В България се прави всичко възможно да има системна консумация на алкохол

Една от основните причини за появата на алкохолна зависимост у хората е високата обществена толерантност към пиенето. По принцип тя е характерна за всички страни от Европа, но при нас има сериозно неглижиране на проблемите, които възникват в резултат на системна употреба.

На първо място в нашата страна няма ограничения върху продажбата на алкохол. Има закон, според който тя е забранена на определено разстояние от училищата и болниците. Това не се спазва. Проблем е, че дори се работи върху разширяване на тази търговска дейност. В магазините са напълно достъпни опаковки на концентрат от 200 мл. От друга страна производителите пускат двулитрови пластмасови бутилки с бира или кутии с вино.

 Прави се всичко възможно цената да е ниска, за да има системна консумация.

За съжаление тази търговска стратегия работи и действително повишава употребата на алкохол.

Развива се и една широка култура на демонстративно приемане на алкохол по улиците, градинките и превозните средства, особено от ученици. Те се разхождат с бира в ръка така,

както преди време се разхождаха с касетофони.

Това не е само някаква си мода, това е поведение с дългосрочни негативни последици.

Контролът на алкохолната консумация в системата на здравеопазването беше съвършено смачкан. Ако потърсим клиника, в която да се лекува алкохолно болен, е много трудно да се намери такава. Практически за София и София област това единствено болницата в Суходол. Отделенията в други лечебни заведения в столицата бяха закрити, както и в много други части на страната. В момента почти няма място, където един човек, който съзнава, че е загубил контрол, да може да отиде и да получи адекватна помощ и тя да бъде субсидирана от здравните му осигуровки.

Беше направено така, че средствата, които НЗОК плаща за лечение на хората с алкохолна болест, са много малко. В резултат пациентите, които и без това са проблемни, не могат да получават медикаменти.

Беше направена и промяна в законодателството, с която бе практически спряно задължителното/принудителното лечение на алкохолно болните.

Алкохолната болест е сериозно състояния, защото при нея има зависимост. Много хора смятат, че за алкохолизъм може да се говори, когато вече има абстиненция – треперене на ръцете и изпотяване сутрин, алкохолен делир. Това не е така. Алкохолна болест има различни етапи. Основните симптоми на заболяването започват доста преди абстиненцията и те са онези, които трябва да се разпознаят, за да може да се коригира поведението.

Навремето, когато попитах доц. Филип Лазаров кога човек става алкохолик той ми отговори – при първия семеен скандал, свързан с тази тема.

Един от първите симптоми е загубата на контрол върху количеството. Към това се добавя и загубата на контрол върху местата, на които се консумира алкохол. Симптом е също така и повишеният толеранс на консумация, когато човек пие, но не се напива. Това означава, че неговият черен дроб е подготвен за приемане на големи количества алкохол. Това се получава след системна консумация. Толерансът към алкохола намалява късно, едва с поява на тежки  поражения върху черния дроб. Повтарящите се, ритауализирани консумации на алкохол,  „ракийка със салатка” също е симптом.

Алкохолната зависимост не е свързана единствено с поражения на черния дроб. Те съвсем не са на предна позиция.

 Най-често се уврежда сърдечносъдовата система.

Хората, които имат алкохолна болест най-често загиват от инсулт или инфаркт. Наблюдава се и сериозна недостатъчност на дихателната функция, заради увреждания на белия дроб. Често се наблюдава и атрофия на стомашната лигавица. Характерни за алкохолиците са травмите, предизвикани от падания, други травми, от остеопорозата, към която алкохолът има отношение.

Няма никакво значение какъв алкохол се консумира, за да се стигне до алкохолизъм. При приема на концентрати рискът е по-висок, но до зависимост може да се стигне и с бира. Погрешно е да се смята, че бирата е безалкохолна напитка. Но концентрираният алкохол по-бързо задейства механизма на развитие на алкохолна болест.

Лечението на алкохолизма зависи, както от личността на пациента, така и от фазата, в която се намира заболяването. Има различни медикаментозни подходи, но при всички е много важно болният да бъде мотивиран да се справи с проблема си.

 Много популярна е помощта, която се оказва от клубовете на анонимните алкохолици. В България има такива. Съществуват и клубове на анонимни семейства на алкохолно болни. Причината за съществуването им е, че алкохолизма е свързан с редица проблеми на близките. Не само непосредствено, но и отдалечено във времето. Така например има типична промяна в поведението на съпругите на алкохолиците и телесни, психични, поведенчески проблеми при децата им. Те на свой ред променят телесното и психично здраве и на следващото поколение – на децата на децата на алкохолно болните.

Толерансът към алкохола е зависимост  и от нагласите на лекарското съсловие. Ако общопрактикуващият лекар види, че един мъж започне да вдига кръвно и идва с типичен лицеизраз, той разбира проблема с високата алкохолна консумация. Но рядко се решава да го заяви директно. Най-често поради убедеността, че няма да бъде чут. Опитът ми на консултант в многопрофилна болница твърде често ми показва, че има хора, които постъпвайки в болницата поради някакъв телесен проблем и бидейки в нея ограничени в достъпа до алкохол след  ден-два с изненада на тях самите, а за съжаление и на семействата, разбират, че са в стадий, в които преустановяването на консумацията води до алкохолен делир, т.е.  до напреднал стадий на алкохолна болест.