Диагностициране на активна туберкулоза

Следните тестове могат да бъдат използвани, за да се определи дали пациентът има активна инфекция с туберкулоза:

• Кожен туберкулинов тест (тест на Манту)
• Рентгенография на гръдния кош 
• Микроскопско изследване на храчка
• Културелно изследване
• Тест с полимеразна верижна реакция (PCR)
• Кръвен тест (напр. Т-SPOT^®.TB тест)
  
  

Кожен туберкулинов тест (Тест на Манту)

Тестът на Манту се използва вече повече от 100 години. Тестът се състои в инжектиране в долната част на ръката на малко количество течност, съдържаща туберкулозни протеини. Два-три дни по-късно мястото на инжектиране се отчита реакцията на мястото на убождане.  

Ако лицето има латентна туберкулозна инфекция, тялото разпознава протеините, които са били инжектирани и реагира чрез образуване на „подутини“ и зачервяване на мястото на убождане.

 Точността на теста на Манту варира и може да бъде засегната от предходна ваксинация с БЦЖ, както и в случаи на отслабена имунна система и от други заболявания или дългосрочно имуносупресиращо лечение.

Рентгенография на гръдния кош 

Рентгенографията на гръдния кош  се използва за проверка на евентуални промени в белия дроб при хора, които имат признаци и симптоми на туберкулоза. Въпреки, че рентгенографията може да предполага, че има налична инфекция с туберкулоза, само рентгеновата снимка не може категорично да я диагностицира.

 Микроскопско изследване на храчка

Това е прост лабораторен тест, който изследва храчката за наличието на туберкулозни микобактерии с помощта на микроскоп. Не винаги обаче този тест може да се направи разлика между туберкулоза и други инфекции. Този метод обикновено се използва за диагностициране на активна ТБ инфекция, защото може бързо да се определи, ако човек е заразен.

Въпреки това, понякога микроскопският тест може да посочи отрицателен резултат, дори и при хора с ТБ болест.

Културелно изследване

Културелното изследване е надежден метод за откриване на активна ТБ инфекция, при което може да се получи подходяща проба, съдържаща ТБ микобактерии. Този тест може да ни даде информация кои антибиотици ще бъдат ефективни при лечение на инфекцията. Основен недостатък на теста е времето необходимо за получаване на резултатите  - средно изисква 2-6 седмици.

Тест с полимеразна верижна реакция (PCR, polymerase chain reaction)

Тези тестове позволяват установяването наличието на генетичен материал в съответните бактерии. Въпреки, че PCR може да открива дори и малки количества генетичен материал за да бъде възможно отчитането пробите трябва да съдържат определен брой туберкулозни микобактерии. Това понякога е трудно и някои проби на хора с TБ инфекция могат да дадат отрицателен PCR резултат. Тестът е доста сложен като методика и използването му може да бъде излезе скъпо.

 Кръвен тест (напр. Т-SPOT^®. TB тест)

Кръвните тестове са сравнително нов метод в диагностицирането на активна и латентна ТБ  инфекция. Тестът е сравнително бърз и резултатът се получава до 2 дни след взимането на кръвната проба.

Тестът T-SPOT^®.TB притежава няколко значими предимства в сравнение с кожния тест на Манту:

-          Не се налага пациентът да посещава отново лабораторията или лекарския кабинет

-          Тестът не се влияе от предходна БЦЖ ваксинация и е изключително надежден, дори и при пациенти с отслабена имунна система*.

 *Проучване, включващо 963 лица, целящо да се проучат възможните ефекти на различни рискови фактори при използване на T-SPOT^®.TB. Проучването е показало, че няма връзка между резултатите от T-SPOT^®.TB теста и имунокомпрометирания статус на пациента или предходна БЦЖ ваксинация. 

T-SPOT^®.TB тестът също не се влияе от възрастта на пациента. T-SPOT^®.TB US Pivotal Clinical Study, PI-TB-US-V1

Източник: http://www.oxfordimmunotec.com/international/products-services/patients/diagnosing-active-tb/