Експерти от областта на офталмологията сигнализираха за създаването на предпоставки, увеличаващи инвалидността в резултат на глаукомата.

Представители на Националната глаукомна асоциация, на Българското дружество по офталмология, Съюза на очните лекари в България, на Национална асоциация по ретина и на софийското Дружество по офталмология на работна среща се обединиха около мнението, че е необходима повече осъзнатост от страна на институциите по отношение социалната значимост на глаукомата и последиците от нея.

Глаукомата е втората водеща причина за слепота. Сред очните заболявания тя е втората, която причинява инвалидност.

В България равностойното реимбурсиране на антиглаукомните медикаменти е факт от 2002 г. до 1 юни 2009 г.

Доц. Руска Христова, национален консултант по офталмология, представи данни, според които за същия период се наблюдава трайна тенденция на намаляване на първичната инвалидност вследствие на глаукома.

Експертите изразиха опасенията си за възможен обрат в тази низходяща тенденция след промените в политиката на реимбурсиране на антиглаукомните препарати. Според новия позитивен списък, само част от медикаментите са 100% реимбурсирани, което, според офталмолозите, нарушава съществуващото статукво и достъпа на пациентите до различните средства за терапия.

Специалистите поясниха, че основната цел на терапията при глаукома е да се съхрани зрението и да се забави прогресията на заболяването. А това се постига чрез постоянно наблюдение на пациента, преоценка на терапията и нейното усъвършенстване.

По данни на Световната глаукомна асоциация от болестта страдат 2% от населението над 40-годишна възраст и 8% от хората над 65 год.

По неофициални данни у нас болните са около 70 000. Само 50% от хората с глаукома обаче знаят, че страдат от това заболяване, а процентът на провеждащите съответно лечение е още по-малък.

Заболяването протича безсимптомно и се диагностицира най-често при вече  настъпила необратима загуба на зрението. Ето защо редовната профилактика е от изключително значение.

В момента здравната каса покрива два контролни прегледа годишно. Специалистите са категорични, че при прогресиращо заболяване те са крайно недостатъчни, предвид необходимостта от постоянен контрол на вътреочното налягане, наблюдение и адаптиране на терапията.