Мускулите на ротаторния маншон са важни по две причини - те са основни мускули и участват във вътрешната ротация, външната ротация и повдигането на ръката отстрани до горе

Ротаторен маншон - анатомия и физиология

Мускулите на ротаторния маншон - супраспинатус, инфраспинатус, терес минор и субскапуларис, са важни по две причини - първата е, че те са основни мускули и участват във вътрешната ротация, външната ротация и повдигането на ръката отстрани до горе, а втората причина е факта, че раменната става е най-подвижната става в човешкото тяло, а залавното място на тези мускули е между две костни структури.
Важно е да се знае, кой мускул за кои основни движения отговаря, за да се разбере, защо се появяват конкретни оплаквания.
Супраспинатус – абдукция, т.е. повдига ръката в рамото отстрани до горе.
Инфраспинатус и терес минор – външна ротация на ръката.
Субскапуларис – вътрешна ротация.
В тези движения участват и други мускули от раменния комплекс, но основната функция е тяхна.

Видове разкъсвания на ротаторния маншон

Оплакванията на пациента зависят основно от локализацията, степента, вида и причината за увредата.
Според локализацията може да има разкъсване на един или повече мускули. При този вид разкъсване, увреденият мускул (най-често това е супраспинатуса) се възпалява, бързо дегенерира и поради това се разкъсва. Локализацията е отговорна за загубата на способност за определени движения.
Според степента, увредата може да бъде на един или няколко мускула, частична или пълна. Степента на разкъсването ни дава основание да съдим за намаляване обема на движение. Съществува понятие, наречено масивно разкъсване на ротаторния маншон. Това означава пълно разкъсване на две и повече сухожилия на ротаторния маншон или разкъсване над 5 см.
Според вида, разкъсването на мускулите на ротаторния маншон са: напречни, надлъжни и комбинирани.
Причините за увредата на ротаторния маншон са основно две. Първата е травматично разкъсване при падане и нараняване на рамото. Втората причина е дегенеративно разкъсване (среща се при пациенти между 50 и 60 год.) - става бавно, постепенно и започва почти без болка. В началото не се обръща внимание на оплакванията. Консултация с ортопед се търси едва след тяхното задълбочаване.

Оплаквания. Поставяне на диагноза. Лечение.

Оплаквания
Най- обичайното оплакване е свързано с появата на болка. Тя е много типична, усеща се отстрани на рамото и се засилва през нощта, особено, ако се легне на болното рамо. Има определени движения, като външна ротация и движения отпред, настрани и нагоре, които засилват болката до нетърпимост.
Друго основно оплакване, това е сковаността и ограничения обем движение в рамото. Първоначално, ограничаването на движенията идва от наличието на болка. След време, когато болката намалее, се установява, че определени движения се правят много трудно или липсват. Ръката трудно се вдига настрани и не може да се задържа, а за да я вдигне нагоре, пациентът често си помага с другата ръка.
Следващото оплакване е слабост на мускулите на рамото - най-вече при масивните руптури на ротаторния маншон. След време, при по-възрастни пациенти, болката намалява или напълно отшумява. Остават само ограничените движения и слабост при тяхното извършване. Такива пациенти се обслужват или много трудно или с чужда помощ.
Поставяне на диагноза
Диагностицирането става с помощта на тестове, които носят допълнителна информация за вида и локализацията на увредата. Някой от тях са: Apley's Scratch test, Jobes supraspinatus test, Dawburn's test, Codman's test, External Rotation Lag test и др. Чрез тестовете се установява кой или кои мускули са скъсани. Някои тестове ни дават представа и за степента на увредата, дали е масивна или не.
Следващото задължително изследване е рентгенографията.
Разсъсването на ротаторния маншон най-добре се визуализира чрез ултрасонографията и ядреномагнитния резонанс.
Лечение
При диагнозата – разкъсване на ротаторния маншон обикновено се включва цялата гама от консервативно и оперативно лечение. При консервативното лечение се започва от компресите с лед, минава се през физио-рехабилитацията, гимнастиката, медикаментозното лечение, иглотерапията и инжекционните апликации вътреставно с кортико препарати. Оперативното лечение включва също голям арсенал от оперативни методи и техники.
Лечението на разкъсванията на ротаторния маншон е комплексно и зависи от локализацията на увредата, т.е. кое или кои сухожилия на мускулите са разкъсани; от степента на увредата – частично или пълно е разкъсването; съществува ли вертикален или хоризонтален мускулен дисбаланс; има ли мастна инфилтрация в увредените мускули; как е получена увредата, при остра травма или е от дегенеративeн произход; давност на разкъсването, т.е. преди колко време са започнали първите оплаквания и др. Какво ще бъде лечението зависи от отговорите на всички тези въпроси.
Като заключение мога да кажа, че диагнозата разкъсване на ротаторния маншон има много лица, проявява се по различен начин, лечението й е комплексно.

По-подробно с видовете лечение, може да се запознаете от рубриката ЗА ПАЦИЕНТА на нашия сайт:

Д-р Евелин Хайвазов
Ортопед