Публикация

Може ли България да стане водещ център за клинични изпитвания?

В специална стратегия за развитие на сектора си поставяме амбициозни цели за ръст на проучванията


България има за цел да увеличи инвестициите в клинични изпитвания с 34,7 млн. лева до 185,8 млн. лева през 2016-2017 г. До 2020 г. целта е страната успешно да се конкурира с централноевропейските държави по брой клинични изпитвания и инвестиции в сектора, пише сайтът investor.bg.

Това е записано в проект на стратегия за клинични и неинтервенционални проучвания, публикувана на сайта на Министерството на здравеопазването. Целта се планира да се постигне с нормативни промени, ограничаване на бюрокрацията чрез оптимизиране на документацията, подобряване на капацитета на отговорната администрация, с което да се намали времето за издаване на одобрение на клиничните проучвания, създаване на електронна база данни за клиничните изпитвания, сформиране на форуми на пациенти, подобряване на инфраструктурата за научна и развойна дейност в медицинските университети и болниците, отваряне на стажантски програми, свързани с клинични изпитвания, подобряване на болничните бази и други.

България е на седмо място в Централна и Източна Европа по брой стартирани клинични проучвания през миналата година – общо 160, показват данни на Регистъра на клиничните проучвания на Европейския съюз (ЕС). Лидери по започнати изпитвания са Полша, Чехия и Унгария – съответно 514, 340 и 332. Също през миналата година в България са били в процес на изпълнение 755 клинични изпитвания срещу 2 161 в Унгария, 1 895 в Чехия, 986 в Полша и 876 в Гърция. Инвестициите в сектора на клиничните изпитвания се изчисляват на 151,5 млн. лева, според резултатите от проучване на консултантската компания KPMG България, също цитирани в проекта на стратегия.

Ако през следващите две години се работи за постигане на заложените цели и приоритети, секторът на клиничните изпитвания у нас може да нарасне с близо 16 на сто, посочва се още в документа. През 2016-2017 г. броят на клиничните изпитвания у нас може да нарасне до около 280, а стойността на пазара да достигне 186 млн. лева, заключават авторите на стратегията. 

Глобалните инвестиции на фармацевтичните компании в развойна дейност се изчисляват на 120 млрд. лева, а страната ни усвоява само 0,1% от тях. С подобряването на условията за провеждане на клинични изпитвания ще се привлекат и повече инвестиции в сектора, става ясно от документа. Четири са основните предизвикателства през сектора, които са очертани в документа – пропуските в законодателството, бюрокрацията, капацитетът на отговорните административни органи и липсата на достъпна информация за пациентите.

Същевременно клиничните изпитвания носят ползи и за пациентите, и за лекарите, и за здравната система като цяло, тъй като създават нови работни места, носят допълнителни възнаграждения на медицинските специалисти, спестяват разходи в бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), като осигуряват ранен достъп до иновативно и понякога твърде скъпо лечение.

Отделно клиничните изследвания дават възможност за професионално развитие на изследователите, за трансфер на технологии, както и да осигуряването на високо качество на лечението на пациентите, подчертава се в стратегията.

Подобряването на конкурентоспособността на България в сферата на клиничните изпитвания обаче ще се осъществява в доста трудна среда. Броят на клиничните проучвания намалява в световен мащаб – през първото тримесечие на тази година са стартирани над 2 300 изпитвания, което е с 30 на сто по-малко спрямо същия период на миналата година.

Пикът на сектора в България е бил през 2011 г., когато е бил и в Европа като цяло, и оттогава се отчита непрекъснат спад. На този фон няколко държави, сред които и лидерите в сектора Великобритания и Полша, приеха специални стратегии за подобряване на конкурентоспособността им в индустрията.

Спънка за развитието на сектора на клиничните изпитвания в Европа е сложното законодателство – едно от най-критикуваните в ЕС, посочва се в проекта на стратегия. За периода 2007-2011 г. броят на заявленията за клинични изпитвания в ЕС е намалял с 25 на сто, докато разходите са се увеличили драстично, както и забавянията при започването на проучванията. 

" }-->

Прикачени файлове

Стратегия за развитие на клиничнит...

Коментари