Поленови алергии
Roletra (Ролетра)
Roletra (Ролетра)
ОТС продукти
Поленови алергии

Поленови алергии

Алергиите към дървесния прашец в 50% от случаите се съчетават и с хранителна алергия, но най-често поленовата алергия предшества хранителната с една година.

Алергиите към дървесните полени (прашеца на дърветата) понастоящем представлява около четвърт от полинозите, диагностицирани в алергологичните кабинети. Тя обикновено е съпроводена със силна чувствителност към полените от житните растения. Освен класическата алергия към тополите, наблюдава се истинска индивидуална свръхчувствителност към брезите и кипарисите.

Алергиите към дървесния прашец често се съчетават и с хранителна алергия,

поради т. нар. кръстосване на алергените (предизвикващи алергичната реакция на организмите) в случая полените, пресните плодове и някои растителни грудки и луковици. Всичко това предизвиква остри разстройства на дихателните пътища. Те са характерни с внезапност и сила на болестните признаци, които се появяват в началото на пролетта с много променлива интензивност през различните години.

Индивидуалната симптоматика на поленовите алергии не се припокрива винаги с общия календарен график,

тъй като опрашването на близко разположените дървета е силно зависимо от градския микроклимат и въздухът може да пренесе алергиращи цветни частици, отделени преди и след цветния прашец.

Болестните изяви се характеризират с внезапност и сила. Сезонната хрема започва обикновено през април-май. Алергичните симптоми се характеризират с:

  • липса на конюнктивит в 1/4 от случаите на брезовите поленози за разлика от тези, причинени от житни растения и други дървета;
  • наличие в половината от случаите на дихателни смушения, нерядко доста тежки;
  • характерно съчетаване с хранителна алергия.

Дихателните смущения (астма, трахеит, спастична кашлица) засягат повече от 60% от мъжете и почти 80% от жените. През годините с по-слаба поленизация дихателните симптоми се появяват в по-лека форма и с по-къса продължителност. В повече от 50% хранителната алергия съпътства поленовата, но най-често поленовата я предшества с една, по изключение две или три години.

Докато предпазването от домашни алергии е теоретично възможно чрез отстраняването, макар и доста трудно на причинителите им, то предпазването от поленози е практически невъзможно.

Трябва все пак да се препоръчат на болните минимум от разумни мерки,

които могат да ограничат попадането на прашеца в най-големи количества. За целта следва да се определи реалният размер и предполагаемата дата на опрашването на местните растителни видове, като се държи сметка за резултатите от центровете за поленов анализ.

Препоръчва се:

  • плътно затваряне на прозорците от момента на появата на полена (с изключение през дъждовните дни);
  • да се избягват разходките в околността след изгрев слънце.

Не трябва да се прекъсват предпазните измервания поради липсата на проявили се признаци през предходната година, тъй като дърветата поленизират активно през 3 или 4 години.

Трябва да се изясни дали се касае за развитието на моносенсибилизация (единична свръхчувствителност), дълготрайна последица от преждевременна сенсибилизация през сезона. Ако при една сенна хрема, слабо влияеща на трудоспособността, е оправдано само симптоматичното лечение, то при поленова алергична реакция следва да се обсъди необходимостта от прилагане на имунотерапия. Това произтича от факта, че прашецът на пролетните растения играе ролята на обуславящ агент, който подготвя появата на бруталния по-късен алергичен отговор по отношение на житните полени. Болните могат да бъдат подложени или на класическата имунотерапия с екстракт със забавено действие, или на ускорена десенсибилизация със стандартизирани водни екстракти от поленовия прашец. Това специфично лечение се провежда за няколко дни и може да бъде съпроводено с паралелно срещу полена на житните растения.

При около 10% от заболелите тази имунотерапия подобрява или дори напълно отстранява и хранителната алергия.

Източник: Българска медицинска практика

Мнения