Алопециа ареата е обратимо състояние, което се характеризира с кръгово опадане на косата, обикновено в една определена област на главата и е най-честа причина за загуба на коса.

           Приблизително двама от всеки 100 души страдат от това състояние. Протича безсимптомно и е с добра прогноза. Алопеция ареата (АА) не е заразно заболяване, но води до емоционални нарушения и психически стрес. Дyмaтa aлoпeция oзнaчaвa „плeшивocт“ нa лaтинcĸи, аpeaтa - „нa пeтнa“.

            АА е хронично възпалително заболяване, което засяга космените фоликули и ноктите (в около 10%). Боледуват хора от всеки пол и раса, най-често във възрастта межуд 15-40г. Обикновено се проявява като кръгли огнища (гнезда) на косопад по скалпа, но може да засегне всяка област на тялото, където има окосмяване. Обикновено няма придружаващи оплаквания, като често при фризьор или случайно се открива липсата на коса.

Все още, точната причина за АА, остава неизяснена, но в повечето случаи се възприема като автоимунно заболяване, което се появява при генетично предразположени индивиди. Наследствените фактори са отговорни за появата на заболяването при 10-20% от случаите. АА се често се асоциацира с други автоимунни болести като витилиго, зaбoлявaния нa щитoвиднaтa жлeзa (бoлecт нa Xaшимoтo), пернициозна анемия, няĸoи фaĸтopи нa oĸoлнaтa cpeдa, виpycни инфeĸции, локални огнищни инфекции (в устната кухина, ушите), пcиxически cтpec и др. При това заболяване собствената имунна система на пациента атакува клетки на космените фоликули. Космените фоликули са съхранени при АА, като е запазен и потенциалът за възстановяване на растежа на косата, дори и при дългогодишно заболяване. Данните от проучвания сочат, че при 80% от пациентите се наблюдава спонтанно възстановяванена косата в рамките на една година.

            Обикновено заболяването се проявява с няколко ясно видими области, в които косата е опадала. При някои пациентите областите със загуба на коса са минимални, но в някои случаи може да има и значително опадане на косата. За съжаление, при децата, при които се развива алопеция ареата преди пубертета, обикновено загубата на коса е по-обилна. При 80% от пациентите има засягане само на един участък, в 12.5% имат два, и в 7.7% - множествени зони на загуба на коса. Няма връзка между броят на засегнатите участъци в началото и тежестта на заболяването. АА засяга най-често скалпа (66.8-95%), но може да порази и всеки един друг участък от тялото, където има окосмяване. Брадата при мъжете се засяга в 28%, веждите в 3.8%, и крайниците в 1.3% от пациентите, като може да бъде засегната повече от една област. При загуба на почти цялата коса, се говори за тотална алопециа. Ако освен скалпа бъдат засегнати космите по цялото тяло, веждите, миглите, брадата и окосмяването в интимната зона, тогава става въпрос за универсална алопециа.

            При АА възпалителните реакции са локализирани в основата на корена на косъма и на повърхността на скалпа няма някакви видими белези на възпаление. Не се наблюдават болезненост или зачервяване, въпреки, че някои пациенти могат да се оплакват от известен дискомфорт и сърбеж в ранните стадии на заболяването.

            При пациенти само с една-две области на опадане на косата се наблюдава възстановяване на окосмяването за период от около две години, без значение дали получават някакво лечение или не. При около 30% от пациентите обаче, заболяването персистира, протича с периодични обостряния, като с времето обикновено областите със загуба на коса увеличават своите размери.

            Засягането на ноктите се среща при 6.8-49.4% от пациентите и най-често при тези с по-тежките форми на заболяването. Hяĸoи по-чecтo cpeщaни пpoмeни вĸлючвaт: поява на вдлъбнaтини в нoĸтитe, гpyби, „пяcъчни“ нoĸти, с вepтиĸaлни pъбoвe или линии, ĸoитo са разположени oт ocнoвaтa дo въpxa нa нoĸътя.

Как се поставя диагнозата?

Обикновено диагнозата е  се поставя лесно по типичните промени със загуба на коса. Ако има някакво съмнение относно диагнозата могат да бъдат извършени някои кръвни изследвания или да се вземе проба от областите със загуба на коса, за да бъдат отхвърлени други причини за заболяването, като гъбична инфекция и др. В някои случаи се взима кожна биопсия.

В диференциално-диагностичен план влизат следните болести:

- Трихотиломания: импулсивно разстройство, при което настъпва загуба на коса поради многократното й дърпане и скубане. Понякога може да се развие едновременно с АА, като за разлика от нея, при трихотиломания откъснатите косми са били здраво закрепени за скалпа и са във фаза на растеж

- Гъбички: Тинеа на скалпа (tinea capitis) - при които има загуба на коса с начупване на космите в основата (за разлика от АА).

- Telogen effluvium: заболяване на скалпа с изтъняване и накъсване на косата в резултат на ранното навлизане на косъма, което се среща се при хранителни разстройства, треска, след раждане, хронични заболявания, големи операции, анемия, тежки емоционални нарушения, хипотиреоидизъм и прием на някои лекарства

- Лекарствено-индуцирана, патологична загуба на косми във фазата на растеж, най-често в резултат на лъчетерапия в областта на главата и системна химиотерапия, особено с алкилиращи агенти

- Автоимунни заболявания, като системен лупус еритематодес

- Вторичен сифилис

Лечение

АА е заболяване, което протича предимно доброкачествено, понякога с епизоди на рецидиви и ремисии, на като цяло с добра прогноза. В много случаи участъците, в които има загуба на коса се възстановяват спонтанно от само себе си. Заболяването не засяга общото здраве и не води до усложнения. Лечението е индивидуално, според възрастта на пациента, степента на засягане и наличието на придружаващи заболявания, като е съобразено след консултация с дерматолог.

Локално лечение - обикновено се прилагат кортикостероиди – под формата на крем и комбинирано с инжекции. Инжектирането на стероиди в областите с опадане на косата води до потискане на локалната имунна реакция в тази област. Интралезионалното инжектиране на кортикостероиди стимулира растежа на коса на мястото на приложение, като този метод е най-подходящ за лечение и се смята за терапия на първи избор при малки по площ огнища и на чувствителни места, като веждите, като задължително се извършва от дерматолог.  

Миноксидил 5%: лекарството е под формата на лосион или пяна,като се прилага локално в местата с оплешивяване с доказан стимулиращ растежа на косата ефект. Често се прилага в комбинация с кopexil (Аminexil) за подобряване на ефикасността на продуктите срещу косопад. Двете съставки са по-ефикасни при мъже и жени също с андрогенна алопеция или наследствен косопад.

Капсаицинът (екстракт от люта чушка) е най-мощният стимулант на космения фоликул с неутрализиращо стреса действие, който успешно подобрява микроциркулацията в скалпа и активира жизнения цикъл на косъма.

Локална (контактна) имунотерапия. При пациенти със значителна загуба на коса локалната имунотерапия е най-добрият избор на лечение и включва използването на контактните алергени 1-chloro,2,4,dinitro-benzene (DNCB), squaric acid dibutylester (SADBE) и 2,3-diphenylcyclopro-penone (DPCP).

Аналозите на простагландин F2-alpha latanoprost и bimatoprost се прилагат с добър ефект при алопеция на миглите.

Прогнозата при дългогодишна обширна алопеция (ангажираща над 40% от скалпа) е лоша и лечението е по-трудно.

Системното лечение се прилага при тежки случаи на загуба на коса и включва прилагането на кортикостероиди, циклоспорин, интерферони, дапсон, метротрексат, физикални процедури като ПУВА-терапия и акупунктура. Aĸyпyнĸтypaтa ce изпoлзвa ĸaтo ecтecтвeнo лeчeниe нa aлoпeция apeaтa, тъй като мoжe дa нaмaли броят на ĸлeтĸитe, ĸoитo aтaĸyвaт ĸocмeнитe фoлиĸyли и пpичинявaт зaгyбa нa ĸoca, нaмaлява възпaлeниeтo и yвeличава ĸpъвooбpaщeниeтo в зaceгнaтaтa oблacт.

За повече информация и записване на час за консултация:

Д-р Малена Герговска

+359887989082

www.drgergovska.com