Д-р Христо Кожухаров, психиатър във варненската Университетска болница „Св. Марина”, за това какво представлява манията, какви са симптомите и лечението.

Д-р Кожухаров, напоследък варненските специалисти от Бърза помощ алармират за повишен брой пациенти с нервните кризи. Как се обяснява това?

Нервните кризи не се срещат по-често през лятото, отколкото през останалите сезони. Единственото психично разстройство, което е обвързано с този сезон, е манията.

Това е състояние, което е противоположно на депресията – пациентът става енергичен, захваща се с много неща, които обаче не довежда докрай. Обикновено близките на болния мислят, че той се е подобрил след прекараната депресия, и се радват. След първите дни на еуфория, човекът започва да спи по-малко и въпреки това на другия ден е свеж, не се храни, защото няма потребност. Това състояние продължава няколко седмици, след което организмът декомпенсира. Могат да се появяват невротичните изяви чрез агресия, паника.

Какви са симптомите, издаващи манията?

Манията може да се разпознае на определен етап, защото води до странно поведение. Например човек започва да харчи много пари. Имал съм болни, които до такава степен не могат да преценят ситуацията, че си продават жилището за смешна сума. След това сделката трябва да се разваля чрез психиатрични експертизи, чрез които се доказва, че пациентът към момента не е бил способен на обективна преценка.

Или пък си купува скъпа кола и дава първата вноска, а парите за следващите са просто непосилни. Това се обяснява с факта, че в манията си човек се чувства велик, значим, като Бог. И неща като парите например са твърде дребни, за да се занимава с тях.

Болният започва да говори прекалено много, понякога се изразява в рими, защото асоциативните мисли текат много по-бързо.

Шопингът болест ли е?

До определена степен пазаруването действа разтоварващо на някои хора. Но ако се премине границата на благоразумието, вече става въпрос за болестно състояние.

Съществуват ли медикаменти за лечение на манията?

Да, има лекарства. Обикновено манията продължава около 4 месеца. След този период тя преминава сама. С лекарствата ние скъсяваме нормалния й ход и пациентът или минава в ремисия, или в депресия, или прави смесен епизод – има симптоми на едното и другото едновременно.

За жалост не знаем причината за появата на повечето психиатрични заболявания, както и техния механизъм. Затова лекарствата облекчават единствено симптомите и те на практика не лекуват.

В рамките на маниакалното поведение ли се стига до невротични кризи?

В рамките на това поведение се получават маниакални пристъпи. Но невротичните са нещо друго – при тях пациентът може така да се е изнервил, че да припадне и да спре да говори, въпреки че е в съзнание. Или се получава натрапчиво поведение – човек трябва да мине през дадено място по точно определен начин, да почука някъде три пъти, или пък се връща да провери по няколко пъти котлоните вкъщи. Това са хронични състояния.

Най-честото невротично разстройство, с което се срещам, е паническото – 60% от пациентите ми страдат от него. Човек има чувството, че сърцето му ще спре, или че не може да диша, или че полудява. В такива случаи е важно да има някакъв алгоритъм на справяне. Ако не можете да си поемете въздух, дишайте в торбичка, защото така ще промените PH-то на средата и ще намалите пристъпа. Ако ще ви олекне – дишайте дълбоко, приберете се вкъщи или се обадете на приятел. Трябва да изберете това, което по-бързо ще ви върне към действителността и ще ви даде сигурност.

Мой пациент постоянно имаше чувството, че сърцето му ще спре. Затова често ходил при кардиолог. Направени са му безброй изследвания, но проблем не бил установен и страданието продължило. Не са единични случаите, в които кардиолозите на даден етап изписват бета-блокери на такива пациенти, защото заради паниката пулсът им се учестява и кръвното се вдига. И чрез лекарството специалистите лекуват последващата симптоматика. А коренът на проблема е на психично ниво.

Вярно ли е, че една четвърт от работещите хора страдат от психично заболяване?

1% от хората са болни от шизофрения, 1% - от мании, 7-8% - от депресии, над 10 на сто са с невротичните разстройства, като добавим и наркоманиите – това са 25% от населението в активна възраст. Но една четвърт са хората, които са с психиатрични разстройства в тесния смисъл на думата. Ако прибавим и тези с психологически проблеми, които търсят помощ – се получават 40%. А още колко имат проблеми, с които си живеят и нищо не предприемат!?

Не става въпрос за това, че всички са луди. В крайна сметка човек без някакъв такъв проблем не съществува. Всеки може да попадне в категорията на психо- или психиатричната диагноза. Няма ясна граница – дотук са болните, а оттук - здравите. Всеки може да се разболее и всеки на даден етап има сериозни проблеми – ежедневно се чудим как да се справим с проблемите вкъщи, с агресията, със стреса на работа, със самотата и т.н.

Вследствие на тези неща ние имаме психическа симптоматика – не спим или пък се нуждаем от твърде много почивка, не се храним или преяждаме, изтощени сме или сме свръхактивни, чувстваме напрежение или пък не можем да изпитваме радост.