Д-р Румяна Тодорова, директор на Националната здравноосигурителна каса, в интервю за Хелт медия.

Д-р Тодорова, ще стигнат ли парите на касата до края на годината?
За да бъда напълно ясна и конкретна, ще си служа с цифри. Когато се говори за дефицит, зависи от гледната точка. Моята гледна точка е Законът за бюджета на касата, където е записано, че НЗОК за тази година има на разположение 2 млрд. и 40 млн. лв. и ние сме отговорни за тяхното харчене. До края на месец август от тези пари са похарчени 1 млрд. 209 млн. лв. Всъщност това са 58 на сто от предвидените за годината средства, които са похарчени за 8 месеца. Ако до август касата е заплащала по 175 млн. на месец, до края на годината разполагаме с по 216 млн. средно на месец.

Това означава ли, че ще има пари за покриване на увеличения лекарствен списък, който влезе в сила от 1 септември?
Това е голямата въпросителна, която стои пред нас още от началото на годината. Ние продължаваме да се тревожим за това, но аз ви обещавам, че при най-малкото отклонение в бюджета за лекарствата, касата първа ще информира съответните институции и обществото какво се случва.

Екипът на министър Нанев също е притеснен от разширяващия се лекарствен списък и настоява отново да се направи преценка на препаратите, без хората да бъдат лишавани от необходими медикаменти.
Това наистина е необходимо, но след приемането на новия закон за лекарствата  НЗОК няма отношение към тяхното включване в позитивния списък. Нашето задължение е да заплащаме лекарствата, определени от Комисията по позитивния лекарствен списък. Това е един междуведомствен орган, в който има и двама представители на здравната каса, но те не подписаха нито първоначалния списък, нито допълнението от 1 септември. Причината е, че влизат прекалено много нови лекарства с нови, по-високи цени, без да се държи сметка дали ще има пари тези лекарства да се заплащат с наличния бюджет.

Възможно ли е, ако се наложи, да прехвърляте средства за лекарства от други пера в бюджета на касата?
Да, това се допуска от нашите правила и можем да покриваме евентуални дефицити в лекарствения бюджет със спестени средства от други дейности на касата.

Все повече хора, които редовно си плащат здравните вноски, са недоволни, че други над 1 млн. души не плащат, а практически се ползват със същите права като пациенти.
Това наистина е голям проблем, който трябва да бъде решен от Националната агенция по приходите. Защото НЗОК не събира пари, а по закон отговаря за тяхното разпределение и целесъобразно изразходване.

Каква е вашата рецепта за събиране на тези дължими здравни вноски?
Затягане на достъпа до системата. Който не се осигурява редовно, да не може да ползва здравни услуги, с изключение на спешната помощ, която се полага на всички по закон. Винаги ще има една група от хора, които по обективни причини не могат да се осигуряват, но за тях трябва да се предвиди механизъм държавата да им поеме вноските, ако отговарят на определени критерии.

Едно от основните недоволства на хората е дългото чакане пред лекарските кабинети. Как това може да се преодолее?
Може, но ще е за сметка на друго. В Западна Европа часовете за преглед се спазват много стриктно, но ти записват час за след месец или два. Докато тук хората чакат доста пред някои кабинет, но влизат на деня, в който са решили да се обърнат към лекаря, с изключение на някои от високоспециализираните изследвания. Ако и при нас въведем предварително записаните часове, няма да се чака пред кабинета, но ще се чака доста дни, за да ти дойде часът. Въпрос на избор на обществото и на специалистите кой модел да изберем.

Какво стана с тримесечното предписване на лекарствата?
Някои от колегите все още не са разбрали как работи този механизъм. В инструкцията ни е казано, че медикаментите се изписват за период до 90 дни, а не непременно за три месеца. Има опаковки по 28, по 14, по 30 и 31 таблетки. Лекарят може да предпише три опаковки, а не опаковки точно за 3 месеца. Когато това стане ясно, този тип предписване ще заработи и ще разтовари до известна степен кабинетите.