Публикация

История на патологията

История на патологията

Историята на медицината като наука, практика и изкуство води своето начало от древността


Тя възниква в резултат на потребността да се окаже помощ на болния и страдащ човек. В продължение на векове древните лекари са натрупали известен обем от емпирични знания за болестите и начина за тяхното лечение.

По време на каменната, бронзовата и особено желязната ера жреците наред с обредните си функции изпълняват и ролята на лекари. Тогава жертвоприношението е обред, по време на който се гадае бъдещето на хората или племето по състоянието на вътрешните органи на убитите животни. По този начин първите лекари постепенно изучават ана­томичната форма, големина и разположение на органите, като натрупват определен обем от анато-мични познания.

Първите сведения за интереса на древните ле­кари към анатомията на човешкото тяло датират около 2000 години преди новата ера. Това е времето, когато вниманието на древните лекари се пренасочва от животните към човека. Желанието да разбулят тайните на човешкото тяло и организъм са основният им мотив, за да пристъпят към аутопсия на починалите. Изучаването анатомията на човешките органи прераства постепенно в интерес към някои необичайни промени в тях - фрактури, ехинокок, тумори и др. Тези органни и тъканни про­мени те свързват вече с определена болест. Може би по това време трябва да търсим първите стъпки, които са направили древните лекари в изучаване на морфологичния субстрат на болестите. По този начин те поставят основите на нова медицинска дисциплина - патологичната анатомия.

Древните египтяни са познавали добре човешката анатомия. Една неразгадана и до днес тайна е балсамирането на човешкото тяло. Безспорно е, че за това се изисква отлично познаване анатомията на човека. Известно е, че египетските лекари са познавали и описали редица болести. На тях принадлежи и най-древният документ - Smith Раруrиs датиран 2000 г. пр.н.е., в който египетският лекар Имхотеп дава описание на рака . Ние при-тежаваме и други сведения за този период, които са оскъдни, но изключително интересни. Ние можем да посочим като пример „Вавилонския модел на че-рен дроб". Това е керамична плоча, която се съхра­нява в Британския музей . Тя е с форма на черен дроб и на нея е нарисувана лобуларната му структура по начин, който може да се демонстрира само с помощта на модерна инжекционна техника. Подобен е моделът на „Етруския черен дроб", открит в централна Италия. Тези данни ни дават основание да мислим, че лекарите по това време са имали зна­чителни познания по анатомия на органите.

Древните индийци са изучавали човешкото тя­ло и болести твърде задълбочено. Те поставят тру­па на починалия във вода в продължение на 7 дни. В резултат на това кожата мацерира и се отделя лесно. Тогава те пристъпват към изучаване на човешкото тяло и органи. Според древните индуси човек има 7 обвивки, 300 кости и 107 стави.

До началото на V век пр.н.е., в т.нар. йонийски период, знанията на древните гръцки лекари за строежа на човешкото тяло и болестите били на ни­вото на източните народи. Постепенно след V век, въз основа на аутопсирането на животни или прес­тъпници, осъдени на смърт, е натрупан известен опит и знания за устройството на човешките органи.

Първи в древна Гърция извършват аутопсия на трупове на хора Херофил и Еразистрат.


Херофил (304 г. до н.е.) описва някои черепно-мозъчни нерви, обвивките на мозъка и мозъчните синуси, дванадесетопръстника, обвивките на окото, стъкловидното тяло и други.


Еразистрат (350-300 г. до н.е.) е уточнил стро­ежа на сърцето, като описва клапите му. Той опис­ва още кръвоносни съдове и нерви, като последни­те разделя на сетивни и двигателни.


Аристотел (384-382до н.е) въз основа на аутоп­сии на животни прави описание на някои органи и въвежда понятието аорта и орган.


Гален  (131-201 г.) описва за пръв път 7 от 12-те чифта черепно-мозъчни нерви, над­костницата, кръвоносните съдове, някои органи и др. Тъй като аутопсиите на хора в древния Рим били забранени, тези и други открития той извля­къл от аутопсии на животни - лъвове, маймуни, свине, кучета и други, както и от своите наблюде­ния върху смъртноранени гладиатори. Всичко то­ва му позволява да създаде свое учение за болестите, което заедно с анатомичните описа­ния се счита единствено за достоверно в продъл­жение на няколко столетия (до XIII век). Някои от неговите схващания за анатомичното устройство и болестите на човека са оформени само въз ос­нова на наблюденията му при аутопсия на животни. Затова много от тях са неточни и неверни.


Арабската школа, освен чрез Авицена, е извес­тна и с други бележити арабски лекари. Поради заб­раната за извършване на аутопсия по религиозни съображения, тяхният принос се заключава главно върху описанието на болестите чрез наблюдение на болните. Познанията им по анатомия и болестните промени в органите идват от преведени трудове на Хипократ, Аристотел и Гален.

През епохата на ранния феодализъм освен зат­ворено стопанство се наблюдават и белези на за­силване на религиозния фанатизъм на католичес­ката църква. Това поставя началото на сериозна духовна криза, която се отразява и върху развити­ето на науката и особено на медицината. Независимо от това започва откриването на университети. Един от първите е този в Салерно, край Неапол, който имал светски характер. Анатомичното невежество на обучаваните студенти, както и на самите препо­даватели било толкова голямо, че през 1224 г. крал Фридрих II и обществеността на Салерно се обър­нали с молба към църквата да позволи на лекарите да правят аутопсия на трупове, за да изучават ана­томията на човешкото тяло. Така е извоювано раз­решение за извършване на аутопсия веднъж на все­ки 5 години.

През XIII - XIV век били открити около 30 уни­верситети с медицински факултети към тях. По то­ва време за целите на обучението било разрешено да се извършват по 1-2 демонстративни аутопсии в година. През 1326 г. Мандино да Люци написал учебник по анатомия, в който обобщил наб­люденията си от аутопсиите.

През XVI - XVII век са извършени първите пуб­лични аутопсии на човешки трупове. За тази цел са създадени специални зали с амфитеатър, наречени „анатомични театри". Такива театри са построени в Падуа през 1594 г. и в Болоня през 1637 г. Това допринася за натрупване на огромен анатоми­чен материал, както и наблюдения върху органните промени при болестите. Особена заслуга за натруп­ване на анатомични познания има Леонардода Винчи  (1452-1519 г.) - виден италиански художник и енциклопедист. Той сам извършва над 30 аутопсии, като оставя множество скици на реди­ца органи с пояснителни бележки към тях. Последните се отнасят до устройството на органите и промените, които настъпват при болести в тях.

 

Коментари