ОБЗОР

Хистологичното изследване върху тъканни биопсии е основен метод за диагностика на невроендокринните неоплазми. Конвенционалният морфологичен анализ трябва да бъде допълнен с имунохистохимична верификация и доказване на невроендокринен фенотип със задължително изследване за експресия на хромогранин A и синаптофизин. След дългогодишни мултицентрични сравнителни клинико-морфологични проучвания и многократни промени на стандартите за оценка, предлагани от експертни групи на WHO и ENETS, към 2018 г. класификацията на невроендокринните неоплазми включва: добре диференцирани невроендокринни тумори G1-2-3 с гастроентеропанкреасна локализация, типтчен/ атипичен карциноид (само при локализация в бял дроб) и нискодиференцирани неоплазми – невроендокринен карцином G3 от дребноклетъчен и едроклетъчен субтип. В сравнение с предходната WHO – IARC класификация от 2010 г. категорията смесен аденоневроендокринен карцином се заменя със смесена невроендокринна – неневроендокринна неоплазма. Степента на диференциация (G) и
класифициране на невроендокринните неоплазми се базира на микроскопската морфологична структурна туморна характеристика, представена от органоиден или дифузен строеж, налични/липсващи некрози, оценка на туморната съдова мрежа/дезмопластична строма и в съчетание с паралелна оценка на митотичен сбор и/или Ki-67-индекс. Имунохистохимично определяне на Ki-67-индекс чрез антитяло MIB1 е препоръчителен метод за хистологично степенуване и диференциална диагноза между високодиференцирани невроендокрини тумори (G1-2-3), типичен/атипичен карциноид и невроендокринен карцином (G3).

Тази публикация е част от Учебната книга на Деветата национална конференция МОРЕ 2018 

Цялата публикация ще намерите в прикачения файл по-долу>>>