Тази интригуваща публикация в Нюзуик се базира на сериозни научни данни. Някои баби обаче може да я изтълкуват превратно, дори да се засегнат.

Затова съветът е: не повдигайте темата на семейно събиране, може да помрачи веселието.

Навсякъде и във всяка епоха, когато децата им пораснат, жените очакват внучета  като важно събитие в собствения им живот. Според дарвиновата “хипотеза за бабите”, причината жените /единствени сред приматите/ да живеят дълго след детеродната си възраст е, че след менопаузата могат да допринесат за отглеждането на децата на децата си и така да увеличат шансовете им да достигнат зряла възраст.

Природната селекция дава това предимство и така увеличава генетичния принос на индивида за бъдещото поколение. Така че да живееш достатъчно дълго, за да помагаш на внуците, е еволюционна адаптация.

За съжаление, съвременните научни данни не подкрепят тази интригуваща теза. В някои проучвания близкото присъствие на бабата наистина се свързва с по-доброто оцеляване на внуците, но други не установяват такава полза.

Лесли Кнап –антрополог от университета в Кембридж  -  изследвал възможността това противоречие да отразява един основен генетичен факт, а именно -  заради начина по който хромозомът Х се предава от родители на деца, бабите са по-тясно сродени с някои от внуците си, отколкото с другите.

Аргументите. Бабата по бащина линия, като всички жени, има два Х хромозома. Тя предава единия на сина си / който взима Y хромозома си от баща си и затова се ражда от мъжки пол/. Той от своя страна предава този хромозом Х  - единствения Х, който има – на дъщеря си.

Бащата обаче предава своя хромозом на сина си, който следователно не носи в себе си Х-а на баба си по бащина линия. Бабата по майчина линия също предава един от нейния хромозом Х на дъщеря си. Шансът този Х  да се предаде на детето на дъщерята, без значение от неговия пол, е 50 на 50.

Следователно бабата по майчина линия има 50 на 50 шанс да предаде нейния Х на внучето си.

Малко математика показва, че бабите по майчина линия имат еднаква родствена връзка с внуците и внучките си поради 25 процентното родство чрез хромозома Х. Но бабите по бащина линия са 2 пъти по-близки на внучките си – 50% и ни най-малко на внуците си – 0%, обяснява Кнап.

Може би изглежда произволно фокусирането върху хромозома Х, един от 23-те хромозоми, но той съставлява 8% от всичките ни гени, включително тези за плодовитост и интелигентност, които засягат възпроизводството.

Много от предишните хипотези за родството с бабите ни са противоречиви  - за бабите в зависимост от това дали са  по майчина, или по бащина линия, както и за пола на внуците.

Имайки предвид различните степени на родството по линия на хромозомите Х, казва Кнап, ние решихме да разгледаме данните в генетичен план.

Тъй като е прието да се дава предимство на тези, с които имаме най-много общи гени, еволюцията би трябвало да дава предимство на жените, които „инвестират” във внуците по начин, който отразява родството според хромозомите Х.

Екипът на Кнап  анализирал съществуващите данни за преживяемостта на 43 000 деца в 7 традиционни общности, от села в Япония и Малави до градове в Германия и Канада през последните 400 години .

Най-неочакваните резултати  се получили по отношение на бабите по бащина линия.

В 6 от 7-те общности присъствието на баба по бащина линия е подобрило 4 пъти и половина преживяемостта на внучките /50% родство чрез хромозома Х/, но по необясними причини е влошило преживяемостта на внуците /0%/ с от 8 до 29%.

А момчетата имат по-големи шансове да преживеят, ако живеят с баба си по майчина линия /25% родство чрез хромозома Х/, отколкото с баба си по бащина линия /0%/. В 4 от 7-те общности момичетата имат по-добър шанс да оцелеят, ако живеят с баба си по бащина линия /50%/ отколкото с баба си по майчина линия/ 25%/.

С други думи, влиянието на бабата съвпада съвършено с ДНК. Колкото по-близко е родството чрез хромозома Х, толкова по-благотворно е влиянието на бабата върху преживяемостта на детето. Фактът, че тази зависимост е установена на 4 континента показва, че тя е въпрос на биология, а не на културна традиция.

Няма доказателства, че бабите съзнателно се отнасят към внуците и внучките си различно, или че децата на сина са различни от децата на дъщерята.

Най-приемливото обяснение е, че внуците излъчват някакъв сигнал за генетично родство /напр. приликата или  отделяните феромони/,  което несъзнателно насочва бабата при разпределянето на усилията, полагани за различните внуци.