За самоубийствата
доц. Радка Гайдарова, дм
доц. Радка Гайдарова, дм
Лекар
За самоубийствата

За самоубийствата

Самоубийствата винаги са актуален проблем, особено в години на икономически кризи. Те са израз на духовни, нравствени и социални проблеми, свързани с живота на хората. Профилактиката на самоубийствата трябва да бъде задача на цялото общество, за да е успешна.

   Самоубийството е съзнателно и предумишлено действие, чрез което човек причинява собствената си смърт. Това е морален акт, който е социално-психологически и философски. (Монография "Самоубийствата", 1998 г., Р. Гайдарова)

    Като екзистенциален проблем самоубийството е познато отдавна. То носи отпечатъка на епохата в която се извършва и зачестява в условията на икономически, политически и духовни кризи, засягащи обществения живот на дадена страна.  Мотивите за извършването му  отразяват  характера, интелекта, морала и нравствените качества на отделната личност.

    Върху проблема за самоубийствата може да се разсъждава като израз на екзистенциална криза. Идеалистично-философското направление на човешкото съществуване се нарича екзистенциализъм.       Екзистенциалистите като Киркегард, Ясперс и Камю поставят в основата на живота изживявания на страх, несигурност и песимизъм. Големият немски идеалист и философ Фридрих Ницше пише за човешкото страдание като за неотменим спътник на живота. Философът има особено схващане за самоубийството, което възприема като естествена постъпка при някои състояния. Идеалистите не предлагат решение на кризисните ситуации. Много психоаналитици ги възприемат като крайни, а техните схващания като прекалени песимистични, които са вредни в борбата със самоубийствата. Много по-реалистични, свързани с живота са нагласите, при които  поставянето на цел  и стремежът тази цел да се реализира като нещо положително, е важно жизнено условие при всеки,както посочва  руският учен Ив. Павлов който заявява:” Животът е красив, когато се стремим към поставена цел и губи съдържание, когато  целта изчезва.”   

    Житейският опит показва, че в много случаи това е съвършено вярно. С други думи в наши дни, това се припокрива с ценностната  система, която е от  важно значение  за даден човек. Има личности с високи идеали, които преживяват болезнено невъзможността за постигане на своите цели в личен и социален план.  В такива случаи се стига до екзистенциална депресия, която не е болестно състояние, но може да доведе до самоубийство.

  Амбициозни  личности трудно понасят провал и реагират болезнено на липсата на признание.

   През 1942 год.  известният австрийски писател Стефан Цвайг, дълбоко съкрушен  и лично засегнат от настъпването на нацизма емигрира от родината си в Бразилия. Там прави равносметка на живота си и се самоубива като оставя известната предсмъртна декларация в която описва нравствените причини, които са предопределили духовната му драма.

 По нравствени мотиви се самоубива и нашият поет Пейо Яворов, който е бил високо морален и честен и не е могъл да понесе нагласата на тогавашното общество към него, което го обвинява, че е убиецът на Лора и показва открито омразата си . Това той не успява да преодолее и слага край на живота си.

   Неумолимият ход на времето слага своя отпечатък и променя посоката на човешките съдби. Появяват се нови проблеми, които обуславят други причини, различни от предишните, променя се мотивацията и характеристиката на този акт, като отражение на новите- обществено –политически събития и променени морално- етични ценности.

   Социалните кризи стават все по-значими. В наши дни това са безработицата, мизерията, гладът, които водят до отчаяние и безнадеждност при борбата за оцеляване.

 Демографската криза и емиграцията оставиха много самотници у нас, най –често възрастни родители. Самотата е тягостно и непреодолимо преживяване, при което те започват да мислят, че животът им е безсмислен, изпитват отчаяние и слагат край на живота си.

  Появата и развитието на мислите за самоубийство е продължителен процес. В началото те са неустойчиви и неясни, но постепенно добиват ясни очертания и макар, че често са свързани с противоречия и колебания, оформят суицидните намерения, които прерастват в конкретни решения. С течение на времето суицидната симптоматика може да се актуализира или да заглъхне в зависимост от психичното състояние на човека. Такова е развитието на класическото състояние, но има случаи когато мислите за самоубийство са внезапни,не минават по този дълъг път на борба на мотиви и противомотиви и човек извършва самоубийството импулсивно, което остава загадка за околните.

   Онова, с което се характеризират тези мисли е тяхната устойчивост и сила, на която личността не може да се противопостави със своята воля. Те са по-силни от нея и затова се осъществяват,колкото и тя да се съпротивлява.

   България е на дванадесето място в света по самоубийства и този показател се запазва през последните години. Средно годишно у нас се самоубиват около 1000 души.Мъжете  ги извършват по-често  от жените: 80 % от опитите при тях са успешни  и само 10  % при жените тези опити прерастват в самоубийство. Начините за извършване са различни. Има” твърди” методи с малка вероятност за спасение каквито са обесването, скок от височина, прострелването и други, които не са толкова драстични като отравянето с лекарства, прерязването на вените. Тези действия  могат да бъдат индуцирани ако се отразяват в медиите и подробно се описва тяхното извършване. Тогава се наблюдава феноменът на доминото т.е. биват последвани от нови самоубийства на хора, които са били колебливи да ги извършат преди това, затова в много страни подробното им описание в медиите не е разрешено.

   Суицидните действия се характеризират със своята повторяемост. Една личност може да извърши няколко опита, докато успее. Неправилни са схващанията според които, ако някой е решил да си сложи край на живота, той ще направи опита,така че да успее. Това е невярно: на всеки неуспял опит трябва да се гледа с необходимата сериозност-всеки един от тях може да бъде успешен при дадени обстоятелства.

   Като израз на екзистенциални кризи, самоубийствените действия не са толкова чести, колкото при психичните заболявания – депресия и шизофрения.

  Понякога тези заболявания остават недиагностицирани, трудно се разпознават, не достигат до специалиста,  не се лекуват и появата им може да съвпадне в някои случаи с  извършеното самоубийство.Страхът и колебанията на човек да се обърне към психиатър е причина да се извършват успешни самоубийства. От опит знам, че най – трудна е срещата между пациента и психиатъра първия път. Виждайки, че след прегледа той се  чувства  по-добре,  сам пожелава втори  и трети преглед. Установил веднъж тази връзка, при всяко обостряне на депресията или на шизофренията, той търси лекар и по този начин се предотвратяват самоубийства. Пациенти са казвали „Докторе, идвам да ме вземете на лечение, защото  мислите ми за самоубийство пак ми се появиха.”

  Значение за допустимостта на суицидните действия  има и ниската осведоменост на лекари и обикновени хора, които даже и да чуят, че даден човек желае да сложи край на живота си и го  съобщава гласно,  не вземат мерки да бъде насочен към психиатър.

   Освен психичните заболявания, боледуващи от тежки телесни заболявания ,свързани със страдание и болка , обмислят да сложат край на живота си, като спасение,  когато той стане много труден.

Тези действия се срещат и при семейни кризи, свързани с ревност и изневяра. Понякога ревнивият съпруг вижда в постъпките на съпругата си, непрекъснато едни или други „доказателства” за нейната изневяра. Чувства се нещастен, унижен, пренебрегнат и слага край на живота си.

   Профилактиката на самоубийствата трябва да бъде грижа на цялото общество. Необходимо е по-голяма обращаемост и по-голямо доверие към психиатрите,както и навременно лечение на психичните заболявания.  Необходимо е да има горещи телефонни линии със специалист,които да се знаят и на които всеки , който се намира в криза или страда, да има достъп до тези линии, да се обърне по всяко време на денонощието към тях и да сподели проблемите, страховете си, намеренията. Самотни хора,  страдащи от безсъние са споделяли:” Ако има някой през нощта към когото да се обърна и да споделя мрачните мисли, които  изпълват главата ми, ще ми стане по-добре.”

     Макар и не лека задача, профилактиката на тези състояния трябва да се провежда. След като в много страни, самоубийствата са по-нисък процент от този у нас, има какво да се вземе и да се научи. С подобряване на благосъстоянието на хората, премахването на бедността, успешното лечение на нелечими соматични заболявания ще се подобри и борбата с това негативно социално  явление.

Реклама

Мнения