Публикация

Смяната на аортата е най-сложната съдова операция


Операциите на аортата са висшият пилотаж на съдовата хирургия. С развитието на медицината се прилагат нови методики, от което не следва еднозначно, че класическата хирургия остава в историята. Разговаряме по темата с доц. Андрея Андреев, председател на Съсловното сдружение на съдовите хирурзи в България, вицепрезидент е на Международния колеж по ангиология в Ню Йорк.

Доц. Андреев, какъв е рискът при операция за смяна на аортата?
Рискът е много голям. Това са най-сложните операции. Която и част на аортата да се пипне, операцията може да завърши със смърт. Възможни са тежки усложнения, в някои случаи се налага повторна операция. Затова, само когато няма друг начин на лечение, се прибягва до операция. Ние хирурзите съвсем не сме готови винаги да режем. Напротив, големи консерватори сме. Гледаме да отмине операцията, но когато виждаме, че нищо друго не може да помогне, нямаме избор.

Имате ли предпочитана методика при такива операции? „Безкръвните” ендоскопски операции или класическите са по-надеждни?
Новите технологии, които навлизат в медицината, са не по-малко успешни от класическите, но са ужасно скъпи. При тях стентовете, които се слагат на аортата струват към 18 000 лева.  Здравната каса не ги поема, мисля, че и не всички западни системи ги реимбурсират. От друга страна, много рядко някой пациент може да си позволи такъв разход.  Класическите методи са многократно по-евтини, защото у нас и лекарският труд е много евтин. Разбира се, прилагаме и новите методики, но класическите операции се поемат от здравната каса. Пациентът не е длъжен да плаща. Така трябва да бъде.

Само по финансови причини ли предпочитанията са на страната на класическите операции?
Има и друго. Не всяка операция е успешна, не може да има 100-процентова гаранция. Представете си, че се приложи новата методика, сложи се стент и операцията не е успешна! Какво правим тогава? Освен това, при този вид операции не се знае какво ще стане след 20-30 години с пациента. Докато класическите методи вече имат 50-годишна история и можем да дадем дългосрочна гаранция. В медицината е много важно какво ще стане след 10, 20, 30 години. За новите методики все още няма такава информация. Ако сложим такъв стент на аортата на 30-годишен човек, не можем да гарантираме, че всичко ще е наред след 3 десетилетия, той може да се счупи. А класиката е проверена.

Може ли да сравните риска от самата операция, ако тя се прави с класически методи и съответно по ендоскопски път?
При класическата операция  има по-големи рискове. Когато обаче пациентът е сравнително здрав и няма тежки други заболявания, предпочитаме класическия метод, особено ако човекът е по-млад.

А по отношение на постоперативния период...
При модерните методи той е много по-кратък. Още на другия ден пациентът може да бъде изписан. Класическите операции винаги са по-тежки. При тях възстановяването е индивидуално – има към 30-40 оперативни методики и всяка операция е различна. Болничният престой може да продължи седмица, може да е 10 дни.

" }-->

Коментари