ПЛЕКСИТ - какво представлява, симптоми, изследвания, прогноза, лечение.

Какво представлява плексита?
Под плексит разбираме възпалително изменение на нервния сплит. Той е различен от радикулитът, когато патологичният процес ангажира коренчетата на нервите, излизащи непосредствено от гръбначния канал, макар, че не рядко са засегнати заедно. Различава се и от неврита, при който възпалението, независимо от причината обхваща периферен нерв – един или повече. Най­-често срещан е брахиалният плексит. Той може да бъде провокиран от травма, особено разтягане, от възпаление във връзка с прекарана инфекция, обичайно вирусна, да бъде от токсично естество вследствие употребата на медикаменти, наркотици, алкохол, контакт с химични съединения и др, да е постваксинално усложнение, или такова след лъчелечение поради злокачесвтено заболяване. Тумор може да обуслови и компресивен механизъм на плексита, какъвто може да се наблюдава и при други обстоятелства като вродени или придобити дефекти на шийни ребра и т.н. При цервикалният плексит най-­често се открива дегенеративни заболявания в шийната област на гръбначния стълб, както и неопластични заболявания, но и инфекциозно, токсично и друго естество. Лумбалният плексит може да бъде провокиран от травма, включително оперативна, възпалителен процес по съседство, както и споменатите вече причини.

Какви са симптомите на плексита?
Няколко са характерните симптоми при плекситите. На първо място това е болката. Тя е остра, силна, спонтанна и палпаторна, ограничаваща двигателните възможности. Впоследствие се появяват налице и смущения от сетивно и моторно естество. Наблюдава се намалена до липсваща кожна сетивност, изтръпвания, мравучкване (парестезии), хиперпатия ­ повишен праг на болката и усет за такава при прилагането на неболкови стимули, не добре локализирани и с удължено време на възприятие. Във връзка с пораженията на двигателните неврони се регистрира мускулна слабост до парализа с хипотрофия на мускулатурата. Клиничната картина може да бъде изразена в една или друга степен. Не рядко симптомите са съвсем дискретно проявени. При цервикалния плексит болката и парестезиите се локализира по тилната и шийна област, може да има мускулна слабост, а така също и затруднено дишане във връзка със засягането на инервацията на диафрагмата. Брахиалният плескит започва с болка в раменната облсат. В зависимост от отпадната неврологична симптоматика се различават няколко клинични варианта. При ангажиране на горната му част говорим за тип Дюшен ­Ерб. При него се засяга предимно проксималната част на ръката – мускулите на раменния пояс и мишницата.Затруднява се отдалечаването на ръката (абдукция) в раменния пояс и сгъването на предмишницата. Мускулите стават хипотрофични, рефлексите отслабват. Рамото стои увиснало, лопатката изпъква. Оплакванията от сетивно естество остават на заден план и обхващат раменната област и външната част на горния крайник. Засягането на долната част или т.нар. Дежерин­Клумпке, се изявява с двигателен дефицит от страна на сгъвачите на китката и пръстите. Сетивните смущения тук ангажират предимно вътрешната част на ръката и китката. При ангажиране на задната част на плексуса се засяга двигателната инервация, отговорна за отвеждането на мишницата и разгъването на предмишницата, ръката и пръстите и. При ангажиране на целия сплит симптомите обхващат целия крайник и раменния пояс. Лумбалният плексит се изявява с болков синдром в тазовата област, слабините и бедрото. Отпадната неврологична симптоматика се характеризира с появата на изтръпвания и хипестезия в слабинната област, по вътрешната, външната и предната част на бедрото и вътрешната страна на подбедрицата. Отслабва функцията на мускулите, привеждащи бедрото навътре, на тези, сгъващи го към тялото и тези, разгъващи подбедрицата. Засягането на сакралния плекус се проявява с болка и нарушена сетивност перианалната област и половите органи, в задната част на целия крак и стъпалото, смущение в моторната функция що се касае до разгъването и отвеждането на бедрото, както и сгъването на подбредрицата и движения на стъпалото.

Какви изследвания се провеждат?
За диагнозата на заболяването важна е клиничната картина. Ясни неврологични симптомокомплекси не рядко липсват, което може и да затрудни клинициста. В помощ за поставянето на диагнозата идва и електромиографията, образни изследвания като рентегнография, КТ, ЯМР, а също и изследване на ликвора и др.

Каква е прогнозата при плексит?
Протичането на плексита зависи от неговата етиология. При инфекциозно и токсоалергично естество прогнозата е по­благоприятна, заболяването има тенденция към самоограничаване. Възстановяването обаче може да продължи месеци, дори година и повече. При травма също зависи от нейната тежест. При инфилтративни процеси и компресия, прогнозата е лоша при злокачествен процес, а при дегенеративни заболявания на гръбначния стълб зависи от тяхната прогресия.

Какво е лечението на плексита?

Наличен възпалителен процес може да бъде овладян с кортикостероидна терапия. Болката би могла да бъде облекчена с нестероидни противовъпзалителни средства или аналгетици, като аналгина и парацетамола. Към тях се включват и витамини от група “В”. Към лечението се включват и физиотерапевтични процедури. Масажите са неизменна част от лечението на този тип заболяване. Масажа повлиява изключително благоприятно болките и симптомите от “плексит” и допринася за овладяването на проблема.

При наличието на посочените симптоми в тази статия, потърсете лекарска помощ и реагирайте навреме!

източник: puls.bg и лични допълнения