За нас

За клинична база на Катедрата по акушерство и гинекология е определена акушеро-гинекологичната болница „Майчин дом".

Оформянето и развитието на Българското дружество по акушерство и гинекология е неразривно свързано с откриването през 1918 г. към Софийския университет на Медицински факултет. За клинична база на Катедрата по акушерство и гинекология е определена акушеро-гинекологичната болница „Майчин дом".

На 9.07.1920 г. за първи ръководител на новата клиника и катедра е избран видният руски академик Георги Ермолаевич Рейн. Той е бивш професор при Медицинския факултет в Киев – човек с голям клиничен опит, преподавателски талант, ерудиция и широка култура. Макар и в напреднала възраст, с голямо майсторство, завидна вещина и любов, той поставя здрави основи на първата у нас клиника и катедра по акушерство и гинекология. Една от главните заслуги на проф. Рейн е, че той поставя университетското преподаване на курса по акушерство и гинекология на солидна база, ползвайки здравите традиции на европейските медицински факултети и големия си опит на преподавател. Той е един от основателите на Международното дружество на акушер-гинеколозите.

Непосредственият приемник на академик Рейн е проф. Стаматов, който поема катедрата по акушерство и гинекология през 1924 г. и я ръководи умело в продължение на 18 години. Завършил медицинското си образование в Киев и специализирал в Петербург и Париж, стъпил върху здравите основи поставени в „Майчин дом" до момента, когато е бил обявен за клиника и катедра по акушерство и гинекология и ползвайки се от богатото наследство, което му е оставил неговия предшественик академик Рейн, проф. Стаматов допринася извънредно много за укрепването на клиниката и катедрата. С изумително трудолюбие, целенасочена плановост, безкомпромисна организираност, с твърда воля, с непоколебимо чувство на дълг и дълбоко разбиране той успява постепенно да издигне катедрата и клиниката на такова ниво, че те да се наредят в редиците на водещите акушеро-гинекологични катедри и клиники в Европа. Всичко това ни дава основание да смятаме проф. Стаматов за патриарх на българското акушерство и гинекология. Именно в края на този славен и продуктивен 18-годишен период се оформят и развиват идеите за създаването на една организация, съвет, дружество или секция, която да обедини всички акушер-гинеколози на първо време в София, като постепенно бъдат обхванат и градовете в цялата страна.

След пенсионирането на проф. Стаматов през 1942 г. катедрата се поема от проф. Иванов бивш гл. асистент и доцент. Новото ръководство и наличния лекарски състав получават от своите предшественици добро наследство, но в един изключително труден и напрегнат момент.
Първите години от живота на катедрата и клиниката след 1944 г. започват с много неудобства, с много трудности, но и с много ентусиазъм и силно желание да се догони пропуснатото през тежките военни години. И тук е огромната заслуга на проф. Иванов, който с личния си пример, всеотдайност, трудолюбие и доверие обединява и мобилизира намаления лекарски състав от асистенти, доценти и доброволци, който успява да се справи с нарасналата лечебна, организационна и преподавателска дейност в този напрегнат и труден етап.

В този тежък, отговорен и напрегнат момент ръководството на катедрата и клиниката на базата на своя дългогодишен организационен, научен, преподавателски и професионален акушеро-гинекологичен опит вземат решение за създаването на акушеро-гинекологична научна секция. Подготовката започва през 1946 г. като е извършена много организационна работа и в началото на 1947 г. официално е регистрирана в София акушеро-гинекологична научна секция. Първият председател на секцията е проф. Иван Иванов, като в ръководството участват проф. Бояджиев, проф. Тошев, доц. Николов, д-р Н. Славчев, д-р Щъркалев, д-р Илиев, д-р Ив. Доганов, д-р Милев.

В първите години секцията е наброявала около 66 редовни члена от родилните заведения в София. Ентусиазмът на ръководството й и нейните членове е бил много голям. Провеждани са два пъти в месеца заседания, на които са изнасяни научни доклади, казуистики, обзори и демонстрации. Канени са и гости от чужбина с актуални научни доклади - проф. Лорк (Рощок), доц. Зачевич (Югославия), проф. Котасек (Чехословакия) и др. През 1958 г. на втората Национална конференция на акушер-гинеколозите секцията се трансформира в Републиканско научно дружество по акушерство и гинекология. Това дава възможност да се създадат и оформят отделни клонове на дружеството в по-големите градове на страната. На същия форум е направена и официална постъпка за приемане на дружеството в Международната федерация на акушер-гинеколозите със седалище Женева - Швейцария.

Нов връх в своята многостранна и обединяваща дейност бележи дружеството с провеждането на своя първи национален конгрес на акушерите и гинеколозите в България – 20 - 22 май 1965 г. в гр. София. Броят на взелите участие колеги за тези години е впечатляващо - около 300 делегати и гости от страната и 64 души изтъкнати специалисти акушер-гинеколози от Европа. Централно място в тематиката на конгреса заемат проблемите за охраната на плода и новороденото.

На конгреса е съобщено официално, че Републиканското научно дружество по акушерство и гинекология е прието за редовен член на Международната федерация на акушер-гинеколозите. През 1968 г. се създава съюз на научните медицински дружества (СНМД), където научното дружество по акушерство и гинекология става редовен легитимен негов член.
След паметния първи национален конгрес по акушерство и гинекология дружеството заработва с нови сили, ентусиазъм, с организационни идеи и нови възможности. Ритмично и организирано се провеждат и следващите национални конгреси по акушерство и гинекология: 1969 г. - Варна; 1974 г. -Пловдив; 1980 г. - София; 1985 г. - Русе; 1990 г. - Албена; 1994 г. - Китен, 1998 г. – Варна, 2001 г. – отново Варна, 2004 г – юбилеен, Х-ти конгрес – Пловдив. 

В периода 1975-1985 г. се открояват няколко важни етапа, които издигнаха научното ниво и международния авторитет на нашето родно дружество. Бяха проведени научни конференции и симпозиуми в страната и столицата, както и съвместни научни срещи на дружеството с дружествата на педиатрите, хирурзите, дерматолозите и др. Особено ценни контакти се установиха на международно ниво. Няколко години подред, много активно и периодично, дружеството проведе съвместни прояви с румънското дружество в София, Русе и Букурещ. На по-високо ниво и с голяма научна и практична стойност се проведоха няколкото поредни акушеро-гинекологични дни на дунавските страни в Русе, Букурещ, Чехия, Австрия, Германия.

Определена заслуга за това възходящо развитие на дружеството у нас и на международно ниво през този период имат неговите члeнове, ръководство и неговия председател проф. Стоименов. Настоящият период, който датира от 1990 г. се характеризира с множество политически и социални промени, свързани с процеса на реконструкция на обществото към демократизация на социалния живот. 

През този период научното дружество по акушерство и гинекология провежда и организира сериозни и актуални научни прояви. По значимост на първо място бихме поставили Европейския симпозиум по ендоскопия - Албена -1993 г. с участието на чуждестранни гости и трима модератори от Германия и Италия. Определен интерес и активност бяха отбелязани и на организирания в гр. Сандански през 1992 г. българо-гръцки симпозиум по акушерство и гинекология.

През всичките тези периоди Научното дружество по акушерство и гинекология активно се старае да оказва методична помощ на отделните АГ болници в страната за намаляване на перинаталната детска смъртност, стерилитета, абортите, онкологичните заболявания и др. Дружеството редовно издава списание „Акушерство и гинекология", както и научни сборници.
Ръководството на дружеството винаги е поддържало тесни контакти лично или с редовна кореспонденция с 30-те клона в страната, които навременно и точно са били информирани за предстоящите прояви и събития. На VIII национален конгрес по акушерство и гинекология (октомври 1998 г. - Варна) с пълно единодушие НАУЧНОТО ДРУЖЕСТВО ПО АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ бе преименувано на БЪЛГАРСКО ДРУЖЕСТВО ПО АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ.

Публикации

Проект на консенсус за медицинско поведение при небременни жени с миома
Проект на консенсус за медицинско поведение при небр...
Публикация