Публикация

Завършването на реформата ще осигури средства за здраве


Недофинансирането на клиничните пътеки, довело до натрупване на дългове в повечето болници, е сред основните предизвикателства пред недовършената здравна реформа.   
Разговаряме с д-р Димитър Банчев, завеждащ диагностично-консултативния блок на Първа МБАЛ в София.

 

Д-р Банчев, успява ли болницата да покрие разходите си по пациентите с отпуснатите бюджетни средства?

Разходите ни значително надвишават средствата, заплащани от НЗОК.
Между 20 и 25 на сто от пациентите са извън клиничните пътеки и финансирането на тези случаи се осъществява от софийската община. Тя ни подпомага доста сериозно в покриването на финансовия дефицит, в който сме поради ниската цена на клиничните пътеки, което се отнася най-вече за коремната хирургия. Скъпи операции, скъпа реанимация и следоперативно лечение, по-продължителен брой на дните за лечение и ниско заплатени пациенти... Това много ни ощетява финансово.
В някои случаи за заболявания, които се изплащат от здравната каса по клинична пътека, ние изразходваме почти двойни средства.

 

Как осигурявате средства за дофинансиране на лечебната дейност?

На първо място, такива средства отпуска Столичната община, имаме договори с доброволните здравноосигурителни фондове, много малко имаме кешови плащания. Но общо взето сме на ръба. Колкото получаваме от здравната каса, толкова едва ни стигат да покрием основните си заплати, които са по колективния рамков договор.

 

Разполагате ли с необходимата апаратура, за да осигурите качествено лечение?

Абсолютно. Цялата ни апаратура е съвсем нова, най-модерна –  последно поколение ехограф и скенер, рентген. Лабораторията ни също работи в пълен обем. Няма изследване, което да не може да го направи. Диагностичният ни процес е обезпечен технически, както и лечебно-терапевтичният в рамките на болницата, също и  оперативният в рамките на хирургията.

 

Какво е във вашата болница съотношението между „безкръвните” лапароскопски операции и тези, при които се прилагат класическите хирургични методи?

Около 10-20 на сто от операциите в отделението са лапароскопски, останалите са конвенционални.

 

Достатъчно ли е финансирането от здравната каса за лапароскопските операции?

Стойността на финансиране е почти същата, както при отворените, конвенционалните скопии, но те са много занижени като стойности. И не покриват разходите ни. Да не говорим за някаква печалба, която да ни осигури по-добро стимулиране.
Разликата между едната и другата операция няма и 20 лева.


Това оправдано ли е?

Не е оправдано. Първо, има допълнителна квалификация. Второ, лапароскопската апаратура има някаква стойност. Преди 5-6 години, когато беше купен апаратът, той струваше около 100 хиляди марки. След като са вложени средства, те трябва да се изплатят.

 

Смятате ли, че трябва да се премахне системата на клиничните пътеки и да се въведат диагностично свързани групи?

Да, това е хубава идея. Дано да се реализира по-скоро. Освен това не можем да останем с една здравноосигурителна каса, която в момента си е монополист и диктува положението в здравеопазването, и вместо да е подчинена на обществения интерес, на пациентския интерес, тя е подчинена на министерството.
Дано чрез завършването на реформата – да има повече здравноосигурителни каси, да има допълнително доброволно здравно осигуряване, да се осигури необходимото финансиране за здравеопазването. Медицинската услуга струва много пари. За да бъде качествена и да се даде навреме, тя трябва да бъде обезпечена.  

" }-->

Коментари