Доц. д-р  Евгени Медникаров е  изпълнителен директор на Университетската болница по ортопедия в Горна баня, специализираното лечебно заведение, известно с това, че поема най-трудните случаи от цялата страна  в областта на ортопедията и травматологията.

Доц. Медникаров, коментирайте накратко предложенията за радикални промени в здравната система.
Предложените идеи /от здравното министерство, от финансовия министър, от лекарския съюз и т.н/ са толкова разнопосочни, че ми е трудно да ги оценя.

Що се отнася до редукцията на болниците за активно лечение – тя твърдо е необходима и би могла да доведе до оптимизиране на разходите в системата и пребазиране на кадрите. Но за това е необходима сериозна политическа воля и сериозна мотивирана дискусия в цялото общество.

Намирам идеята за създаване на регионални високотехнологични болниците за екзотична. Всъщност тя не е нова, циркулира отдавна, но едва ли ще промени качеството на медицинската помощ при недобора на кадри и ниското им заплащане.

Това, което е необходимо да се направи незабавно, е националната здравна карта – да се покаже аргументирано нуждата от легла. За илюстрация на парадоксалната ситуация в момента ще посоча, че само през миналата година са разкрити нови 147 специализирани ортопедични легла.

Държавните болници са закъсали, а частните се увеличават и процъфтяват. Някой ще отговори ли защо става така? Нали и те са търговски дружества и набират ресурса си от НЗОК при същите цени на клиничните пътеки.

Вашият отговор?
Моят отговор е – заради нелоялност и неравнопоставеност. Освен всичко друго – една част от лекарите в частните болници работят  с граждански договори за извършване на определена операция, като в същото време би трябвало болницата да обезпечи  изпълнението на клиничните пътеки с необходимите по брой и качества специалисти.

Не е тайна, че гледат набързо да приключат работа на едно място, за да тичат на друго... За постоянно повишаване на професионалната   квалификация  няма време и все по-малко се говори...

Пътят на допълнителното частно осигуряване  и фондовете ще се отпуши, когато е ясен основният пакет здравни услуги, върху който ще се надгражда.

Какво ви тревожи най-много в момента като практикуващ лекар?

Липсата на кадри е застрашителна и изтичането им е толкова динамичен процес, че ние , като специализирана еднопрофилна болница сме на път да намалим и дори да спрем дейности заради липсата на анестезиолози и медицински сестри. Тази криза се отнася и за други медицински специалности.

Няма друго решение, освен финансово. При 500 лв. заплата /при нас е от високите/ за медицинските сестри и търсене на сестри във Великобритания срещу 2 000 лири за сестри и 7 000 за лекари, е ясно защо кадрите изтичат.
От друга страна, не всички постъпват в медицински училища  и университети с намерение и желание да работят в чужбина. Необходими са по-гъвкави практики и решения.

Необходимо е да се прецени какъв да е приемът в учебните заведения, подготвящи бакалаври по здравни грижи.
Ние например сме готови да поемем обучението на бакалаври /медицински сестри/, да инвестираме в него, но срещу ангажимент да работят в болницата за определен период от време.

Ако се регламентират подобни практики, предвиждащи при напускане  да се връща стойността на обучението, може би ще има резултат.

Следващият въпрос е встрани от темата досега, но важен за всеки. Универсалната препоръка към здравите хора  - как да запазят опорно-двигателния си апарат в добро състояние?
Решението е профилактиката. Това означава: здравословно хранене, нормално тегло /затлъстяването вече има застрашителни размери у нас/, умерен спорт за разтоварване, борба със стреса.