Публикация

Невропластичност и мозъчна реорганизация

​Автор: акад. Екатерина Титянова, дмн

 

Невропластичността се определя като възможност на мозъка да се променя и адаптира спрямо значими промени в организма и околната среда чрез анатомична и функционална реорганизация на нервната система на две нива: мозъчна кора (корова пластичност) и невронална мрежа (невронална пластичност). Това се постига чрез активиране на функционално неактивни нервни клетки, пътища и връзки, промяна в техния брой, форма и размери, образуване на нови неврони и др.

Мозъчната реорганизация е генетично заложена и съпътства живота на всеки човек още от раждането му. Тя е механизъм за непрекъсната адаптивна промяна при екстремни условията на живот. Някои учени сравняват мозъка със стволова клетка, поради сходството между мозъчната реорганизация и способността на стволовата клетка да се самовъзстановява и специфично обучава. Показано е, че възрастните мозъчни клетки могат да бъдат препрограмирани, така че да станат плурипотентни, за което през 2012 година е присъдена Нобелова награда на учените Джон Гърдън и Шиня Яманака. Има доказателства и за наличие на стволови клетки във възрастния мозък, които показват способност за формиране на нови нервни клетки с висок капацитет за обучение във всяка възраст. Това определя обучението и ре-обучението като ключова стратегия в развитието на мозъка.

  • Важно е да се знае, че мозъкът може непрекъснато да повишава своя капацитет чрез подходящо обучение като най-добри резултати се постигат в ранните години на живота, когато реорганизацията му е физиологична и свързана с неговото съзряване. Съхраняването на мозъчния капацитет се постига чрез ежедневна тренировка, а неговото увеличаване – чрез интензивен тренинг с подходящи задачи, но без излишно претоварваме. Свръхсилните стимули без предварителна подготовка и обучение могат да бъдат фатални, а тези, които застрашават мозъка, но не го убиват, предизвикват процеси на ендогенна невропротекция – изграждане на мозъчен толеранс към повторно въздействие на същия стимул. За всяко ново мозъчно умение се изисква достатъчно време и подходящо индивидуално обучение, съобразено с индивидуалния максимален праг на натоварване. В противен случай могат да възникнат редица негативни прояви като безсъние, епилептични пристъпи, съдови нарушения, психози и др. Този принцип е в основата на съвременната стратегия за активно дълголетие – препоръчва се след 50-годишна възраст на всеки 5 години всеки човек да придобие ново умение или познание, което е различно от житейския му опит.

Възможността на мозъка за себеорганизация обаче е твърде индивидуална и относително лимитирана. Когато мозъчният капацитет е недостатъчно ефективен настъпват компенсаторни механизми, които възстановяват нарушената функция, но с променена характеристика спрямо здравите лица. Тежките мозъчни увреждания, ако са съвместими с живота, индуцират значими промени в мозъчната дейност за възстановяване на нарушените функции, независимо от тежестта на мозъчното увреждане – с течение на времето се създава нова функционална мозъчна архитектоника, в която по-голямо участие има незасегнатата мозъчна хемисфера. Новата функционална анатомия не е така ефективна както здравия мозък, но може да обезпечи възможно най-оптимална мозъчна дейност в зависимост от вида на увреждането, възрастта на болния и неговото преморбидно състояние. Забележим ефект се постига след целенасочено интензивно ре-обучение за възстановяване на конкретна функция. Срокът е индивидуален - най-високи са успехите в първите 6 месеца след мозъчното увреждане, но при някои болни функционалната реорганизация може да продължи с години.

  • Една от големите тайни на мозъка е, че функционалното му възстановяване не винаги корелира с тежестта на морфологичното мозъчно увреждане. Показано е, че възможностите за спонтанно (без лечение) възстановяване са индивидуални, генетично заложени и лимитирани и могат да се повлияят от различни фактори. При мозъчните инсулти, които са резултат от запушване на мозъчна артерия, те зависят в голяма степен от ефективността на колатералното кръвообращение, което дава възможност кръвта да протича по обиколни пътища. Ако болният няма ефективни колатерали, те са недоразвити или липсват, прогнозата е неблагоприятна независимо от приложеното стандартно лечение. В тези случаи надежда се възлага на ранната реканализация на запушения съд (до 3-4.5 часа) чрез поставяне на стент в шийните артерии, тромболиза или тромбектомия. Прогнозата зависи от тежестта на началния неврологичен дефицит и неговата еволюция в първите 6 месеца от инсулта. Най-трудно се възстановяват висшите корови функции – говор, праксис, памет и др. поради загиване на нервни клетки, разположени в мозъчната кора. При подходяща интензивна и специфично ориентирана неврорехабилитация, нарушените функции могат значително да се възстановят независимо от тежестта на мозъчна увреда, установена с невроизобразяващи методи. Чрез специализиран подход на въздействие, насочен към повишаване на мозъчната пластичност и потенциала на мозъка за реорганизация, може да се постигне максимално възстановяване на нарушените мозъчни функции. В този процес ключова роля има социалната адаптация и успешната реинтеграция на инвалидизирания болен в обществото чрез промяна в неговото качество на живот, активно ангажиране на семейството му и общопрактикуващия лекар в процеса на изграждане на относителна независимост, самочувствие и позитивно мислене.

Познанието за мозъка непрекъснато се развива, което води до периодично актуализиране на медицинските подходи при заболявания на нервната система. Откриването на мозъчна навигационна система, за което през 2014 година Джон О’Киф и съпрузите Мей-Брит и Едвард Мозер получиха Нобелова награда, преосмисля редица аспекти на когнитивния процес и навигацията в пространството при деменциите и когнитивните разстройства. Чрез специфични популации от позициониращи (placecells) и мрежови (gridcells) клетки, локализирани съответно в хипокампуса и енториалната кора, в човешкия мозък се изгражда т.нар. „вътрешен GPS”, при който позициониращите клетки отговарят за динамично променящите се конкретни локализации, а мрежовите – за моментната навигация на положението на тялото, посоката и скоростта на движение. Клиничното приложение на това откритие обаче предстои да бъде проучено.

Има научни доказателства, които дават основание да се предполага, че думите, мислите и речта могат да модифицират човешката ДНК и да въздействат върху мозъчната невропластичност и реорганизация чрез yлaвянe нa специфични звyĸoви вибpaции. Предполага се, че информацията се зaпeчaтвa във вълнoвия гeнoм (вълнoвaтa гeнeтичнa пpoгpaмa) и може да промени нacлeдcтвeнocттa и пpoгpaмaтa нa вcяĸa ĸлeтĸa. Така еднa дyмa мoжe дa пpeдизвиĸa нeизлeчимa бoлecт, a дpyгa – дa излeĸyвa чoвeĸa. Този принцип, прилаган от векове, е основен в немедикаментозното лечение на всички заболявания и не трябва да се пренебрегва в наши дни независимо от технологичния прогрес на съвременната медицина.

Други уникални мозъчни клетки са така наречените „огледални неврони”, открити през 1992 година от Джакомо Ризолти. Те отразяват огледално и автоматично чуждото поведение в нашата глава и предизвикват усещането, че случващото се сякаш се извършва от нас самите. Считат се отговорни за комуникацията между хората и са в основата на концепцията за „огледална терапия” в неврорехабилитацията на инсултите и аутизма.

 

РИСКОВИ ФАКТОРИ И МОЗЪЧНА РЕОРГАНИЗАЦИЯ

Контролът на рисковите фактори (наследствени и придобити, изменяеми и неизменяеми) може да модифицира процесите на мозъчна реорганизация и качеството на живот независимо от индивидуалната наследственост. Ролята на превантивната медицина се потвърждава от редица проучвания, които показват че най-дълго живеят хората, които имат най-добри гени, най-малко рискови фактори, най-добър социално-икономически статус, най-високо образование и ползват най-добра медицинска помощ.

Показано е, че ранното идентифициране и своевременния контрол на изменяемите съдови рискови фактори (артериална хипертония, повишен холестерол, затлъстяване, злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, отрицателен стрес, намалена двигателна активност и др.) намалява значимо смъртността от мозъчен инсулт и сърдечен инфаркт, по който показател България е неизменно в челните места в света през последните десетилетия. Успехът нараства при използване на мултидисциплинарен подход и индивидуализиране на профилактичните и терапевтични стратегии. Адекватната първична профилактика снижава значимо риска от инсулт през всички възрасти, а вторичната профилактика (след прекарано мозъчно заболяване) ограничава последиците от инсулта, редуцира риска от инвалидизация и повишава качеството на живот и в случаи с трайна инвалидност. Чрез стимулиране на мозъчната пластичност, стареещият мозък може да се адаптира като млад, а болестно промененият мозък има потенциал да се реорганизира и да компенсира възникналия функционален дефицит.

В наши дни най-бързият, евтин и високо информативен метод за откриване на ранна (липидни петна, задебеляване на съдовата стена и нестенозиращи плаки) и напреднала (стенозираща и обтурираща) атеросклероза на мозъка, сърцето и долните крайници е ултразвуковото изследване на съдовата система. Методът е напълно безвреден, може да се прилага многократно при леглото на болния и има протективен съдов ефект – лицата, които често се изследват с ултразвук, по-рядко развиват атеросклероза. Правилата на профилактика, диагностика и лечение при атеросклероза са регламентирани в първия интердисциплинарен „Национален консенсус за ултразвукова диагностика и поведение при екстракраниална каротидна патология”, приет през 2011 г. по инициатива на Българската асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика. Подходите се определят от вида и броя на рисковите фактори, локализацията и тежестта на съдовия процес, вида на мозъчното увреждане и степента на сърдечносъдовия риск.

Консенсусът е достъпен онлайн чрез този линк.

Коментари