Вече се знае, че има около 30 типа левкемии и 51 типа лимфоми, като за всеки може да се приложи различен подход в терапията

С увеличаване на продължителността на живота и застаряването, предизвикателствата пред хематолозите стават все повече. През 2030 година всеки трети ще бъде възрастен, над 50 години. Хроничните заболявания ще бъдат над 70% от всички заболявания. В това число са  болестите на кръвта и солидните тумори. Това сподели проф. Юлиан Райнов, началник на Клиниката по хематология във ВМА, пред лекари и журналисти на традиционната годишна среща на фондация МОСТ.

Той допълни, че демографският проблем в България е много сериозен. В челната десятка сме сред страните с най-застаряващо население, защото младите, образованите емигрират в страни с по-добър живот.

Ако преди 100 г. инфекциозните заболявания са били водеща причина за смърт, с откриването на антибиотиците и развитието на медицината на преден план излизат злокачествените заболявания.

Според нашия раков регистър има значителен ръст при новозаболелите, което вероятно и заради все по-добрата диагностика, при леко намаление на смъртността. Наистина през последните години има подобрение в грижите за онкоболните, а също и в диагностиката. Откриването в ранни стадии позволява по-ефективно лечение, отколкото в късните стадии, когато се появяват и метастази. Това важи и за пациентите с хематологични неоплазии.

Колкото по-рано се постави диагнозата, толкова по-добри са шансовете за постигане на ремисия при онкоболните. При карцином на белия дроб в ранен стадий трима от 10 пациенти живеят повече от 5 г. след диагнозата, а в напреднал стадий само 1 от 10 пациенти преживява този период. Подобни са резултатите и при рака на дебелото черво и при рак на яйчника.

Клиничните изпитвания дават ранен достъп до модерни терапии

Това се случва и заради бурния напредък в медицината, където през последните години се появиха нови терапии, които са насочени към индивидуалните особености на заболяването при всеки пациент.

Инвестициите в научноизследователската и развойна дейност са

милиарди, посочи проф. Райнов.  Броят на новите молекули непрекъснато се увеличава. През 2016 година те вече са 14 хиляди. Около 30% от новите продукти са в онкологията и хематологията. Клиничните проучвания са шанс за ранен достъп до иновативно лечение. България държи много добри позиции в това отношение. Имаме много добри индивидуални центрове в областта на хематологията и онкологията. Така на практика още преди да бъдат одобрени в Европейския съюз, тези медикаменти са достъпни в специализираните Центрове и пациентите имат достъп до тях. 

Почти една четвърт от инвестициите в клинични изпитвания са в областта на онкологията и онкохематологията. Пътят на такива иновативни лекарства е много дълъг, затова и цената им е висока. Разработването на една нова молекула струва средно около 2 млрд. долара и отнема около 14 години. Затова е в първите години след достигането до пазара тези медикаменти са скъпи.

При новите молекули се таргетира определена мишена, към която се насочва медикаментът. Тази мишена може да е върху повърхността на самата туморна клетка. Това са моноклонални антитела, като при тях също има нови и модерни препарати. Лекарствата може да бъдат насочени и към различни сигнални системи в цитоплазмата на раковата клетка. “Това е изключително богата мрежа. За всяка точка от тази мрежа може да бъде създадено ново лекарство, което да я атакува. Както и да атакува самото ядро на туморната клетка”, поясни хематологът.

“Науката вече знае, че има около 30 типа левкемии и 51 типа лимфоми.  За всеки един от е известна генетичната карта. Хематолозите знаят как ще протече заболяването при конкретния пациент. За всеки има отделен тип терапия. За всеки знаем, как да го проследяваме във времето и какво да очакваме от хода на заболяването”, разказва проф. Райнов.

В седемте специализирани клиники в България, където се лекуват хематологични заболявания, специалистите са все по-близо до персонализираната медицина. Целта е да се разкрият генетичната карта и някои важни отклонения при всеки пациент. Това позволява да се избере подходящото лечение. То може да е дори с иновативен и скъп продукт в самото начало, когато има информация за генетични аномалии, които не биха се повлияли от стандартното лечение.  

Като цяло хематологията у нас е на европейско ниво, подчерта проф. Райнов. “Нашите болни се лекуват и живеят като всички болни по целия свят. Това е успех на държавата и здравните власти. Терапията се реимбурсира напълно. За болните е осигурена прецизна диагностика и адекватна терапия”, каза той.

Напредъкът на медицината вече позволява дори да се постави въпросът за спиране на лечението при определени пациенти. Все още има какво да се желае при проследяването. Необходимо е да се регламентира по-прецизно, кой ще плати нужните по-сложни генетични изследвания. Една проста кръвна картина не е достатъчна.

“През 1997 г.  ме питаха: Колко дълго ще живея докторе? Отговорът беше -  около 3-3 и половина години. Сега ме питат кога мога да спра лечението. Отговорът често е положителен. Имаме и жени, които дори имат деца след проведена терапия”, изтъкна още специалистът.

Новите предизвикателства в хематологията

В онкохематологията понякока се прилага и костно мозъчна трансплантация. Тя може да е  автоложна (със собствени стволови клетки) и алогенна - със стволови клетки от донор, пъпна връв и плацента. Автоложната трансплантация е изключително успешна в трите центъра в България при някои болести на кръвта. Има променлив успех при солидните тумори.

Предизвикателства за хематолозите си остава миелоиднта левкемия. Населението застарява, а има и диагностични, терапевтични предизвикателство. Не всички пациенти имат достъп до лекарства и трансплантация.

На последно място е административното предизвикателство. Клиничните пътеки не са достатъчно финансово обезпечение. “Всеки ден по няколко часа попълваме протоколи и гледам да не сбъркаме. Касата не се интересува как диагностицираме, проследяваме и лекуваме пациентите, а от оформянето на документите”, сподел ипроф. Райнов.

Болните също трябва да се преборя с доста бюрократични административни пречки, с така наречените комисии които одобряват протоколите за лечение със скъпите лекарства. Ако отговорът от комисията се забави, те няма да стигнат навреме до терапията. Други може да спрат лечението и заболяването им ще се влоши. Някои дори може да загинат.

Необходими са сериозни разходи в областта на онкохематологията, които трябва да се планират.  Това може да стане само чрез надеждни регистри.

Българството дружество по хематология е предложило експертната си помощ на Министерство на здравеопазването за изготвяне на регистър, но до момента няма реални действия от страна на властите.

Не може да се разчита на информацията в Националния раков регистър, където данните за онкохематологични заболявания са непълни и изкривени.  Средствата за лечение които се дават с остойностяването на клиничните пътеки. Един новодиагностициран пациент с остра левкемия струва между 10 и 12 хиляди лева. Касата заплаща само 860 лв.  Ако болницата не е многопрофилна, а специализирана, тя е обречена на фалит. При многопрофилните болници печелившите клиники като инвазивна кардиология, гастроентерология и неврология, покриват разходите на губещите. Хематологичните клиники носят само тежки загуби.

“Разбира се, има и светъл лъч. Има повод за оптимизиъм. Българската медицина е добра. Пациентите имат веднага достъп до лекар. Ако е в чужбина, ще чака с месеци среща със специалист - Америка, Канада, някои европейски страни”, обобщи проф. Райнов.

Автор Илияна Ангелова