Често срещана заблуда е , че съставът  на  вдишвания въздух  от  пътниците  по време на граждански полет е еквивалентен   на този   при морско равнище ( 0 м) .

Средната височина при която се осъществяват полетите  е 10000 м .

В пътническите   самолети чрез специална система   се  осъществява херметизация на пътническата кабина , която създава условия еквивалнтни на тези при надморска височина между  1800 -2438м   което може да доведе до спад в парицалното налягане на кислорода  във вдишания въздух в пътническия кабина   до  15.1% . При тези условия  пасажер  без белодробни проблеми ще изпита понижение  на парциалното налягане на кислорода в артериалната кръв    до 65 мм живак ( 8.7 килопаскала ) в зависмост от възраста и индивидуалните  физиологични особености .

Херметизация над 2400 м . е разрешена само  при извънредни случай . Ако се осъществи разхерметизиране на  пътническата кабина на големи височини  се задейства аварийната система за подаване на кислорд чрез маски , която се активира чрез инспираторно усилие  . Тази система може да осигури допълнителен кислород за период от 15 м. , за който се предполага , че е досатъчен за да се снижи самолета до височина 2400 м.

 Продължително въздействие на понижена концентрация на кислорода във вдишания въздух   може да доведе до симптоми на умора , главоболие  ,намалена концентрация , лека тахикардия и тахипнея .   При пътници  с белодробни заболявания може да се задълбочи хипоксемията

( понижено съдържание на кислород в кръвта ) .

Преди предприемане на полет, при тези  пътници се препоръчва диагностична оценка , включваща:

- Снемане на анамнеза за сърдечно съдови и белодробни заболявания  - с оглед преценка за относителни и абсолютни критерии за физическа непригодност .

- Спирометрия

- Пулсоксиметрия

- Кръвно газов анализ при съмнение за хиперкапния

( повишено парциално количество на въглеродния диоксид в артериална кръв ) 

- Тест с хипоксично предизвикателство

Критерии на Британското торакално  общество.

Относителните критерии :

- Данни за проява на респираторни симптоми по  време на полет  ( задух , гръдна болка , обърканост и синкоп ) .

- Витален капацитет <1 л при рестриктивни заболявания ( включващи заболявания засягащи гръдната клетка и дихателната мускулатура) – особено такива прояващи се с хипоксемия и/или хиперкапния .

- ФЕО1 < 30 % от предвидените стойности  при обструктивни заболявания .

- Булозен емфизем .

- Муковисцидоза .

- Коморбидности които се влошават в условия на    хипоксемия – мозъчносъдова болест , сърдечна недостатъчност или пулмонална хипертония .

- Скорошен пневмоторакс .

- Белодробна туберкулоза .

 -Анамнеза за престой в болница по повод   респираторен дистрес синдром в близките 6 седмици .

- Данни за дълбока венозна тромбоза или предразполагащи фактори за такава .

- Налична нужда от кислородотерапия , CPAP , BIPAP или завимост от вентилатор .

Абсолютни контраиндикации за летене със гражданска авиация :

- Активна туберкулоза

- Пневмоторакс

- Кръвохрак

- Нужди от кислородотерапия надхвърлящи дебит от  4 л/мин .

Ако бъдат измерени стойности  на кислородната сатурация в покой над 95 %, измерена чрез пулсоксиметрия на морско равнище , се смята , че тези лица  са физически  пригодни за летене с гражданската авиация  и   няма нужда от провеждане на допълнителни изследвания .

Лицата, които  показват  пулсоксиметрични стойности в покой под 92 %  или десатурация под 95 % при 50 м ходене на равна повърхност,

се смятат за  физически непригодни за полет без  използване на кислородна бутилка или портативен  кислороден концентратор .

Повечето авиолинии не позволяват използването на кислородни бутилки на борда без предварително разрешение .

 Заключение :

ФЕО1( форсиран експираторен обем за 1 секунда, измерен чрез спирометрия )  и

SP02 ( кислородна сатурация, измерена с пулсоксиметрия ) са полезни маркери за оценка на физическата пригодност за летене , въпреки това нито кислородната сатурация на ниво морско равнище, нито ФЕО1  могат да предвидят точно хипоксемия или усложнения по време или непосредствено след полет при пациенти с белодробни заболявания . Допълнителни изследвания са нужни за да се определи дали симптом -базирания подход  като например - MRC скалата за диспнея, или тестове сфизическо натоварване , са по надеждни за скрининг .

Източници : Essentials of Clinical Pulmonology :  Fitness to fly
Gary davies,  Suveer Singh

Managing passengers with stable respiratory diseaseplanning air travel: British ThoracicSociety recommendationsS Ahmedzai,1I M Balfour-Lynn,2T Bewick,3R Buchdahl,4R K Coker (chair),5A R Cummin,6D P Gradwell,7L Howard,8J A Innes,9A O C Johnson,10E Lim,11Wei Shen Lim,12K P McKinlay,13M R Partridge,14M Popplestone,15A Pozniak,16A Robson,17C L Shovlin,18D Shrikrishna,19A Simonds,19P Tait,21M Thomas,20On behalf of the British Thoracic Society Standards of Care Committee

Допълнителна информация :

https://www.europeanlung.org/assets/files/bg/publications/bg-air-travel.pdf