Алергичен ринит
МЦ Д-р Хайвазов
МЦ Д-р Хайвазов
Медицински център
Алергичен ринит

Алергичен ринит

На вашите въпроси по темата за Алергичните рините отговоря оториноларингологът д-р Йовка Манолова от МЦ „Д-р Хайвазов”

Какво е алергичният ринит (АР)?

Ринитът е възпалението на носната лигавица. Той се характеризира с кихане, запушване на носа, сърбеж и секреция от носа. Очите, ушите, синусите и гърлото могат също да бъдат засегнати при заболяването.

Ринитът от алергичен произход е най-често срещаният вид ринит. Причините за алергичния ринит варират в зависимост от това дали симптомите са сезонни, постоянни или епизодични.

Сезонният алергичен ринит най-често се дължи на сезонни полени (от дървета - бреза, дъб, кедър, бряст, треви и плевели - щир, див пелин, киселец, градински чай, магарешки бодил, живовляк.

Целогодишният алергичен ринит обикновено се причинява от алергени, които се срещат в домовете, но могат да се дължат на и на алергени от външната среда, които са целогодишни. 

Алергените в домашния прах представляват микрокърлежи. Най-високата концентрация на микрокърлежи и техните алергени е намерена в матраците и дюшеците, възглавниците с пълнеж от перушина, персийските килими и плюшените завеси, играчки и др.

Домашните любимци са честа причина за целогодишен алергичен ринит.

Алергените от работната среда могат да предизвикат сезонен или постоянен алергичен ринит. Алергените от работната среда могат да бъдат: дървесина, латексови частици, лепила, киселинни анхидриди и др.

Предизвикващи АР са също замърсителите на околната среда, като например - тютюневия дим, продукти от изгарянето на дизеловото гориво, бои, бензин, вирусни инфекции и др.

Какви са симптомите на АР?

Най-често Алергичният ринит се проявява в детството, юношеството (средна възраст 8-11 години). В 80% от случаите алергичен ринит намалява с възрастта.

Симптомите на АР са: сълзене от очите; често кихане; сърбеж  в носа, очите, ушите или небцето; запушване на носа; зачервяване на конюнктивата; подуване на клепачите; умора; главоболие или общо неразположение; 

Ринитът понякога бива  лекуван неправилно, ако е приет за “простудно заболяване”.

Диагностициране на АР.

Важно значение за поставяне на диагнозата алергичен ринит има събирането на подробна информация за началото на симптомите, връзката им с конкретен сезон и излагане на определен фактор от външната или вътрешната среда, повлияване на симптомите от премахване на съмнителните фактори от средата (ако е възможно).

За диагностицирането му се извършват: 

Лабораторни изследвания - най-често използвани в практиката са кожните алергични тестове.

Радиоалергосорбентният тест (RAST). Той е ин витро тест, който позволява измерването на количеството специфични антитела, образувани към конкретен алерген, в проба от кръв. Това количество отговаря приблизително на степента на чувствителност към съответния алерген.

Тотален серумен имуноглобулин Е – измерва общото количество на имуноглобулин Е в кръвта. Счита се, че пациентите с алергичен ринит имат повишени имуноглобулини от този клас, за разлика от здрави хора. Този тест обаче не е специфичен за отделните алергени. Неговата достоверност също е под съмнение, тъй като около 50% от хората с алергичен ринит имат нормални нива на имуноглобулин Е. Все пак тестът, приложен в комбинация с други тестове, помага за поставяне на диагнозата.

Измерване на броя на еозинофилите – подобно на измерването на тоталния серумен имуноглобулин Е, този тест не е специфичен и се използва в комбинация с останалите.

Рентгенови изследвания – използват се най-вече в диференциалната картина на алергичен ринит, за изключване на синуит.

Риноскопия – чрез нея може да се открият полипи в носа, хипертрофия на лигавицата, изкривяване на носната преграда.

Какво лечение се прилага при АР?

Лечението на алергичния ринит има три основни аспекта: мерки, насочени срещу средата и избягване на алергените; (1), медикаментозна терапия (2) и имунотерапия (3).

Избягване на алергените – избягването на полените е трудно, тъй като те се разпространяват много лесно във въздуха. Все пак известно облекчаване на симптомите може да се наблюдава при ограничаване на разходките на открито през сезоните с най-голямо насищане с алергени. През сухите, топли и ветровити дни е най-добре да се избягват разходките, тогава насищането с полени е в най-висока степен. Добре е да се взема душ след излизане навън, за да се отмият полепналите полени. Въпреки всички мерки, най-често симптомите остават и е необходимо включване на медикаменти.

Медикаментозно лечение – повечето случаи на алергичен ринит се повлияват от лекарства. Пациентите с непостоянни симптоми се повлияват добре от антихистаминови препарати и средства отпушващи носа. Интраназалните кортикостероиди са по-подходящи за хората с постоянни симптоми. Съвременните антихистаминови препарати от втора и трета генереция нямат седативен ефект, както тези от първо поколение. При сълзене и сърбеж в очите се прилагат антихистаминови капки за очи. При тежки и неповлияващи се епизоди на алергичен ринит може да се приложат кортикостероиди орално, но за кратък период от време.

Имунотерапия (десенсибилизация) – тя е дълъг процес и подобрение често настъпва не по-рано от 6-12 месеца и ако е ефикасна, трябва да продължи от 3 до 5 години. Имунотерапия отчита успеваемост 80-90% при някои алергии.

Имунотерапията крие и рискове – понякога може да настъпи тежка алергична ракция. Поради тези причини преди да се пристъпи към имунотерапия, трябва да се претеглят ползите и рисковете във всеки конкретен случай. Към десенсибилизация може да се пристъпи при тежко протичащо заболяване, със слаб отговор към другите видове терапия, но може да се прилага и в комбинация с тях.

Имунотерапия се извършва с постепенно покачващи се дози от алергените, към които пациента е чувствителен. Добър ефект се постига при алергия към полени, домашни кърлежи и котки. По-слабо се повлияват алергичните реакции към кучета и плесени.

Могат ли да се получат усложнения при АР?

Най-честите усложнения при алергичен ринит са:

- серозен отит на средното ухо - среща се по-често при деца, свързан е с

повишена секреция и оток на евстахиевата тръба и различна по степен загуба на слуха;

- хроничен синуит - среща се при болните от целогодишен алергичен ринит и неалергичен ринит. Проявява се с постоянна секреция от носа, суха кашлица особено нощем, болка в областта на засегнатия синус, главоболие, субфебрилна температура.

Докато диагнозата на сезонния алергичен ринит е сравнително лесна, то целогодишната алергична хрема може да създаде редица затруднения. При нея водещи симптоми са продължителните оплаквания от запушен нос и упорита секреция, които може да се наблюдават и при редица други заболявания. Затрудненото носно дишане може да се дължи на: изкривена носна преграда, чужди тела в носа, носни полипи, тумори на носа, синусите и епифарингса.

Профилактика.

Профилактиката се изразява най-вече в избягване на алергените до колкото е възможно това. Поддържането на чиста среда в домакинството, редовно почистване с прахосмукачка на килимите и мебелите, използване на матраци със защита срещу акари, могат да облекчат изявата на симптомите. Любопитно: На дихателната система на човека основно влияе въздухът! Например, в Япония днес съществува една специфична форма на алергия, възникваща в резултат на контакта между прашеца от японския кедър и изгорелите газове на автомобилите.

Любопитни факти за АР: На дихателната система на човека основно влияе въздухът! Например, в Япония днес съществува една специфична форма на алергия, възникваща в резултат на контакта между прашеца от японския кедър и изгорелите газове на автомобилите.

Реклама

Мнения