Как се живее с мисълта, че си откраднал чуждо дете?

Отговор на този и други въпроси - в коментара на психолога Сияна Смилкова

Престъпник ли е проф. Генадиев?
Как се живее с мисълта, че си изоставил собственото си дете, родено с увреждане?
Как мозъкът преработва една такава информация, с която е натоварен?
Може ли да се каже кое надделява – страхът от разкриване на престъплението, чувството за вина или радостта, че имаш здраво дете?
Известна е максимата – времето лекува. Тя валидна ли е в този случай и ако да –какво лекува?