръстенче с диаметър 2 мм., което води до спиране на кръвотока и отмиране и отпадане на хемороидалния възел. Това се извършва чрез инструмент,наречен лигатор.

Основен плюс на методиката е липсата на болка по време и след извършване на процедурата, както и възможността за връщане към нормална активност още на следващия ден.

Хирургически методи:

DGHAL-това е нов метод. Представлява прошиване на разклоненията на основния захранващ с кръв хемороидалните възли кръвоносен съд през лигавицата на правото черво. Методиката изисква обща упойка, прилага се само в болнични условия и от скоро е достъпна и за бургазлии. Възстановителният период е 72 часа. Метода е подходящ за вътрешни хемороиди І-ва до ІV-та степен.

Класически хирургически методики:

Милиган – Морган

Паркс

Фергюсън

Уайтхед

Всички тези методи се основават на изрязване на хемороидалните възли. Имат висок процент успеваемост, но следоперативния възстановителен период е продължителен, болезнен и това е наложило прлагането им за напреднали и запуснати случаи.

Стаплер методики-представляват една алтернатива на класическите оперативни методи. Извършват се задължително в болнични условия с пролежаване 1-2 дни и налагат обща упойка. Приложими са за хемороиди ІІ-ра до ІV-та степен включитело, както и за случаите с тежък пролапс. Използва се инструмент, който се нарича автоматичен циркулярен съшивател. Следоперативният възстановителен период е около 48часа. Процентът на успеваемост е съизмерим с този на класическите хирургически намеси при скъсен период за връщане към нормална активност.

По отношение на външните хемороиди се прилагат единствено оперативни методики т.е. чрез изрязване.

Хемороидите са често усложнение свързано с бременността, като при това се прилага консервативно лечение, т.е. хигиенно-диетичен режим и подбрана група локално приложими медикаменти. До хемороидектомия в спешен порядък се прибягва при тежка тромбоза на хемороидалните възли и се извършва под локална упойка.

Всички методи споменати до тук са приложими 20 дни след родоразрешаването.

Като заключение на всичко изложено до тук за това неприятно страдание искам да подчертая важността на консултацията с подходящ специалист. Всеки опит за самолечение може да има фатални резултати.

Автор:д-р Продан Проданов