Какво се случи до момента в резултат на подписания в МЗ на 30 март протокол между представители на МЗ, НЗОК и НСОПЛБ? Какви са постигнатите в него съгласия или несъгласия? Какво би било отражението на всичко случващо се върху пациентите и нас ОПЛ?

В свое становище до институциите и медиите Националното сдружение на общопрактикуващите лекари описва какви са промение след срещата с министър Петър Москов и какво според тях още трябва да се направи. Ето част от становището без редакторска намеса. Пълният текст можете да намерите в прикачения файл.  

"Какво се случи до момента в резултат на подписания в МЗ на 30 март протокол между представители на МЗ, НЗОК и НСОПЛБ? Какви са постигнатите в него съгласия или несъгласия? Какво би било отражението на всичко случващо се върху пациентите и нас ОПЛ?

1. Прие се и бе отразено в приложенията към Решението на НЗОК диспансерните прегледи от ОПЛ за есенциална хипертония да станат отново 4, а не както бе записано 2 пъти годишно. Това възстанови съществуващата добра практика, която осигурява по-добър достъп на пациентите до медицинска дейност и възможност за по-добър контрол на хипертонията от страна на ОПЛ.

2. При Захарния диабет тип 2 бе премахнато нововъведеното изискване за задължителна консултация с ендокринолог при измерен гликиран хемоглобин над 7%. Бе възстановен работещият вече години принцип тази консултация да става по преценка на ОПЛ, съобразно състоянието на пациента. Тази съгласувана по време на срещата в МЗ промяна, която бе отразена в приложенията към Решението, предотврати погрешното въвеждане на един единствен технически зависим критерий като абсолютна индикация за консултация. Приемането на такъв единствен критерий пренебрегва цялостната оценка на състоянието на пациента, както и лишава лекаря от възможността за преценка и вземане на правилно решение, основано на своите знания и състоянието на пациента. Данните за 2014 година, предоставени от НЗОК сочат, че без да има задължение за консултация 60% от пациентите с Т2ДМ са били насочени към консултант, като 70% от консултациите са били с ендокринолог. Т.е. пациентите, които са имали необходимост, са били консултирани (без значение дали това е било поради здравното им състояние или административна необходимост, предизвикана от издаването на протоколи за лекарства и др.). И това, въпреки липсата на задължение и принуда върху ОПЛ. Това е и нашето основание да се обсъди за напред премахването на тази задължителност за всички диспансерно проследявани от ОПЛ заболявания. По данни на НЗОК, около 30 % от назначените от ОПЛ такива задължителни консултации остават неизползвани от пациентите.

3. При диспансерното проследяване на Т2ДМ бе прието предложението на НСОПЛБ освен двукратното изследване на гликиран хемоглобин годишно, да може да се изследва ГХ още веднъж, при условие, че е добавено ново лечение към съществуващото, но не по-рано от три месеца след промяната. Бе прието и нашето предложение освен ГХ по преценка на ОПЛ да се провеждат и до 2 КЗП годишно, а не както бе до сега да изследваме или ГХ,или КЗП. Това е съобразено с правилата за добра медицинска практика, последните консенсуси и е в полза на пациентите и лекарите.

4. Бе предвидено диспансерните прегледи за диабет и хипертония, провеждани от ОПЛ да бъдат до определен брой прегледи, но не по-малко от един в първоначалния вариант. Бе постигнато съгласие да отпадне формулировката «но не по-малко от един». Основанието бе, че на ОПЛ се заплаща само и единствено ако осъществи прегледа, т.е. бъде посетен от пациента. В противен случай не му се заплаща. От друга страна пациентът не може да бъде принуден да посети ОПЛ.

5. Вероятно поради бързината и екстремните условия, при които се проведохе тези разговори, притискани от времето, не сме се доразбрали, че формулировката, в която отпада текстът «но не по-малко от един», по аналогия, трябва да отпадне за всички диспансерно проследявани от ОПЛ диагнози. Ето защо предлагаме в едно следващо Указание на НЗОК (април-май) да бъде разписан поясняващ текст.

6. В публикуваното Указание на НЗОК не е залегнало и споразумяното отпадане на задължителната периодичност на прегледите, т.е. ако трябва да имате 4 прегледа годишно, то непременно да са на три месеца. Понякога се налага, особено в началото на диспансерното наблюдение, тези прегледи да са по-чести, докато се установи подходящата терапия и постигне определената краткосрочна цел на лечението (пример титриране на лечението при хипертония). Така или иначе лекарят прави това, трябва ли заради некоректно правило да не отчита тези прегледи и да чака съответната дата, когато може и да са излишни?

7. В Указанието бе възстановена възможността ОПЛ да извършва дейности и в извън обявения за това график.

Това, което прави впечатление е, че трябваше да се възстановяват добри и работещи практики, премахнати или увредени по неясни причини. "