Публикация

Проф. д-р Елисавета Наумова: Имунната система трябва да се изследва профилактично

По принцип причините за едно заболяване са много, като около 30%, в някои случаи и повече са обусловени от генетичната предразположеност


                                                                          С проф. Елисавета Наумова разговаря Галина Спасова

Проф. Наумова, какво представлява имунната система и доколко науката е наясно с механизмите й?

Това е обособена с всички компоненти система – има органи, има клетки, има и хормони (интерлевкини), - която играе изключително важна роля в нашия организъм. Всички нейни органи са известни отдавна, проучени са, клетките са известни, също и голяма част от хормоните. Непрекъснато се откриват нови подкласове на основните клетки, тяхната функция и роля при различните заболявания, нови и нови цитокини. Развитието на технологиите имаше много голямо значение за изучаване на имунната система. На първо място бих сложила откриването на моноклоналните антитела през 80-те години на миналия век, което даде възможност за изучаване на клетъчните рецептори, движението на клетките по време на тяхното създаване, узряване и функция в организма. Откри се възможност да се проучи състоянието на имунната система от раждането до напреднала възраст. Винаги казвам, че имунната система трябва да се изследва профилактично, рутинно, както правим останалите изследвания, в различни периоди от живота ни, защото тя се променя.

Какво представлява изследването на имунния статус?

Имунният статус се покрива от здравна каса и включва изследване на клетъчните популации, на имуноглобулините и някои автоантитела, ако има индикации за това. Прави се в специализираните лаборатории на всички университетски болници, доколкото знам, част от тези изследвания се правят и в някои частни лаборатории.  Аз съветвам всеки, който има възможност, да си направи такова изследване, то би насочило рано към даден дефект.

Понеже профилактиката още не е застъпена добре, какви сигнали трябва да ни подтикнат към такова изследване?

Много разнообразни са сигналите. При децата най-често това са повече от 8 инфекции годишно. Има значение също дали протичат за 5-6 дни, или са продължителни, какви са причинителите. Разбира се, при всички органи и системи има имунни и автоимунни заболявания, така че е много широка гамата от признаци.

В момента има възраждане на ролята на имунологията като наука и практика при лечението на различни болести – автоимунните, туморните, трансплантациите като вече рутинен метод на лечение. През последните години има изключителен напредък в създаването на лекарства, свързани с подобряване функцията на имунната система, автовъзпалителните заболявания, наследствените автоимунни заболявания и първичните имунодефицити. Причината всички споменати направления да се развият, са възможностите на генетичните изследвания и по-детайлното проучване на механизмите за развитието на различните болести. Точно тук е голямата роля на имунологията като дисциплина, която има научноизследователска, диагностична и лечебна част.

Кажете повече за първичните имунодефицити и автовъзпалителните състояния.

Първичните имунодефицити са група от над 200 заболявания. По-голямата част са наследствени и се проявяват предимно в детската възраст, но има и такива (като общия вариабелен имунен дефицит), които могат да се проявят по всяко време, най-често във второто, третото десетилетие. За автовъзпалителните бе установено, че механизмът им е свързан с неконтролируем възпалителен процес в собствените органи поради дефицита на определени клетки и цитокини, които потискат този процес. Такива са примерно възпалителните болести на червата. Автоимунните заболявания също са свързани с дефект в контрола на имунната система. Най-просто казано – основната задача на имунната система е да ни предпазва от инфекциозните причинители. В момента, в който тя се срещне с тях, развива мощен имунен отговор, след което чрез регулаторни механизми спира активирането си, преминава в спокойно състояние. Ако това не стане, започва да се търси обект на активността, понеже тези клетки са „обучени“ да унищожават. Ако не получат команда да спрат, те намират подобни на бактериите и вирусите  структури  и започват да унищожават собствените тъкани и органи.

Много се говори за стреса като враг №1 на имунитета…

Това е обширна тема. По принцип причините за едно заболяване са много, като в почти 30% те са обусловени от генетичната предразположеност. Останалите 70% са свързани с факторите на околната среда - начин на живот, хранене, екологичните условия, химическите интоксикации, слънчевата радиация, вирусите т.н. В зависимост от заболяването преобладава различна част от изброените фактори. Всички тези условия обаче динамично се променят. Те зависят също така и от географските условия. Що се отнася до стреса – това е състояние на изливане на хормони, главно глюкокортикостероиди. Те от своя страна потискат продукцията на  проинфламаторните цитокини, необходими за нормалното функциониране на имунната система. С други думи, хроничният стрес повлиява комуникациите между нервната, ендокринната и имунната система. При хора с депресия се наблюдава нарушен имунен отговор.


В полезрението Ви е и латентната туберкулоза, какъв е опитът Ви с T-SPOT®.TB тест?

Тестът е добър и може да покаже дали в момента е активна или латентна туберкулозата. За съжаление се оказа, че болестта остава актуален проблем дори в развитите страни. Формата, под която се изявява, е по-различна, така че и диагностиката е много по-трудна. При всички състояния, които не могат да бъдат обяснени, трябва да се изключи и този специфичен процес, независимо кой орган или система са засегнати. При част от тези пациенти има данни, насочващи към латентна туберкулоза. Изключително важно е да се установи при децата, защото наличието при тях на такава форма изисква задължително определено лечение и проследяване. При възрастните терапията зависи от това дали има клинична изява. T-SPOT®.TB тест не е профилактичен тест (профилактично се прави само сред контактните, персонала, който работи с болни от туберкулоза, при автоимунни заболявания), за да бъде извършен, трябва да има известни клинични прояви. Тестът е изключително чувствителен. Предимството му е, че не се влияе от т.нар. манту. Количествен е и може да служи и за проследяване – дали има нужда да се започне лечение, а също и при самото лечение да се провери ефектът. Тъй като за съжаление има медикаменти, към които причинителят е резистентен. Разбира се, в преценката трябва да се подходи индивидуално.

Накъде са насочени усилията в момента в имунологията и специално у нас?

Както и в цялата медицина – към точна и бърза ранна диагноза, към намиране на точното лекарство за точния пациент. Профилактиката е особено важна. Искаме да провеждаме скрининг на новородените за наличие на генетични първични имунодефицити, което вече се прави в много страни. Да се подготви схема за профилактика на имунната система и да се обучат колегите, както и населението. Защото ранното откриване означава по-резултатно лечение. Разбира се, имаме някои диагностични показатели, които не можем да осъществим на място, защото са малко пациентите и не е рентабилно. Но контактите ни с колегите в чужбина позволяват да насочим нашите пациенти към тях. Примерно генната терапия не е рутинна все още, но се прави в определени центрове в Европа и в САЩ, насочваме пациентите си и тя е достъпна и за тях. Тоест свършваме работата си докрай.

 Проф. д-р Елисавета Наумова е началник на Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки към УМБАЛ „Александровска“, национален консултант по клинична имунология, има над 150 научни публикации и монографии. Тя е експерт с утвърден международен авторитет, президент е на Европейската федерация по имуногенетика, в която членуват над 2000 специалисти от десетки страни. Това е структура, създадена преди 30 години, за да обедини работещите в областта на трансплантационната имунология, да улесни и създаде качествено определяне на тъканната съвместимост между донора и реципиента, което стои в основата на трансплантациите. Федерацията акредитира и обединява всички звена, работещи в областта на трансплантационната имунология и тъканната съвместимост, като впоследствие се разширява към имуногенетиката. Проф. Наумова е категорична, че напредъкът в трансплантациите се дължи именно на създаването на структури, фокусиращи усилията на много страни в света, тъй като никоя държава не е в състояние да развива това направление сама.

 

 


" }-->

Коментари