Резултатите от проведено национално социологическо проучване сред медиците показват, че всеки четвърти лекар в България страда от високо кръвно.

„Резултатите за мен са очаквани, но в някои части са тревожни. Показват, че на пръв поглед привлекателната професия на лекаря в България води до практически бързо изхабяване на този, който я практикува. Установи се, че в сравнение с работещите в останалите професии, разликата по отношение на хипертонията е драстична. 26% от лекарите съобщават, че страдат от хипертония, срещу само 15% от останалата част от населението“, каза председателят на БЛС д-р Иван Маджаров пред БНТ.

Той подчерта, че

трябва да се отчита и субективният момент

тъй като лекарите познават по-добре своето тяло и диагнози, за разлика от останалите хора.

Комбинирайки с резултата за натрупаната психическа умора – 47% от лекарите отговарят, че са психически изтощени, в сравнение с 36% от работещите в останалите сфери, добавяйки тревожния резултат, че 48% от лекарите са били в някакъв момент жертва на вербална агресия в сравнение със само 17% от работещите в другите професии, донякъде нещата се обясняват. Ние много пъти сме говорили за явлението бърнаут сред лекарите. Виждаме, че напрежението в работата, това, че те контактуват с хора, които са в най-уязвим период, натоварва лекаря психически, а това води до тези допълнителни хронични заболявания като хипертонията, уточни д-р Маджаров.

По думите му в момента

лекарите съобщават, че работят в неблагоприятна среда

напрягаща и водеща до изтощение. Изследването е първото по рода си от десетилетия.

Д-р Маджаров допълни, че този тип изследвания трябва да показват на хората, отговарящи за финансите на здравеопазването в държавата, че трябва да се загърбят опитите за даване на подаяния, като визира

обещаното увеличение на заплатите на работещите на първа линия

„Лекарите са достатъчно натоварени и нямат нужда от това. Практически на това „даване“ те не стават свидетели, а само чуват за него по телевизията. От началото на кризата не всички, които работят на първа линия, са получили и получават тази помощ от държавата, за разлика от колегите в други държави“, каза председателят на БЛС.

Излиза се с тезата, че ръководителят на лечебното заведение подава списъка, но той прави списъка по критерии, които са спуснати от Министерството на здравеопазването и вероятно са изискани от европейския проект, по който се дава това финансиране. Но не е това начинът. Не е морално да се случва, допълни д-р Маджаров.

Той уточни, че

болниците са получили 16% по-малко приходи за първото полугодие спрямо миналата година

а не спрямо предвидения бюджет.

„Правим опит с министър Ангелов да обърнем тази тенденция и средствата, които не са усвоени от началото на годината, да намерим начин да стигнат до лечебните заведения, за да компенсираме изоставането“, каза още д-р Маджаров.