​Белодробни усложнения при трансплантирани пациенти (РЕЗЮМЕ)
Клиника по нефрология и трансплантация
Клиника по нефрология и трансплантация
Лечебно заведение
​Белодробни усложнения при трансплантирани пациенти (РЕЗЮМЕ)

​Белодробни усложнения при трансплантирани пациенти (РЕЗЮМЕ)

Целта на проучването е да се анализират белодробните усложнения след бъбречна трансплантация. Резюмето е на доклад, представен на Националната конференция по нефрология 2014 в Хисаря

В. Пенчева1, О. Георгиев1, Д. Генов2 и Е. Паскалев1

1Клиника по пропедевтика на вътрешните болести, УМБАЛ „Александровска” – София
2Клиника по нефрология и трансплантация, УМБАЛ „Александровска” – София

През последните години бъбречната трансплантация се използва рутинно като метод за лечение при напреднала бъбречна недостатъчност. Трансплантираните пациенти са изложени на висок риск от развитие на редица животозастрашаващи усложнения, като голяма част от тях са болести на белите дробове.

Целта на проучването е да се анализират белодробните усложнения след бъбречна трансплантация, като се определят рисковите фактори за тяхното развитие.

Включени са 267 пациенти след бъбречна трансплантация, наблюдавани за развитие на белодробни усложнения за период от седем години. За диагностицирането им са използвани различни неинвазивни и инвазивни методи.

През 7-годишния период белодробни усложнения са развили 97 реципиенти. При 81 от случаите е доказана пневмония, при 5 – микотична инфекция, а при други 5 – белодробна туберкулоза. При 4 бъбречни реципиенти е диагностициран белодробен тромбоемболизъм, а при двама – белодробен тумор. Рисковите фактори, увеличаващи вероятността за развитие на белодробни усложнения, са захарен диабет (OR = 4.60; p = 0.001), артериална хипертония (OR = 1.95; p = 0.015), жив родствен донор (OR = 2.69; p=0.004), провеждане на терапия по повод отхвърляне на графта (OR = 2.06; p = 0.038), имуносупресиращи схеми на лечение, включващи mycophenolate mofetil (OR = 2.40; P = 0.011), azathioprine (OR = 2.25; p = 0.023) или tacrolimus (OR = 1.83; p = 0.041). Единственият фактор, асоцииран с по-нисък риск от развитие на белодробни усложнения, е позитивният серологичен тест за Cytomegalovirus на реципиента преди операцията (OR = 0.1412; p = 0.001).

Бъбречната трансплантация се асоциира с повишена честота на белодробните усложнения, като преобладават инфекциозните. Познаването на рисковите фактори, увеличаващи вероятността за развитието на усложнения на белите дробове, дава възможност за диференциране на високорискова група пациенти. Стриктният контрол на тяхното състояние намалява заболяемостта и смъртността след бъбречна трансплантация.

Мнения