Публикация

Познаваме ли ревматоидния артрит?


  • В България има над 60 хил.болни от ревматоиден артрит.
  • Около 50% от хората с тежкото автоимунно заболяване се инвалидизират в рамките на 10 год.
  • Пациентите с ревматоиден артрит имат между 3 и 18 год. по-кратка продължителност на живота.
  • Пикът на тежкото хронично заболяване е във възрастта 40-50 год.
  • Най-големи са щетите за обществото заради загуба на трудоспособност.
  • У нас разходите  за един пациент са около 2000 лв., а за новите биологични лекарства – 13 евро. В Румъния сумата е 170 евро, в Белгия – 2200 евро
  • В България за лечение на ревматоидните болести се отделят само 4,5 млн. лева.

Д-р Симеон Монов от Клиниката по ревматология на УМБАЛ „Св. Ив. Рилски” - София, пред health.bg:

Коя е причината ревматоидният артрит да бъде подценяван като социално значимо заболяване?
Причината е във всички нас. В цялото общество. Ако щете – и у пациентите. Защото би трябвало и те по някакъв начин да се обединят, да комуникират помежду си - дори от гледна точка на това кой от какъв медикамент се повлиява, какви странични ефекти има.

Разбира се, това не означава да се лекуват помежду си – винаги трябва да се иска съветът на специалиста-ревматолог.
И разбира се, на тази голяма група пациенти би се обърнало много по-голямо внимание, отколкото на всеки поотделно. Тези пациенти са изключително затруднени – и финансово, и по отношение на ресоциализацията.

Имайте предвид, че в повечето случаи това са хора в активна творческа възраст.
 

В този случай не доминира ли нагласата, че с артрита може да се живее все пак? Това може би обяснява донякъде примирението пред страданията, които това заболяване носи?
Да, с артрита може да се живее, но когато се лекува адекватно. Това става с медикаменти, които могат да спрат болестта, за съжаление са доста скъпи – и така лечението става изведнъж непостижимо за пациента и съответно неадекватно.

Последствието е рязко ограничаване на  работоспособността на болните и продължителността на живота им.

Тоест, при това заболяване  не можем да говорим за профилактика?
Заболяването на този етап остава с неясна етиология. По-скоро известни са някои от предразполагащите развитието на болестта фактори.

Така, че можем да говорим за профилактика именно на тези фактори - инфекции, физически и психически стрес, претоварване и др.

Каква е ролята на общопрактикуващия лекар?
Общопрактикуващият лекар е много важна фигура в алгоритъма за диагноза и лечение на ревматоидния артрит. Той е първият, който се среща с тези пациенти.

И ако успее навреме да се ориентира в цялата симптоматика на това заболяване, да постави дори диагнозата в ранен стадий, то много по-голяма е вероятността да овладеем автоимунното възпаление и да не се стига до тежките деформации и инвалидизиращи състояния, характерни за болестта.
 

С какво разполага днес медицината за лечение на ревматоидния артрит?
За лечението се използват медикаменти,  физикални методи (физиотерапия, кинезитерапия) и оперативни методи (синовектомия, ендопротезиране). Крайната цел на лечението при всеки пациент е да се постигне клинична и имунологична ремисия.

Медикаментозно лечение на ревматоидния артрит се провежда с нестероидни противовъзпалителни средства, аналгетици, кортикостероиди, т.нар. болестопроменящи антиревматични средства (Златни соли, Сулфасалазин, антималарици, Метотрексат, Лефлуномид), локално лечение (кортикостероиди, осмиева киселина, радиоактивни изотопи) и лечение на извънставните прояви – защото това не е само ставно заболяване, а заболяване на целия организъм. При ревматоидния артрит могат да се развият хематологични, очни, белодробни, сърдечни, неврологични и други усложнения.

За да се оцени ефективността на нестероидните препарати при конкретен пациент, е необходим период от около две седмици.

Особено важно е да се знае, че тези препарати никога не трябва да се комбинират помежду си. Това е грешка, която все още се допуска от някои лекари, затова си позволявам да го коментирам.

Кортикостероидните медикаменти повлияват основно симптоматиката (болка, оток, скованост), а само свръхвисоките дози влияят върху хода на болестта. Те трябва да се разпределят правилно през денонощието - дозата сутрин винаги трябва да е по-висока от вечерната.  Тъй като тези лекарства се прилагат продължително, спазването на този ритъм на прием намалява страничните им ефекти.

Солите на златото са изключително подходящи при пациенти, които са с положителен ревматоиден фактор. Това лечение обаче може да прилагано само в първите фази на заболяването, но не и при появата на ерозии.

Какво става, ако пациентът остане на лечение само с базисните, болестопроменящи средства?
Година по-късно ерозии има при близо 30% от пациентите, 2 години по-късно – ерозиите се наблюдават при 70-90% от пациентите.  Пет години по-късно 50% от пациентите са спрели вече терапията си с болестопроменящо средство и над 50% вече са неработоспособни.

Многообразието на медикаментите за повлияване на ревматоидния артрит е голямо, всеки един от тях е насочен обикновено срещу определени структури, участващи в патогенезата на заболяването.

Биологичните средства са най-съвременната форма за медикаментозно лечение на ревматоидния артрит. Критериите за включване на това лечение са – сигурна диагноза по критериите на Американския колеж по ревматология, възраст над 18 год., в комбинация с Метотрексат или самостоятелно при агресивен ход на заболяването или при непоносимост към Метотрексат и др.

Критериите, които правят пациента неподходящ за такъв тип лечение, са: активна туберкулоза или други инфекции, остър и хроничен хепатит В и С, СПИН, злокачествени заболявания и др.

Здравето е пари, но статистически данни от развити страни показват, че непровеждането на адекватно лечение, включително с биологичните средства, води до много по-големи разходи.

" }-->

Коментари