В българските болници се използват 2-3 пъти повече антибиотици от ЕС
УМБАЛ Александровска
УМБАЛ Александровска
Лечебно заведение
В българските болници се използват 2-3 пъти повече антибиотици от ЕС

В българските болници се използват 2-3 пъти повече антибиотици от ЕС

Все пак според данни на различни изследвания за последните 10 г. резистентността към антибиотици е намаляла значително

В българските болници се ползват до три пъти повече антибиотици отколкото в развитите европейски държави, това повишава броят на инфекциите, които не се поддават на лечение с антибиотик, както и смъртността от тях, това твърдят експерти в областта. Според данни на експерти в тази област, последните 10 години резистентността към антибиотици у нас е намаляла значително, но са нужни още промени, основно в болничната помощ. В нашите болници се изписват два до три пъти повече антибиотици, отколкото в европейските държави. Изчислено е, че около 60 процента от българските пациенти вземат антибиотик от първия до последния ден на болничния си престой. Ето какво коментира по темата доц. Цветан Велинов, Катедра „Микробиология“ в Александровска болница, пред БНР, програма "Хоризонт":

В европейската практика, както и в Северна Америка, консумацията на антибиотици действително 90-95% е в доболничната помощ, а 5-10% е болничната. В България за съжаление имаме завишена консумация в болниците, като това е доста различно за различния тип лечебни заведения. Има болници, в които се следва правилна антибиотична политика. Там консумацията се доближава до тази в западноевропейските страни, докато другаде тя е доста по-висока и надвишава до два-три пъти консумацията на западноевропейските страни. 

Антибиотичната политика е документ на базата на консенсуси между различните клиницисти в отделенията на болницата - микробиологичната лаборатория и болничната аптека. Тези консенсуси изграждат стартовата терапия за различни инфекциозни заболявания, определят се антибиотиците, които би трябвало да се изписват при дадено заболяване. Това се прави на базата на етиологичната структура на самата инфекция, например за пневмониите, за които се знае, че хемофилус инфлуенце, стафилококи и стрептококи са водещи причинители и в антибиотичната политика са определени антиботиците, които трябва да се стартират при едно такова заболяване.

Това е първият консенсус, който се записва в тази антибиотична политика. Друг консенсус е за антибиотиците, които имат право да ги изписват всички лекари, и такива, които са т.нар. рестриктирани антибиотици, които се изписват само след доказване на чувствителността им след микробиологичния резултат. И третият консенсус, това е за периоперативната антибиотична профилактика. 

Наблюдението ми е, че в извънболничната помощ общопрактикуващите лекари по-рядко пристъпват първо към антибиотици, когато има висока температура, особено в есенно-зимните сезони, където тези настинки са предимно вирусни инфекции. Тук антибиотикът не върши никаква работа. Едно отлагане на антибиотичната терапия може да спести доста, не само като цена на пациента, но тъй като антибиотиците са главният рисков фактор за изграждане на резистентността, да повлияе и върху нивото на резистентност на бактериите. 

Според данни на различни изследвания за последните 10 г. резистентността към антибиотици е намаляла значително. На практика това означава, че правилно се използват антибиотиците. Резистентността в световен мащаб бележи ръст и ние няма как да се преборим, тъй като бактериите изглаждат резистентността си на базата именно на антибиотичния натиск. Антибиотикът действа като мутаген, който предизвиква различни мутации в бактериите, които им позволяват да преживяват в обстановка на антибиотична терапия. Това си е природен механизъм и по този начин оцеляват бактериите. Когато обаче антибиотиците се използват правилно, когато целенасочено са употребявани за лечение действително на бактериални инфекции, когато са изписвани в правилните дози и в правилната продължителност на терапията, тогава рискът от появата и ръст на резистентността значително намаляват. Именно такива са и препоръките на Световната здравна организация, Центъра за контрол на заболяванията, за правилна антибиотична терапия. 

Има европейска политика в областта на микробиологичните изследвания и тя съществува от много години. Задължително антибиотиците, когато трябва да се направи прицелна терапия, се изписват след микробиологичен анализ. Когато има спешна ситуация и микробиологичните резултати не могат да бъдат изчакани, тогава се стартира емпиричната терапия и това е най-масовата терапия. Тази емпирична терапия обаче задължително трябва да се стартира след вземането на материал за микробиологичен анализ. Този резултат, който ще излезе от микробиологията на втория ден, ще ни даде няколко неща: на първо място етиологичния причинител, бактерия с резистентността или чувствителността му към различни антибиотици, така може да променим терапията с по-правилния антибиотик, който по принцип трябва да е по-тясно спектърен. По правило тези антибиотици са и по-евтини и по-малко стимулират резистентността на бактериите, това е т.нар. деескалираща терапия.

Когато излезе микробиологичния резултат, ако микроорганизмът е резистентен на антибиотика, която сме изписали, тогава може да променим и да назначим правилния антибиотик, на който микроорганизмът ще бъде чувствителен. Не на последно място, по този начин се натрупва база данни за етиологичната структура, т.е. кои са най-честите микроорганизми, които причиняват инфекциите и какво е нивото им на резистентност. Така на базата на тези данни се прави и правилната емпирична терапия, т.е. стартовата терапия минимализиране грешката, когато препоръчваме с кои антибиотици да се стартира лечението на дадено инфекциозно заболяване.
Все по-усилено вървим по този път за спазване на правилната антибиотична терапия и все по-малко се използват антибиотиците като „лекарство на страха“, за всеки случай да се изписват. 

Реклама

Мнения