Публикация

Д-р Р. Христов: Скоро у нас няма да има кой да лекува

Въпреки досегашните опити да се уредят със закон правата на пациентите, до момента страната ни не разполага с такава нормативна уредба.
Последният законопроект в тази сфера, предложен от народните представители Антония Първанова и Тодор Кумчев, беше отхвърлен от парламентарната Комисия по здравеопазване на 9 април.
За да се постигне съгласие в управляващото мнозинство, законопроектът беше преработен като поправка в Закона за здравето.
Междувременно текстът беше критикуван заради съдържащите с в него противоречия.

Темата за правата и задълженията на пациентите остава на дневен ред.
Както и необходимостта от нормативна уредба.
Европейската харта за правата на пациентите е подписана от България през 2002 г., от което следва задължението на държавата да гарантира правото на достъп до медицинска помощ без дискриминация по финансов или друг признак, достъпа до иновативни методи на лечение и още 12 други права...


Въпреки досегашните опити да се уредят със закон правата на пациентите, до момента страната ни не разполага с такава нормативна уредба.
Последният законопроект в тази сфера, предложен от народните представители Антония Първанова и Тодор Кумчев, беше отхвърлен от парламентарната Комисия по здравеопазването на 9 април.
За да се постигне съгласие в управляващото мнозинство, законопроектът беше преработен като поправка в Закона за здравето.
Междувременно текстът беше критикуван заради съдържащите с в него противоречия.

Темата за правата и задълженията на пациентите остава на дневен ред.
Както и необходимостта от нормативна уредба.
Европейската харта на правата на пациентите е подписана от България през 2002 г., от което следва задължението на държавата да гарантира правото на достъп до медицинска помощ без дискриминация по финансов или друг признак, достъпа до иновативни методи на лечение и още 12 други права.

Health.bg потърси мнението на д-р Румен Христов, детски хирург във варненската МБАЛ „Св. Анна“, организационен секретар на регионалната колегия на Българския лекарски съюз във Варна.



Д-р Христов, как приемате идеята за законови гаранции срещу дискриминацията при получаването на медицинска помощ по финансов признак ?
В предложения от Антония Първанова законопроект се посочваше, че пациентът не може да бъде дискриминиран по отношение на финансовите си възможности, без това да е изяснено като тезис.
Едно от възможните тълкувания е, че човек, който не си плаща здравните вноски, трябва да получи същата медицинска помощ, както съвестните платци.
В този случай кой е дискриминиран?!

Какъв е разумният начин да се уредят нормативно задълженията на пациента?
Не е достатъчно да се посочи, че пациентът трябва да си плаща осигуровките и таксите за ползваните услуги, да се грижи за здравето си и да не го уврежда умишлено. (Тук може да се разбират и пороци като злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, зависимости.)
В тези случаи уж лекарят не носи отговорност и може дори да откаже помощ.
Но какво става в действителност? Напиваш се като прасе, падаш и се натрошаваш на улицата. Пациентът има задължението да не допуска подобни ситуации, но пък аз като лекар имам задължение да го излекувам от последиците.
Законът не трябва да е пожелателен. Той няма да работи, ако не са предвидени санкции.
Нещата трябва да са обвързани.
Преди време се учудвах на японците, работещи във Варна, че задължително носят предпазни каски, дори посред лято. Казаха ми, че ако стане инцидент и пострадалият не е с каска, няма да му изплатят застраховката и ще трябва сам да си плати лечението.
Ето това е задължение с последици, което няма как да не спазваш.

Какъв ще е ефектът, ако се регламентира със закон достъпът на пациентите до високотехнологични методи на лечение?
Въпросът е в колко наши болници има такава техника.
Стъпвайки на това право, пациентът може да поиска да отиде в друга държава. Например във Великобритания, защото там се оперира с робот. Като се формулират правата, законодателят би следвало да се съобрази с финансовите възможности и на болниците, и на държавата.
Същото важи за осигуряването на второ мнение преди поставянето на окончателна диагноза.
Това не винаги е възможно – когато става въпрос за спешен случай посред нощ, откъде да се намери още един специалист, който да потвърди заключението?
Това са популистични уловчици.

Кои са най-важните неща, които трябва да се опишат в подобен закон?
Не си мислете, че хората в останалите европейски страни са много възпитани и затова живеят цивилизовано. Те просто имат строги правила и ако не ги спазват, биват санкционирани.
Освен това са наясно, че безплатен обяд няма, нито безплатно здравеопазване. Когато си редовен платец и даваш истински пари, ще се замислиш как да се отнасяш към здравето си. Ако си алкохолик и си вредиш, си наясно, че ще трябва да платиш от джоба си дадени медицински услуги.

Колкото до „безплатното”... Държавата признава, че цените, по които здравната каса ни плаща, са измислени, обаче на никого не му пука. Болниците са място, където да умират хора, за да не мрат по улиците.
Това е истината.
И положението на медиците става все по-лошо.
Затова от средата на 2008 г. досега 80 варненски лекари и медицински сестри са отишли зад граница.
Не ни останаха нито сестри, нито хирурзи, нито анестезиолози.
Не е далеч времето, когато няма да има кой да лекува българина.

Има ли нещо, което да е наред в здравеопазването?
Все още има хора, които искат да работят, да спасяват болните, но ставаме все по-малко.
Младите учат и масово заминават в чужбина. Почти не останаха ентусиасти, които да се блъскат в стената.
В един момент няма да можем да оперираме дори по спешност, защото няма да има кой да го направи.
" }-->

Коментари