Публикация

Думата на синдикатите за проектобюджет 2010


Д-р Константин Тренчев, президент на КТ „Подкрепа”, и д-р Желязко Христов, председател на КНСБ, пред Хелт медия - за здравната реформа, за проблемите и финансирането на сектора.

Д-р Константин Тренчев:

За да се осигури стабилност на здравеопазването и по-адекватно финансиране, са необходими поне четири условия. На първо място, трябва да се намерят различни начини и форми всички, които ползват здравеопазването, а това е в крайна сметка целият народ, да имат принос за събирането на средствата.

Не е допустимо между 1 млн. и 1 млн. и 300 хил. лв. да нямат никакви вноски. Това е една твърде разнородна група, но е факт. Тя трябва да бъде проучена внимателно и за всяка подгрупа да се прецени какъв е начинът да участва с вноските си в здравната система.

Например част от богатите хора не внасят здравните си осигуровки с презумпцията, че ако им се наложи, ще си платят в брой изследвания и лечение. Но те са сравнително малко. Много по-сериозен е броят на работниците и служителите, които са с неплатени здравни вноски от работодателите. Третата група са хора, които законно или незаконно работят извън страната.

И една друга част от хора, които не плащат никакви данъци и практически живеят в сивия сектор.

Втори голям проблем е липсата на електронна информационна система между пациента и лекаря, за да не се допуска изтичане на средства за неизвършена дейност. Ние отдавна настояваме за въвеждане на своеобразен електронен здравен картон на пациентите. Той ще позволи да се знае кой от какво заболяване страда, как се лекува, кога е приеман в болница и т.н. Ефектът ще е положителен за болните и лекарите заради изчерпателния здравен архив, но и за финансовата дисциплина.

Третото задължително условие е точната преценка кои болници какви функции трябва да изпълняват. Тези, които разполагат със сериозен екип и добра техника, трябва да бъдат натоварени още, а други, които не отговарят на съвременните критерии, да се преустроят в друг тип болнични заведения.

И не на последно място по важност е парите от НЗОК да се дават само за здравеопазване, а не за ремонти, за плащане на битови и други разходи на болниците. Режийните разходи и реконструкциите са задължение на собственика, независимо дали това е държавата, общината или смесено.

Д-р Желязко Христов:


Рисковете пред финансирането на системата на здравеопазването за 2010 г. частично останаха зад гърба ни. Това стана след активния диалог на съсловните организации, синдикатите и пациентите с министър-председателя. Какво ни накара да реагираме остро и да искаме промяна на намеренията на всяка цена? В бюджета беше заложено запазване на същите средства за доболничната помощ и намаляване на средствата за болничната помощ с близо 400 милиона лева, което буквално ни изправи на нокти.

При около 300 млн. лв. дълг на болниците, които бяха поставени в условията на планиран финансов дефицит, можете да си представите какво щеше да стане. Разбира се, във формирането на тези дългове имат дял и корупционни практики, и неадекватни назначения по политически мотиви, но това не означава да осъдим пациентите на намаляване на дейността и възможностите на болниците с над 30 на сто.

При това положение за какво качество можем да говорим и за какви доходи на медицинските специалисти става дума? Първоначално заложените бюджетни параметри за болниците означаваха масирани съкращения като единствена възможност за реакция на много от здравните мениджъри.

Много се радвам, че управляващите чуха гласа на обществения съвет по здравеопазване. За първи път представителните синдикати КНСБ и „Подкрепа”, Българският лекарски съюз, Българският зъболекарски съюз, Фармацевтичният съюз и Асоциацията по здравни грижи и представители на пациентите повлияха върху анализа и върху крайното решение за средствата в здравната система.

В БНБ така или иначе има 1 милиард и 300 милиона лева от здравноосигурителни вноски като фискален резерв. При такъв задаващ се дефицит и при натрупаните дългове на болниците не беше разумно тези пари да стоят в сейфовете, вместо да подпомогнат системата.

Радвам се, че с разбирането на премиера и на финансовия министър се подписа споразумение между БЛС и управляващата партия. Сега ние настояваме между първото и второто четене на бюджета тези пари да ги видим разписани и заложени в съответните пера на здравната система.

Искам да бъда съвсем точен: това, което постигнахме, не създава условия за сериозно отлепване от сегашната действителност по отношение на достъпа, на качеството, на доходите в здравеопазването. Аз не съм за това статукво!

Всички знаем, че и без намаление на средствата отдавна има сериозни дефицити, които в крайна сметка в най-голяма степен ги покрива пациентът с регламентирани и нерегламентирани доплащания. Но след последните договорености поне няма още да се свива обемът и да се влошава качеството.

" }-->

Коментари