Публикация

Позитивният лекарствен списък засяга всички


От позитивния лекарствен списък, както и от здравната инфраструктура – състоянието и оборудването на здравните заведения - зависи дали ще се лекуваме като в ХVІІІ или като в ХХІ век.

Позитивният списък засяга практически цялото общество – на първо място гражданите, след това лекарите и изобщо медицинската общност, фармацевтичната индустрия и дистрибуция, както и самите институции, които вземат решенията.

Това каза в интервю за Хелт медия д-р Петър Велев, управител на „Екофарм”.


Какво значение има дали едно лекарство ще е в този списък или извън него?
Има сериозно значение, защото хората имат много по-голям и реален достъп до лекарствата в списъка, за които НЗОК заплаща различен процент от цената.

Това важи и за терапията в болниците. Там ни лекуват единствено с лекарствата от този списък. Процентът, който здравната каса поема, варира средно от 25 до 40 на сто. За сравнение: в развитите държави на Западна Европа се реимбурсират до 80% от цената на медикаментите.

Защо в България е толкова по-ниско участието на обществените фондове в осигуряването на лекарствата?
Причините са комплексни – политическата воля и икономическата реалност. У нас за здравеопазване отиват 4,2 процента от брутния вътрешен продукт, при средно 6 на сто за Европа.
От друга страна, самият брутен вътрешен продукт в страната ни е най-ниският в ЕС. Така се получава, че за здраве в България се отделя нисък процент от нисък национален доход.

Как тогава могат да се удовлетворят интересите на всички групи, които споменахте?
Този баланс е много труден в цял свят. Важното е, че в момента нашите институции приеха изготвянето на позитивния списък да бъде процес, а не еднократен акт.
Така ще могат да се правят необходимите корекции при установяването на пропуски, които биха били във вреда на пациентите.

В крайна сметка цената се оказва един от решаващите фактори за достъпа до едно лекарство...
У нас се гарантират най-ниските цени на лекарствата, защото за таван се вземат най-ниските стойности от 7-те най-бедни европейски държави.
На пръв поглед това е много добре. Но това принуждава много от фармацевтичните компании да се замислят дали да предлагат медикаментите си в България.
Защото и нашите цени стават референтни за част от Европа и никоя компания няма да свали ценовите си нива заради малкия национален пазар.Така у нас рискуваме да останем без определени препарати.

Подобни процеси вече се развиха в някои европейски страни – когато няма икономическа логика, производителят просто се оттегля от пазара. От друга страна, върху тези ниски референтни цени в България се слага ДДС 20 процента.
Така ефектът за крайния потребител се загубва. Докато в преобладаващата част от Европа има диференцирана по-ниска ставка на ДДС за лекарствата. Това е причината хората да намират понякога по-ниски цени за еднакви медикаменти, например в Гърция. Просто там данъкът е по-нисък въпреки по-високата стойност на самото лекарство.

При намаляване на ДДС за лекарствата какъв ще е ефектът?
Понижаване на цените. Така ще бъдат подпомогнати най-вече по-възрастните хора, които най-често боледуват, както и семействата с деца, които също често купуват лекарства. Това е особено важно по време на криза.


Интервю на Петър Галев
" }-->

Коментари